Решение № 416 от 15.12.2022, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. ХАСКОВО, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Г.Т. К. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500584 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260019/16.06.2022г.,постановено по гр.д.№237/2021г. районен съдДимитровград: ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Н. П. Н. от наследството на Я.Н.П.,починала на 30.11.2020г.,като НАМАЛЯВА на основание чл.30 от ЗН дарение, обективирано в нотариален акт вх.рег.№ ***г., дв.вх.рег.№*** акт №*** т.14,дело № *** на СВ при ДРС, с който Я.Н.П. е дарила на ответницата Е. П. Г. собствения си недвижим имот:

1/3 идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор №***,целия с площ 561 кв.м. по КК на град ***, одобрена със заповед №РД-1838/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София, на административен адрес:гр.***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:ниско застрояване; /до 10м./, при граници на поземления имот:имот №***, имот №***, имот №***;, имот №***, имот №***; номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел 8,ведно с построените в него сгради:1.Първи етаж от триетажна жилищна сграда,който първи етаж представлява самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор 021052.1015.333.1.1 по КК на град ***,одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София, на адрес гр.***,който самостоятелен обект се намира в сграда №*** разположена в поземлен имот с идентификатол ***, с предназначение“жилище,апартамент,със застроена площ 110 кв.м..,с прилежащи мазе и 1 таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта- имот №***; 2. ГАРАЖ с кадастрален идентификатор *** по КК на град ***, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София, на адрес гр.***,разположен в поземлен имот с идентификатор ***,на който недвижим имот е призната за индивидуален собственик с констативен нотариален акт с вх.рег.№ *** от 12.12.2017г., дв.вх. рег.№ *** т.12 дело № **** , до размера на 1/3 идеална част от дарението, обективирано в нотариален акт с вх.рег.№***г. ,акт ***, т.4, д.

№ *** на СВ при РС-Димитровград, необходими за допълване на запазената част на Н. П. Н. от наследството на същия наследодател; ОСЪЖДА Е. П. Г. да заплати на Н. П. Н. сумата от 27 319лв., представляваща паричната равностойност на накърнената му с дарение с нотариален акт с вх.рег.№***г. , акт***, т.4, д.№ *** на СВ при РС-Димитровград запазена 1/3 идеална част от наследството на Я.Н.П., починала на 30.11.2020г.,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на настоящето съдебно решение,до окончатеблното й изплащане; ОТХВЪРЛЯ искането на Е. П. Г. с правно основание чл.36 ал.2 вр. ал.1 от ЗН за задържане на първи етаж от триетажна жилищна сграда, който първи етаж представлява самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор *** по КК на град ***,одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София, на адрес гр.***, който самостоятелен обект се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: “Жилище,апартамент,със застроена площ 110 кв.м.,с прилежащи мазе и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта- имот №***; ОСЪЖДА Е. П. Г. да заплати на Н. П. Н. направените в производството разноски в размер на 2 486,37лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Е. П. Г.,която чрез пълномощника си го обжалва с оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон.Твърди,че с обжалваното решение РСДимитровград възстановява на ищеца запазена част от наследството,като намалява дарението с нотариален акт с вх.рег.№***г. с 1/3 ид.част по отношение на всички имоти дарени с акта,а едновременно с това осъжда ответницата да заплати сума в размер на 27 319лв.,представляваща парична равностойност на накърнената част от посоченото дарение.

В този смисъл поддържа,че решението съдържа конститутивна и осъдителна част,с което на практика се постига двойно допълване на запазената част-веднъж чрез намаляване на дарението с дробна част и веднъж чрез осъждане на ответника за заплащане на парична сума. Счита,че волята на съда да постанови решението си била неразбираема, която неразбираемост представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Счита,че решението противоречи и ни изискванията на материалния закон, като в тази връзка излага доводи относно разполагаемата част от наследството и несъобразяване с обстоятелството,че по друго дело на същия наследодател искането на ищеца за намаляване на дарствени разпореждания по отношение на друг недвижим имот вече е било уважено. Излага и 2 подробни доводи относно мотивите на съда, които не кореспондират с изискванията на материалния закон.Намира за неправилни и изводите на първоинстанционния съд относно предпоставките на чл.36 ал.2 от ЗН. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Димитровград и вместо него да постанови ново по съществото на спора,като посочва при условията на евентуалност различни начини за възстановяване на запазената част на ищеца .Претендира и присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК по подадената въззивна жалба е депозиран писмен отговор от въззиваемия Н. П. Н., който чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Димитровград. Претендира и присъждане на разноски за въззивното производство.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото,че страните са наследници по закон на Я.Н.П.,б.ж. на гр.

***,починала на 29.11.2020г., съответно ищецът е неин сън, а ответницата нейна дъщеря.

Съгласно чл.5 ал.1 от ЗН страните по делото, като деца на починалото лице, наследяват равни части от това наследство. Установено е също, че приживе Я.Н.П. се е разпоредила със свои собствени недвижими имоит в полза на ответницата Е. П. Г., чрез дарение,обективирано в Нотариален акт № *** т.3 рег.№ *** от 20.12.2018г. Предмет на прехвърлителната сделка са следните недвижими имоти,а именно:

1/3 идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор №***,целия с площ 561 кв.м. по КК на град ***, одобрена със заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София, на административен адрес:гр.***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:ниско застрояване; /до 10м./, при граници на поземления имот:имот №***, имот №***, имот №***;, имот

№***, имот №***; номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел 8, ведно с построените в него сгради:1.Първи етаж от триетажна жилищна сграда,който първи етаж представлява самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор 021052.1015.333.1.1 по КК на град ***,одобрена със Заповед №РД-1838/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София, на адрес гр.***, който самостоятелен обект се намира в сграда №*** разположена в поземлен имот с идентификатол ***, с предназначение“жилище,апартамент,със застроена площ 3

110 кв.м.,с прилежащи мазе и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта- имот №***; 2. ГАРАЖ с кадастрален идентификатор *** по КК на град ***, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София, на адрес гр.***,разположен в поземлен имот с идентификатор ***.

