Определение № 916 от 17.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1014/2025
- Вид
- Определение № 916
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Мариана Илиева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 916 гр. Пазарджик, 17.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Димитър П. Бозаджиев
Мариана Ил. Димитрова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20255200501014 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 във връзка с чл.248 ал.3 от Граждански процесуален кодекс.
Обжалвано е с частна жалба определение на Районен съд Пещера , постановено по гр.д.№ 43 по описа за 2025 година по реда на чл.248 от ГПК.
Частният жалбоподател Г. В. , чрез процесуалния си представител обжалва определение № 544 от 24.10.2025г. по гр. Дело №
20255240100043/2025г. на Районен съд Пещера, като го счита за неправилно и незаконосъобразно.
С обжалваното определение била оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението ,в частта относно разноските.
Съдът определил възнаграждение за представителството на адвоката в заповедното производство в размер на 50 лева,което възнаграждение било под минималния размер , посочен в Наредбата за възнаграждение за адвокатска работа.
Излагат се доводи,че съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона та адвокатурата.
В разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата се предвиждало, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
В мотивите на обжалваното определение се излагали доводи ,че не 1 намира приложение нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а от друга страна, че в случая според съда приложение следва да намери разпоредбата на § 1 от ДР на НМРАВ - а именно възнаграждението да се определи по аналогия, като така попада в хипотезата на чл. 6, т. 5, предложение последно от НМРАВ „подаване на други молби“ - 50 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби, възнаграждението е също 200 (двеста) лева, а не 50 (петдесет) лева, както било прието в обжалваното определение.
Подаването на възражение по чл. 414 от ГПК не се ограничавало само с бланкетно попълване, но и с детайлно проучване на конкретния казус. Въз основа на възражението съдът направил частичен отказ за издаване на заповед за изпълнение.
Определението се обжалва и по отношение на присъдените разноски в полза на ищеца.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в сила от 01.10.20211., за защита по дела с определен материален интерес предвиденото възнаграждение е от 100 до 300 лв.
Съгласно измененията на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с ДВ, бр. 53 от 01.07.2025 г. за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е увеличено от 200 до 450 лв., тази промяна обаче влиза в сила от 01.10.2025 г.
Тази разпоредба имала действие занапред, т.е. приложима е само по отношение на факти и обстоятелства, реализирани след влизането й в сила.
Юрисконсултското възнаграждение следвало да бъде в размер на 100 лева.
Възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение по чл. 78. ал. 5 от ГПК било своевременно направено, както с отговора на искова молба, така и с писмената защита, депозирана в последното заседание.
Несправедливо и необосновано било размера на възнаграждението за юрисконсулт в заповедното производство да бъде определено на 200 лв., а на адвоката в размер на 50 лв.
Моли обжалваното определение да бъде отменено и въззивният съд да се произнесе по съществото на спора.
Съдът намира частна жалба за допустима ,като подадена в установения в закона срок срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано лице.
Постъпил е писмен отговор от ответника , в който са изложени подробни доводи.Счита обжалваното определение за правилно.
За да се произнесе по същество , съдът взе предвид следното:
2
С решение на първоинстанционния съд е прието за установено, че „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, има по отношение на ответника Г. П. В. с ЕГН **********, адрес: с. ************, право на парично вземане в размер на 937 /деветстотин тридесет и седем/ лева – като чиста стойност–главница по Договор за потребителски кредит № 2568855/12.05.2022г., сключен между него и „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законна лихва за забава върху сумата от 937 лева, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.11.2024г. до изплащането й, като са отхвърлени исковите претенции за горницата над уважения размер от 937 лева до сумата от 1297,29 лева – главница, както и за сумите от 236,71 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.07.2022г. до 10.05.2023г. и 395,21 лева – обезщетение за забава за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1189/ 2024г. по описа на РС-Пещера.
Осъден е на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Г. П. В. с ЕГН **********, адрес: с. **************, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 231,75 лева – направени от ищеца деловодни разноски.
Осъдена е „Агенция за събиране на вземания” да заплати на Г. П. В. сумата от 231,44 лева – направени от ответника деловодни разноски.
За да се произнесе относно разноските , съдът е приел ,че ищецът има право на разноски и те възлизат за заповедното производство на 238,58 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Такъв размер разноски съдът е приел и в исковото производство , определяйки юрисконуслтското възнаграждение на 200 лева.
С оглед изхода на спора е определил общ размер на разноските ,дължими на ищеца на 231,75 лева.
По отношение на дължимите разноски на ответника ,зачитайки възражение за прекомерност по отношение на заплатения адвокатски хонорар в заповедното производство , съдът е намалил размера до 50 лева, ,като се е позовал на практика – определение по в. ч. гр. д. № 442/2020 г. на ОС Пазарджик.
