Решение № 212 от 27.05.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ /27.05.2019 гр.Плевен 27.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

І-ви гр.с.в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ

СПАРТАНСКА при секретаря Кона ДочЕ. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №108 по описа за

2018г. и за да се произнесе съобрази следното:

Настоящото дело е образувано на основание постъпила ИМ от Я.П.Г. като наследник на починалата В.Л.Т., чрез пълномощника му адвокат Х.Н. от САК срещу „***“ЕАД гр.Плевен,представлявано от изп.директор доц.д-р Ц.Л..

В ИМ се твърди ,че ищецът е наследник на В.Л.Т.,че смъртта й е настъпила на 26.07.2015г.в „*** „ЕАД гр.Плевен след продължително лечение.Посочено е,че на 11.05.2015г.г-жа Т.е постъпила в Клиниката по Хематология в ответната болница с висока температура,отпадналост,болки ,за диагностично уточняване и лечение на състоянието й,като са направени лабораторни и инструментални изследвания, стернална пункция,но същата не е изследвана за паразити,не са й правени серологични изследвания за лайшманиоза,като на 22.05.2015г.е изписана с медикаментозна терапия за домашно лечение.Твърди се,че при този болничен престой,болната е изписана без да е установена вярната диагноза,като е предписано лечение което не лекува основното й заболяване.Посочено е,че състоянието на г-жа Т.се е влошило,поради което на 07.07.2015г. същата отново е постъпила на лечение в ответната болница,в клиниката по Хематология,че оплакванията й са били същите като първия път ,но по-тежки, че този път е установена вярната диагноза –Висцерална лайшманиоза ,като ищецът счита,че не се касае за нововъзникнало заболяване в периода между двете хоспитализации,а заболяване,което е диагностицирано по-късно.Твърди се,че правилно на болната е предписан медикамента Glucantime /Глюкантим/-лекарство за лечение на Висцерална лайшманиоза,който препарат обаче не е разрешен за употреба в България.Твърди се,че болницата не е предприела необходимите постъпки ,за да осигури лекарството по реда на Наредба №10/17. 11.2011г.,вместо което близки и роднини на г-жа Т.сами са успели да го доставят от чужбина.Изложени са твърдения,че специалистите в болницата не са били единодушни за дозировката на лекарството,че на 15.07. паразитолог е назначил Глюкантим в доза 1/2 ампули дневно за срок от 3 седмици,на 17.07. същият лекар-паразитолог е назначил лекарството в доза 2 ампули дневно, сутрин и вечер мускулно, а на 17.07.е проведена консултация с нефролог ,който е назначил Глюкантим в доза 1 ампула дневно ,с оглед наличието на токсична нефропатия,която води до нарушен процес на отделяне на лекарството с урината и повишаване на концентрацията му в кръвта.Твърди се,че освен токсичната нефропатия,болната е била с увеличен черен дроб и далак,с високо ниво на ГГТП,ЛДХ,АСАТ,АЛАТ и билирубин,което доказва влошена чернодробна функция,което отделно от засягането на бъбрека изисква намаляване на дозата на Глюкантим.Посочено е ,че при ехографско изследване на 15.05.2015г.и на 21.07.2015г.е установен перикардит и митрална регургитация,което означава сърдечна увреда,които отделно от бъбречната и чернодробната увреда също изискват по-ниска доза Глюкантим.Твърди се,че производителят препоръчва храна,богата на белтъци,ако има дефицит на желязо,да бъде коригиран,че болната е с ниско желязо по данни от 07.07.2015г., а др.изследване на желязо няма.В ИМ се описва кратката характеристика на лекарствения продукт ,като ищецът твърди,че лекуващите лекари,въпреки,че са знаели за наличието на индикация за лечение в намалена доза ,не са съобразили това, пренебрегнали са мнението на един от лекарите и са назначили лекарството в доза два пъти по-висока от необходимото,като според ищеца предозирането на лекарството е конкретната причина за внезапно настъпилата смърт на В.Т..Посочено е,че ранен белег за предозиране са промените в ЕКГ,че е правена кардиограма и ехокардиография на 21.07.,след което до смъртта не е правена друга,че кардиограмата не е разчетена и данните не са взети предвид при определяне на дозата,че в ИЗ не е обсъждана промяна на дозата на Глюкантим ,съобразно установеното засягане на черен дроб и сърце,няма постоянно проследяване на диурезата,както изрично е указал нефролога,че няма проведена повторна консултация на 20.07.2015г.с нефролог с оглед промяна на терапията с медикамента Глюкантим,както изрично е указал нефролога на 17.07.2015г.Твърди се,че в деня на смъртта на г-жа Т.не са извършвани никакви изследвания и тя е не е посетена от лекар,била е оставена сама в стая,без непрекъснато наблюдение с оглед тежкото й състояние.Твърди се,че в деня на смъртта й,не е работел бутонът за извикване на персонала в стаята,че при влошаване на състоянието й ,В.Т.не би могла да потърси медицинска помощ,като на 26.07.2015гв 20.00 часа е констатирана смъртта й.Посочено е,че съгласно ИЗ починалата е намерена“без сърдечна и дихателна дейност“,че при своевременна реакция на настъпило вече ритмично нарушение смъртта на г-жа Т.е могла да се избегне.Изложени са доводи,че Висцералната лайшманиоза е паразитно заболяване ,което се предава по кръвен път,най-често след ухапване от комар,че това заболяване е лечимо,че се лекува и с др.лекарства,но Глюкантим се счита за най-подходящ,че В.Т.не е починала от това заболяване,а от неправилно дозиране на лекарството и липсата на наблюдение,че е оставила син на 16 години,който и до днес е в шок от нелепата смърт на майка му.Според ИМ са налице неправомерни действия / бездействия на медицинския екип в ответното дружество,а именно: Забавено поставяне на окончателната диагноза,което е влошило състоянието на г-жа Т.и способностите й за възстановяване;Неосигуряване на лекарството по реда на Наредба №10/17.11.2011г.;Неправилно дозиране на лекарствения продукт Глюкантим-прилагана висока доза и неотчитане на съпътстващите заболявания; Неправилно поведение на наблюдение и мониторинг на болната през целия период на хоспитализация,няма отбелязвания на декурзуси на сутрешна и вечерна визитация,някои дори заместени с печат,който е недопустим при тежки състояния.Според ищеца тези неправомерни действия нарушават конкретни права на пациента-нарушено е правото по чл.86 ал.1т.1 от ЗЗ за своевременност и достатъчност на предоставената мед.помощ;нарушено е правото по чл.86 ал.1т.3 от ЗЗ за предоставяне на качествена мед.помощ; нарушено е правото по чл.86 ал.1т.10 от ЗЗ на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури ,провеждани по време на лечението ; нарушено е правото по чл.86 ал.1т.12 от ЗЗ за предотвратяване на болката и страданието,доколкото е възможно,нарушена е и разпоредбата на чл.86 ал.2 ЗЗ. Твърди се,че „***“ЕАД гр.Плевен е университетска болница с най-високо трето ниво на компетентност и лекуващият екип е можел да знае всички обстоятелства,свързани с лечението на болната с Глюкантим и да ги съобрази, но не го е направил ,въпреки ,че същите са описани в кратката характеристика на лекарствения продукт и въпреки изричните експертни становища на паразитолога и нефролога.Според ищеца смъртта е настъпила не от развитието на основното заболяване,а от нежелани реакции при приложения в необосновано висока доза Глюкантим.