В качеството си на низходящ на наследодателя Я.Н.П. ищецът има по силата на закона право на запазена част от наследството, която е в размер на 1/3, съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН.В същите параметри има запазена част от наследството и ответницата,поради което разполагаемата част от това наследство също е 1/3. С дарствените разпореждания, извършени в полза на ответницата, наследодателят е накърнил тази запазената част на ищеца и за него е налице правен интерес да предяви иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на извършеното дарение, обективирано в Нотариален акт №*** т.3 рег.

№*** от 20.12.2018г. и възстановяване на запазената му част от наследството В първоинстанционното производство е установено, че преди смъртта си наследодателката на страните по делото е притежавала и други недвижими имоти,с които също приживе се е разпоредила изцяло и в полза на внучката си, дъщеря на настоящата ответница чрез дрение,обективирано в Нотариален акт №*** т.1 рег.№*** от 07.05.2020г.

Няма спор по делото, а това се установява и от влязлото в сила решение №125/27.10.2021г., постановено по гр.д.№1251/2021г. по описа на РС-Димитровград, че на основание чл.30 от ЗН е намалено дарението, обективирано в посочения нотариален акт до размера на 1/3 ид.част от наследството в полза на настоящия ищец.

От първоначалното заключение на назначената съдебно- икономическа експертиза се установява, че към датата на откриване на наследството на Я.Н.П.-29.11.2020г. общата оценка на всички недвижими имоти,с който същата приживе се е разпоредила възлизат на сумата от общо 96 585лв.,в това число: първи етаж от триетажната жилищна сграда60 014лв.; 1/3 идеална част от поземления имот-15 744лв. ;гараж-6 200лв. и земеделски земи-14 628лв.Вещото лице е посочило също,че запазената част на ищеца се равнява на 32 195лв., представляваща 1/3 от общата пазарна оценка 96 585лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От приетите по делото първоначално и повторно заключение на съдебно – икономическата експертиза се установява, че стойността на активите в наследствената маса по конкретното дело възлизат на сумата от общо 96 585лв., в която сума се включват пазарните оценки на всички недвижими имоти, с които наследодателката на страните по делото се е разпоредила чрез дарения в полза на внучката си и на дъщеря си, съответно през 2020г. и 2018г.Стойността на дареното имущество с нотариален акт от 2020г., с който наследодателката се е разпоредила в полза на внучката си Я.Г.С. е на обща стойност 14 628лв., а дареното имущество с нотариален акт от 2018г. в полза на дъщеря си Е. П. Г. е на обща стойност 81 957лв. Приложението на чл. 29, ал. 1 ЗН води до извода, че запазената 4 част от наследството на Я.Н.П., б.ж. на гр.***,починала на 29.11.2020г. е в размер на 2/3 общо за двамата й наследника , а само за ищеца е 1/3 , поради което стойността на неговата запазена част възлиза на сумата от 32 195лв.Такава е и стойността на разполагаемата част от наследството или 32 195лв. Тъй като само ищецът е с накърнена запазена част, тази част ще следва да бъде възстановена.

Няма спор както в правната доктрина, така и в съдебната практика, че п равото да се поиска възстановяване на запазена част от наследство е самостоятелно субективно потестативно право. То може да бъде упражнено пред съда чрез предявяване на отделен иск (както е в настоящия случай) или като факултативна възможност в производството по съдебна делба. Съществува възможност и за упражняването му под формата на възражение във вече образуван исков процес. Приема се също така (макар и с по-малка практическа приложимост), че е допустимо и упражняването му извънсъдебно - чрез доброволно уреждане на отношенията между облагодетелствания от завещание и/или дарение и наследниците със запазена част при взаимни отстъпки. Те могат да изявени във форма, която по естеството си би имала характер на извънсъдебна спогодба или друг вид двустранна облигационна сделка, която ще породи същите правни последици. Независимо от тези правни възможности, най-често срещаният случай е предявяването на иск по чл. 30 ЗН, с какъвто е бил сезиран съдът и в настоящото производство. С предявяването на иска се постигат едновременно два резултата – на първо място, ищецът упражнява по съдебен ред субективното си потестативно право да поиска възстановяване на запазената част и при направена преценка, че са налице материалните и процесуалните предпоставки за валидното му упражняване, след като се определи какъв е размера на тази запазена част, на второ място, се сезира съда да постанови допълване до пълния размер на накърнената му запазена част чрез намаляване безвъзмездното разпореждане (завещание или дарение). Тази функция на иска по чл. 30 ЗН определя предмета на делото и предпоставя какво следва да извърши съда в така образуваното производство – той следва да прецени упражнено ли е потестативното право на възстановяване на запазена част, какъв е нейният размер, дали същата е нарушена с извършените дарения и завещания, да остойности наследствената маса, да прецени дали стойността на дарените или завещаните имоти превишава запазената част от наследството и съобразно с това да извърши допълване на запазената част.