Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17523 от 11.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1159/2026
Вид
Определение № 17523
Подписан
11.05.2026
В сила
11.05.2026
Състав
БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 108 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17523 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯ. В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯ. В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20261110101159 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от Я. Н. И., ЕГН **********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК срещу „***************“ ЕООД, ЕИК *********.

В срока по чл. 131 ПК ответникът депозира отговор на исковата молба с релевирано възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК за местна неподсъдност на спора, като твърди, че местно компетентен да се произнесе по предявения иск е Районен съд – ***** съгласно чл. 108 ГПК. Съгласно чл. 113 ГПК (изм. с ДВ бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като по аргумент от чл. 119, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за местната подсъдност на делото до приключване на първото открито заседание по делото. Посочената разпоредба не разграничава специалната подсъдност според вида на исковете на потребителя. В конкретния случай се оспорва вземане, произтичащо от договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги в собствен на ищеца имот, по отношение на които ищецът се явява потребител.

Предявеният отрицателен установителен иск е "иск на потребител" по смисъла на чл. 113 ГПК - арг. от§ 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, в който смисъл е Определение № 307/21.08.2020 г. по ч. гр. д.

№ 1746/2020 г. по описа на ВКС, ІV Г. О. и др. Това е така, тъй като отрицателните установителни искове са форма на защита на потребителите срещу неоснователни претенции на търговци, като в тази връзка е налице и съдебна практика - Определение № 285/07.07.2022 г. по ч. гр. д. № 146/2021 г. по описа на ВКС, III Г. О. П, в която се посочва, че релевантно за приложимостта на чл. 113 ГПК не е правното основание на претенцията, а качеството "потребител" на една от страните в производството.

Видно от служебно изготвената по делото справка от Национална база данни "Население", настоящият адрес на ищцата е в гр. София, поради което съдът намира, че е компетентен да се произнесе по предявения иск.

1

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се изиска от ЧСИ Г. С., рег. № *** при КЧСИ на осн. чл. 192 от ГПК препис от изпълнително дело № 909/2017 г. и изпълнително дело № 917/2023 г.

Спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, но на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК предвид процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 192 ГПК ЧСИ Г. С., рег. № *** при КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд - *****, да представи в препис от изпълнително дело № 909/2017г. и изпълнително дело № 917/2023г.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.10.2026г. от 09.40 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО , както следва:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че Я. Н. И. не дължи на „************“ ЕООД поради погасяването по давност на правото на принудително изпълнение следните вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 31.07.2017 г. по ч.гр.д. № 1400/2017 г. на РС - *****: 315,27 лева, представляваща главница за предоставени ВиК услуги за периода от 01.07.2016 г. до 30.05.2017 г. и 14,78 лева мораторна лихва за периода 30.08.2016 г. до 20.06.2017 г.

Ищцата твърди, че спрямо нея било проведено съдебно производство по ч.гр.д. № 1400/2017 г. по описа на РС - *****, завършило с влизане в сила на Заповед за изпълнение от 27.07.2017 г., поради което бил издаден изпълнителен лист. Въз основа на листа било образувано изпълнително дело 2

№ 2023***0400917 на ЧСИ Г. С., рег. № ***, район на действие ОС – *****.

Твърди, че от страна на взискателя не били извършвани действия, прекъсващи давността за период повече от три години, евентуално пет години от последното действие, прекъсващо давността, а именно влизане в сила на заповедта. Излага твърдения за приложимост на тригодишния давностен срок, евентуално на петгодишния, като счита, че давността е изтекла на 27.07.2022 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че поради незаплащане на ползвани ВиК услуги от страна на ищцата, ответното дружество образувало редица дела пред РС – ***** за снабдяване с изпълнително основание за събиране на задълженията . Твърди, че изпълнителен лист от 31.07.2017 г. бил издаден на основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 15074 от 26.09.2017 г. по ч.гр.д. № 1400/2017 г. по описа на РС – *****, като със същия било образувано изпълнително дело № 2017***0400909 по описа на ЧСИ Г. С. от 26.09.2017 г.

Твърди, че в периода от образуване на делото до прекратяването му на 29.09.2023 г. постъпили плащания, поради което оспорва твърдението на ищцата, че не били предприети изпълнителни действия. Сочи, че давността била прекъсвана многократно, като последното изпълнително действие преди прекратяване на първото изпълнително дело било от 01.07.2021 г., когато постъпило плащане от работодателя на ищцата „*******“ ЕООД.

Впоследствие след прекратяване на първото изпълнително дело, изпълнителният лист от 31.07.2017 г. бил присъединен към изпълнително дело № 2023***0400917 по описа на ЧСИ Г. С.. Претендира разноски.

По предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, с оглед релевираните от ищеца твърдения за настъпване на правопогасяващ факт давност, ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната давност за процесните вземания, предмет на принудителното изпълнение.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено 3 решение срещу него или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4