С ИМ са описани уврежданията,причинени на ищеца,който е останал сирак на 16 години.Посочено е,че същият е загубил майка си,приятел и човек , който неотлъчно би се грижил за него,че вече две години той не може да преодолее шока от нелепата смърт на майка си ,че след множество изследвания, манипулации и мъки,изтърпени от майка му ищецът не може да приеме факта,че тя е починала от проявена небрежност.Твърди се,че в резултат от смъртта на майка си ищецът е станал затворен,мълчалив,неконтактен,станал е тъжен млад човек,който няма желание за забавление и за срещи с приятели, прекъснал е социалния си живот,нарушен е сънят му и се буди с кошмари. Според изложеното в ИМ причината за смъртта на В.Т. е „Внезапна ритъмна смърт“,която е настъпила в резултат на предозиране на лекарствения продукт Глюкантим.Ищецът счита,че всеки един от лекарите и мед.сестри, участвали в лечението на Т.е действал немарливо,подценявайки симптомите и надценявайки своите опит и знания , което е довело до фаталния край. Посочено е,че началният момент на увреждането е датата на смъртта на г-жа Т.-26.07.2015г.,а крайният момент все още не е настъпил ,тъй като търпените от ищеца психически болки,стрес,загуба на желание за социален живот не са отминали,а продължават във времето.В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което да бъде осъден ответника“*** „ЕАД гр.Плевен да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000лв.,законна лихва върху главницата в размер на 12 090,29лв.за периода от датата на смъртта 26.07.2015г.до датата на завеждане на ИМ-11.12.2017.,както и законна лихва върху главницата от датата на ИМ до окончателното й изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебното заседание на