Счел е за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в исковото производство – което е в размер на 400 лева.
Съобразявайки изхода на делото е присъдил разноски в размер на 231,44 лева.
Няма данни решението да е обжалвано.
В срока за обжалване е постъпила молба по чл.248 от ГПК от ответника , който иска изменение на решението в частта относно разноските ,като бъде прието изцяло възнаграждението на адвоката в заповедното производство – 200 лева и съответно – юрисконсултското възнаграждение да бъде определено в размер на 100 лева.
3
Изложени са доводи , идентични с тези , изложени в частната жалба.
Ответната по молбата страна не е изразила становище.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение.
Въззивният съд намира жалбата за основателна.
От ответника е направено искане за присъждане на разноски в заповедното и исковото производство.Представени са доказателства за направени такива – платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за заповедното и 400 лева за исковото производство.
Другата страна е направила своевременно възражение за прекомерност и съдът го е счел за основателно само по отношение разноските за заповедното производство , като е счел ,че справедливия размер е 50 лева .
За да определи този размер , съдът е приел,че за определяне на възнаграждението ,съобразно посоченото в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа , следва на основание § 1 от ДР да се определи това възнаграждение по аналогия.Счел е ,че не намира приложение разпоредбата на чл.7 ал.7 от Наредбата ,а е уместна аналогията с разпоредбата на чл.6 т.5 от Наредбата.
Прави впечатление ,че и съдът и частният жалбоподател се основават на размерите ,посочени в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работата ,като че ли изобщо не познават и не зачитат, постановените от СЕС решения .
Безспорно съдът не е обвързан с фиксираните в Наредбата/Наредба за възнагражденията за адвокатската работа/ възнаграждения. Тя не може да бъде съобразявана съответно на правилото на чл. 101, § 2 от ДФЕС като ограничаваща конкуренцията. Съгласно решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI: EU: С: 2017: 890), както и С438/22 (ECLI: EU: С: 2024: 71), наредбата може да се определи като споразумение, ограничаващо конкуренцията - хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, § 1 от ДФЕС. Поради целта си, и независимо от размера на определената минимална цена на адвокатските услуги, такова ограничение не може да бъде обосновавано с легитимна цел (осигуряване качеството на адвокатските услуги или друго), нито наредбата може да се ползва като отразяваща реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Както последователно и непротиворечиво е прието в съдебната практика,посочените в тази наредба размери биха могли да бъдат само ориентир за цената на адвокатския труд.
Във връзка с доводите за стойността на адвокатския труд при изготвяне на възражение по реда на чл.414 от ГПК , съдът намира за необходимо да посочи още , че това възражение не е част от самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да 4 изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си.
Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на възражението.То е само формална предпоставка.
Отделно от това възражението се подава ,след като вече съдът е издал заповед за изпълнение , тоест доводите в него няма как да са мотивирали съда да постанови разпореждане ,с което частично да отхвърли заявлението , основавайки се неравноправни клаузи в потребителски договор.
Мотивирайки се относно размера , съдът е пропуснал да забележи ,че разпоредбата на чл.6 ал.1 т.5 от Наредбата е изменена – ДВ бр.88 от 2022 година и размера , предвиден в този текст от тогава е 200 лева.
Следователно , приемайки възражението за прекомерност за основателно , съдът е определи възнаграждение четири пъти по-малко от ориентировъчното минимално такова , посочено в Наредбата като не е изложил съображения в тази насока и не е имал доводи за това.
Според въззивната инстанция , възнаграждението заплатено на процесуалния представител от ответника по иска за направеното от него възражение не е прекомерно и следва да бъде съобразено , при определяне дължимите разноски ,с оглед изхода на спора.Възнаграждението за труда на адвоката , който не следва да бъде подценяван ,следва да бъде справедливо и обосновано.
Ищецът е претендирал разноски , които е обективирал в списък по смисъла на чл.80 от ГПК.
В списъка , приложен към молбата от 12.05.2025 година не са посочени конкретни размери,поради което и дори може да се обсъжда въпроса дали има надлежен списък.
В заповедното производство е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева , за такъв размер е счел за основателна и претенцията за разноски съдът в исковото производство.
В писмената защита , част от устните състезания е направено общо възражение за прекомерност на юрисконсултското въднаграждение ,което би могло да бъде отнесено към това – определено в заповедното производство , тъй като в исковото производство , то се определя от съда.
Разпечатката съдържа 60 от 167 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/627c4479-105c-4eb3-add1-90068e9fa4f8