Решение № 3706 от 16.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3706 гр. Пловдив, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330116009 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС от В. Н. В. срещу Н. Б. С. и Р.

Б. С..

Ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот: Северозападна стая, кухня и тоалетна на сутеренния етаж, състоящ се от две стаи, кухня, коридор, заедно с 1/32 ид. част от дворно място, находящо се в *****. Твърди да е придобил имота по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.011.1994 г., обективиран в *** при ПРС.

Ищецът бил ****и описаното по-горе помещение ползвал за ****, като неразделна част от него била тоалетната с площ от 3 кв.м. За периода от 1995 г. - 2017 г. В. В. е владял и ползвал процесния недвижим имот необезпокояван. Едно от основанията да бъде разрешено ползването на помещението като лекарски кабинет било наличието на санитарен възел към същото.

Твърди се, че ответниците били закупили съседния имот с договор за покупкопродажба от 04.10.2017 г., обективиран в ****. В същия НА било записано, че придобиват обект, който се състои от: североизточна стая, коридор с килер, стълба с подстълбище, клозет и антре пред клозета от сутеренния етаж. На основание записаното ответниците сменили бравата на санитарното помещение и не позволявали на ищеца да го ползва. Излага се, че след извършени справки досежно собствеността на жилищния етаж, в който се намират обектите ищецът установил, че тоалетната в сутеренния етаж била направена през 1970 г. от К.Б., от чиито наследници В. В. бил 1 придобил имота. През 2017 г. Е.Д. праводател на ответниците във връзка с предстоящата покупко-продажба била направила изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на сутеренния етаж извършено със Заповед за изм. на КККР № 18-7055-27.09.2017/27.09.2017 г. на Началник на СГКК – Пловдив, при което погрешно бил заснет към нейния обект процесния санитарен възел. По изложените съображения, счита че е придобил правото на собственост върху санитарния възел с договора от 1994 г. Имотът и помещението към него било придобито в режим на СИО, като след смъртта на съпругата му притежавал 4/6 ид.ч. Иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 4/6 ид.ч. от тоалетна с площ 3 кв.м., находяща се в сутеренен етаж на сграда с идентификатор *****, която неправилно е заснета като прилежаща част от СОС с идентификатор *****.3 собственост на Н. С. и Р. С., както и да се осъдят ответниците да предадат владението. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите. Оспорват фактите, от които се извежда правото на собственост на ищеца. Твърдят, че праводателката им Е.Д. била допуснала ищеца да ползва процесното санитарно помещение, като ползването се е осъществявало общо за двата самостоятелни обекта-магазин и лекарски кабинет. В този смисъл ищецът не се е явявал владелец на процесното помещение, а неин държател, при условията на съвместно ползване със собственика й – Е.Д.. Твърди се, че през 2003 г. Е.Д. била извършила преустройство на част от сутеренни помещения в магазин, като ползването на тоалетната се осъществявало съвместно между наемателите на магазина и ищеца. На ищецът му било известно и обстоятелството, че през 2017 г. било направено изменение на кадастралната карта, съгласно което процесният санитарен възел е заснет като прилежаща част към самостоятелния обект на ответниците. Предвид горното се иска отхвърлянето на претенцията.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. За уважаването на претенцията е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че за владението или държането няма основание.

В настоящия случай, съгласно последната уточняващата молба на ищеца, се претендира предаването на владението на помещение представляващо тоалетна, което се твърди да е част от лекарския кабинет на страната.

В практиката на ВКС, като например т. 2, т. 3 и т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 428 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2009 г., II г. о., ГК; Решение № 110 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2018 г., I г. о.; Решение № 92 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 2

1001 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г. о. и Решение № 100 от 03.10.2018 г. по гр. д. № 4334 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г. о. се приема, че предмет на защита с ревандикационен иск може да бъде и само реална част от имот, че е допустим иск за собственост само за реална част от имот и че когато страните спорят за правото на собственост само върху конкретно посочена в исковата молба реална част от имот, липсва правен интерес за предявяване на иск за собственост за останалата част от имота, за която между ищеца и ответника няма спор за собствеността.

С нотариален акт **** М.Б. е продала на И.Ш. следния имот: сутерен от две стаи, коридорче и кухня, заедно с 1/16 ид.ч. от дворното място на ****.

С нотариален акт № **** И.Ш. е продал на М.А., по мъж и баща С.В., северозападната стая и кухня на сутеренния етаж, състоящ се от две стаи, кухня и коридор, заедно с 1/32 ид.ч. от дворното място, за сумата от 14500 лева.

С решение от ***. е бил прекратен бракът между Й.Ш. и И.Ш..

С нотариален акт **** г. Й.Ш. е продала на А.Д. имот представляващ североизточната стая, коридор с килер, стълба и подстълбище, клозет и антре пред клозета от сутеренния етаж, находящ се *****, заедно с 1/32 ид.ч. от дворното място.

С нотариален акт № **** М.С.А. продава на К.К.Б. северозападната стая и кухня на сутеренния етаж, заедно с 1/32 ид.ч. от дворното място на ****.

Съгласно нотариален акт № **** В.К.Р., Е.К.М. и К.Д.Б. са продали на В. В. и Д.

В.а, имот, придобит по наследство, представляващ северозападната стая и кухня на сутеренния етаж, състоящ се от две стаи, кухня и коридор, заедно с 1/32 ид.ч. от дворното място.

С нотариален акт № *** А.Д. дарява на Е.Д. североизточната стая коридор с килер, стълба и подстълбище, клозет и антре пред клозета от сутеренния етаж, находящ се на ****

С нотариален акт № *** Е.Д. е продала на Н. С. и Р. С. СОС с идентификатор *****.3 по КК на гр. П., с включени прилежащи части: килер (склад), стълба с подстълбище, клозет и антре пред клозета, който имот по предходния документ за собственост е описан като североизточната стая, коридор с килер, стълба с подстълбище, клозет и антре пред клозета, от сутеренния етаж в *****, заедно с 1/32 ид.ч. от дворното място.