22.05.2018г.пълномощникът на ищеца е направил уточнение на ИМ,допуснато от съда,като лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000лв.,се претендира от датата на увреждането 26.07.2015г.до окончателното изплащане на сумата,а не както е посочено в ИМ като самостоятелен иск по чл.86 ЗЗД в размер на 12 090,29лв.за периода от 26.07.2015г.до завеждане на ИМ-14.12.2017г.В съдебното заседание на 23.04.2019г.,на което бе даден ход по същество ищецът чрез своя пълномощник адвокат Х.Н. от САК моли съда да постанови решение,с което предявеният иск бъде уважен като основателен и доказан.Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер,с оглед освобождаването на ищеца от такси. Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат Н. писмена защита.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „***“ЕАД гр.Плевен,представлявано от изп.директор доц.д-р Ц.Л. ,чрез пълномощника адвокат Т.Г. от ПАК.С отговора е взето становище,че искът е допустим,а с оглед цената на иска ПОС е родово и местно компетентният съд.Изцяло се оспорва като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.49 във вр.с чл.45 и чл.52 ЗЗД.С отговора се посочва,че натоварените с извършването на работата лица:доц.д-р Н.Ц.,началник на клиника по „Хематология“,д-р Л.Б.,д-р И.Х.,д-р С.П.,д-р С.Н. ,проф.д-р Ц.Д.,началник на клиника по „Инфекциозни болести“ и доц.д-р И.А.

,специалист „Паразитолог“ са действали правомерно и не са причинили вреда,като медицинският екип е от висококвалифицирани специалисти,притежаващи необходимия опит.Посочва се,че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяното в ИМ противоправно поведение на лекарския екип и настъпилите неимуществени вреди.С отговора е посочено,че първата хоспитализация на г-жа В.Т.в „***“ЕАД е в клиника по Хематология от 11.05.2015г.до 22.05.2015г./ИЗ №16559/,описана е диагнозата и подробно извършените от ответника изследвания и лечение,въз основа на което са оформени няколко синдрома: Анемичен,Синдром на Хепатоспленомегалия и Фебрилноинтоксикационен,че водеща задача за мед.екип в конкретния клиничен случай е да изключи или потвърди наличие на хематологично заболяване.Твърди се,че при снемане на анамнезата,въпреки обстойния разпит от лекуващия лекар ,пациентката не е дала информация за наличие на епидемиологичен рисков фактор-пребиваване в район с потенциална опасност от заразяване с причинителя –пясъчни мухи от рода“Флеботомус“ на Висцералната лайшманиоза.Изложени са доводи,че наличието на неясно фебрилно състояние е наложило за екипа значително разширяване на диференциално-диагностичния план с включване на широк спектър от възможни различни групи заболявания,които подробно са описани.Посочено е,че на пациентката са проведени серологични изследвания за Хепатит, HIV, Васерман ,Лаймска болест и др.,като всички са били негативни-без бактериален растеж,като негативни са били и микробиологичните изследвания на гърлен секрет, урокултури и хемокултури .Посочено е,че за да се открие причината за отклонение на пълната кръвна картина /ПКК/,а именно анемия с тромбоцитопения, е извършена стернална пункция на костен мозък ,за да се отхвърли злокачествено хематологично заболяване ,като не са установени промени, характерни за екзотичната болест „Висцерална лайшманиоза“. Посочено е,че всички изследвания направени на пациентката са били с оглед изключване на инфекциозен ендокардит,злокачествено кръвно заболяване и редица др.хематологични и нехематологични заболявания,които могат да протекат при сходна клинична картина и симптоматика.Посочено е,че след проведеното лечение на пациентката е проведена корекция на анемичния синдром ,като е описано проведеното лечение и същата е изписана на 22.05.2015г.В отговора се оспорва твърдението в ИМ,че болната е изписана без да се установи вярната диагноза и адекватна терапия.Посочва се,че втората хоспитализация на г-жа В.Т.в ответната болница е в клиника по Хематология,като е постъпила на 07.07.2015г.,починала на 26.07.2015г./ИЗ № 23978/2015/.Описана е поставената диагноза и оплакванията на пациентката , както и извършените действия от медицинския екип,че е извършена трепанобиопсия на костен мозък,която е изпратена за изследване в