За изграждането и съществуването на спорното помещение са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Е.П., която живее в сградата повече от 70 години. Съгласно изложеното от нея, тоалетната, която съществува в момента е изградена преди около 40 години от К. и К.П. (Б., съгласно записването в нотариалния акт), ползвали помещенията в момента собственост на ищеца. Преди това 3 се ползвала външна тоалетна, която след изграждането на процесната била разрушена.

Преди около 10 години тоалетната била повредена и се направил голям ремонт на цялата канализация на къщата, който бил ръководен от „покойния“ С.. Показанията на свидетелката са конкретни и последователни, не противоречат на останалите събрани доказателства и следва да бъдат кредитирани.

По делото е приета СТЕ, която установява, че жилищната сграда е изградена в УПИ с два административни адреса- *** през 30-40-те години на миналия век.

Изградена е като двуетажна двуфамилна жилищна сграда с висок полуподземен етаж.

Достъпът до всеки жилищен етаж е абсолютно самостоятелен. За единия става с отделно стълбище от ***, а за другия от самостоятелен вход и стълбище от ***.

Вторият етаж е изцяло жилищен, а първият е разделен на две части- около 40% от площта е обособена като търговски обекти, а останалата е разделена на две части във вертикално отношение, като е създаден полуподземен етаж, с височина от 270-280 см. и височина спрямо прилежащия терен от 1.6-1.7 м., достъпът до който се осъществява със самостоятелен вход и самостоятелно стълбище.

Върху така описания получподземен етаж е обособен първи приземен етаж, който в момента се ползва за жилищни нужди. Вземайки предвид свидетелските показания експертът стига до извод, че тоалетната е изградена след 1966 г. до 1994 г. До този момент в двора е съществувала външна тоалетна. Експертът прави предположение, че санитарният възел може да е бил изграден и преди 1959 г., предвид данните от нотариалните актове.

По делото е прието и решение от ***. с което е прекратен бракът между И.Ш. и Й.Ш., които се явяват първите известни праводатели на страните в процеса. Не се установяват запазени документи по гр.д. № 1447 от 1958 г., решението по което е описано в представените документи при съставянето на нотариалния акт **** г.

Вещото лице не е открило и проекти за изграждане на сградата, нито в архива на техническата служба на общината, нито в ***.

При тези данни за установяването на правото на собственост следва да се вземат предвид наличните по делото доказателства.

На първо място следва да обсъди въпросът дали са налице два самостоятелни обекта на правото на собственост. Съгласно първия нотариален акт от 1956 г. са продадени две стаи, коридорче и кухня, заедно с 1/16 ид.ч. от дворното място. При това описание и с оглед наличието на две отделни помещения и кухня следва да се приеме, че обектът е бил със жилищно предназначение и се е ползвал като такъв. Този извод косвено се подкрепя и от отразеното в документите жителство на И.Ш., което в нотариалния акт от 1956 г. е записано в гр. П., а в решението за прекратяване на брака от 1959 г. в гр. П.

Към момента на извършване на следващата разпоредителна сделка от 4

07.09.1959 г. продадената реална част от съществуващия приземен етаж е отговаряла на строителните правила и норми, тъй като е имал минималния брой помещения - стая, кухня и клозет /в двора, съгласно показанията на свид. П./. Останалата неразпоредена реална част обаче не е отговаряла на тези правила, тъй като е била без кухня. Сделките обаче са извършени преди въвеждането на ал. 4 на чл. 38 от Строителните правила и норми /СПН/- нова, ДВ, бр. 39, 17.05.1963 г., според която при разделяне на заварени жилища с оглед да се образуват повече жилища се допуска по изключение с разрешение на главния архитект при окръжния, съответно градския народен съвет, новообразуваните жилища да нямат баня и дрешник, съответно банята да не отговаря на действащите норми. Практиката приема, че до това изменение на СПН от 1963 г. не е имало разпоредба, която да предписва техническите изисквания, на които трябва да отговарят жилищата, които се обособяват в резултат на делба или на разпоредителни сделки. Тълкувайки чл. 38, ал. 4 СПН, съдебната практика приема, че жилища, които не отговарят на СПН, но са обособени като такива преди 17.05.1963 г., могат да бъдат предмет на възлагане при делба, да бъдат предмет на придобивна давност и на прехвърлителни сделки – в този смисъл ТР № 96/71 г. ОСГК на ВС, Решение № 1727 от 3.07.1972 г. по гр. д. № 1198/72 г., I г. о.; Решение № 270 от 7.02.1977 г. по гр. д. № 2651/76 г., I г. о.; Решение № 545 от 19.03.1977 г. по гр. д. № 2882/76 г., I г. о., Решение № 454 от 29.03.1985 г. по гр. д. № 129/84 г., I г. о. Приема се също, че когато делбата е извършена преди 17.05.1963 г. и в резултат на нея са обособени жилища, които не отговарят на СПН, въпреки това тя поражда вещнопрехвърлителен ефект – Решение № 462 от 14.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 823/2009 г., I г. о. Същото се приема и за всякакви транслативни сделки, извършени преди 17.05.1963 г., с които се обособяват отделни жилища, неотговарящи на строителните правила и норми. В този смисъл Решение № 5 от 3.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1984/2021 г., I г. о. Ето защо и в настоящия случай следва да се приеме, че не съществува законова пречка за запазване на разделната собственост на двете части от етажа, след като те са обособени като самостоятелни жилища преди 17.05.1963 г.