Решение № 60 от 11.08.2026, Районен съд - Левски

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. ***** 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ИВАНОВСКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20264410200135 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от Д. Й. Г., ЕГН **********, адрес: ***** срещу наказателно постановление № 26-0293-000076 от 11.05.2026г., издадено от М.Х.М.- началник група в ОДМВР-Плевен, РУ ***** упълномощен със Заповед 8121з-1632/02.12.2021г., с което на Д. Й. Г. са наложени глоба в размер на 153,39 /сто петдесет и три евро и тридесет и девет цента/ евро на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на чл. 25, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Със същото наказателно постановление е наложена и глоба в размер на 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента/ и лишаване от право да управлява МПС за три месеца на основание чл. 175, ал.

1, т. 5 ЗДвП за нарушаване на чл. 123, ал. 1, т. 2, б „б“ ЗДвП.

В жалбата се твърди, че не било ясно дали свидетелят по акта Л. Н. Л. е очевидец на местопроизшествието. Още, че при лека маневра назад е била притисната от собственичката на автомобила *****, която несъобразено се опитвала да паркира зад нея. По двата автомобила се били получили две несъществени драскотини, тоест нямало пострадали, нямало и материални щети. Не било предлагано да се съставя двустранен протокол.

Жалбоподателката била притеснена за състоянието на болния, на когото е асистент. В жалбата се твърди и че произшествието е станало в град ***** а актът е бил съставен в село *****, като описаната обстановка е била 1 изопачена. Отнемането на СУМПС й създавало трудности за полагане на пълноценни грижи за лицето П.С. Г.. Моли да бъде отменено процесното НП.

В депозираните писмени бележки с вх. № 4175/24.07.2026г. се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърди се, че при съставяне на акта е присъствал само един свидетел, като по този начин бил нарушен чл. 40, ал. 3 ЗАНН, тъй като актосъставителят не бил очевидец на нарушението. На следващо място, твърди се, че жалбоподателката неправилно била санкционирана за нарушаване на чл. 123, ал. 1, т. 2 б „б“ ЗДвП, тъй като по този текст е приложим единствено при пътно произшествие с пострадали хора, а в настоящия казус от протокола за ПТП били установени само материални щети. Твърди се, че неправилно било квалифицирано и нарушението при маневра. Твърди се, че чл. 25, ал. 1 ЗДвП била обща норма, докато специалната разпоредба за движение на заден ход се съдържала в чл. 40 ЗДвП. На следващо място не бил доказан механизмът на ПТП, актосъставителят не бил очевидец на очевидец на произшествието, а механизмът е бил възстановен въз основа на последващ оглед и косвени данни. Пак се споменава нарушението на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. След това се твърди, че деянието е било извършено в условията на крайна необходимостжалбоподателката е действала с цел да спаси по-висше благо- живота и здравето на съпруга си. Алтернативно претендира за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят бил маловажен. Претендират се на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат Р. Р. от АК-Плевен да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно Наредба 1/2004г.

В о.с.з. жалбоподателката, редовно призована, явява се лично и с упълномощен процесуален представител- адвокат Р. Р. от АК-Плевен, която пледира процесното НП да бъде отменено и претендира адвокатско възнаграждение по Наредба 1/2004г.

В о.с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В о.с.з актосъставителят и свидетелят, редовно призовани, явяват се.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимиран субект при наличие на правен интерес от обжалване пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Тя се явява основателна.

Настоящият състав, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: на 27.04.2026г. жалбоподателката била паркирала автомобил *****, регистрационен номер *****. Потегляйки на заден ход, жалбоподателката с управлявания от нея лек автомобил закачила в предна дясна част автомобил *****, регистрационен номер *****, след което жалбоподателката се отправила с автомобила, в който се намирал и нейният съпруг, който е 24 часа на кислородно дишане, към село *****. В самото село жалбоподателката била спряна от актосъставителя Г. К. Г. и свидетеля по акта Л. Н. Л., като бил 2 съставен АУАН серия GA, номер 3360246. Въз основа на съставения акт административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление, като е възприел изцяло констатациите, описани в акта.

Настоящият състав констатира, че АУАН и процесното наказателно постановление страдат от пороци, които са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателката. В АУАН /л. 9 от делото/ и Наказателно постановление /лист 8 от делото/ при описание на обстоятелствата е записано, че е реализирано ПТП с материални щети по двата автомобила. От друга страна, в АУАН е отбелязано, че от нарушението не са претърпени имуществени вреди. Също така, актосъставителят не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 9 ЗАНН, като не са посочени имена, адрес и ЕГН на претърпелите вреди от нарушението лица, като по този начин е възпрепятствано разкриването на обективната истина, тъй като тя като очевидец е можела да изложи пред съда своите непосредствени впечатления и това какво е възприела от самото деяние. Вярно е принципно, че може да се направи справка кой е собственик на другото МПС, участвало в инцидента, но това не означава, че зад волана е бил водачът. Освен това, едно от възведените обвинения на жалбоподателката е, че е причинила ПТП, което е обективен признак на нарушението, следователно е следвало да бъде описано и това къде точно са причинени вредите, вид и размер на същите, изискване съгласно чл. 42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, за да може жалбоподателката да упражни правото си на защита, тъй като тя следва да се защитава и по фактите, и по правото. От показанията на свидетеля и актосъставителя, които съдът кредитира като последователни, логични и незаинтересувани, се установява, че са се отзовали на подаден сигнал за ПТП, като при пристигане на място там е бил другият автомобил. След преглед на записи от камери и впоследствие оглед на автомобила категорично били установили механизма на ПТП. Като обясненията на жалбоподателката, които са и доказателствено средство, и способ за защита, са в същата насока. От съставения протокол за ПТП /лист 12 от делото/ е отбелязано, че на жалбоподателката колата е с охлузена задна лява част, докато на другата кола, участвала в инцидента, е с деформация с предна дясна част, като има и приложени снимки /листи 4 и 5 от делото/. Съдът счита, че административнонаказващият орган, който носи тежестта на доказване, не е представил никакви доказателства за наличието на вреди, както и за изясняване на механизма на ПТП, декларирането, че механизмът бил изяснен с нищо не допринася за изясняване на фактическата обстановка.

Тук ще се отбележи, че е вярно, че в административнонаказателното производство е засилено служебното начало и съдът може и по свой почин да събира доказателства, но това не трябва да става за сметка на изземване на функциите по обвинение на АНО и тежестта му на доказване, която не се носи от съда.

Относно обвинението за нарушаване на чл. 179, ал. 2, вр. чл. ал. 1, т. 5 за нарушаване на чл. 25, ал. ЗДвП: първо настоящият състав следва да отбележи, че и актосъставителят, и АНО са квалифицирали нарушението неправилно, 3 тъй като при описанието на нарушението е записано при маневра на заден ход, което означава, че квалификацията е по чл. 179, ал. 2, пр. 3, вр. чл. 40, ал. 2, тъй като чл. 40 ЗДвП е специална спрямо чл. 25 ЗДвП, а специалната норма изключва общата. Съдът приема за основателно възражението за общата и специалната норма. От обективна страна следва да е извършено и ПТП.

Съгласно §6,т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, пътно-транспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало наранявания или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Както бе посочено по-горе, не бяха представени никакви доказателства, които да докажат направените от актосъставителя и административнонаказващия орган изводи за нанесени материални щети, което означава, че няма настъпило ПТП, доколкото не са били осъществени от обективна страна предвидените в закона последици. Съдът намира за недоказано обстоятелството за причинени материални щети, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.

По отношение на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 2, б „Б“ ЗДвП- тази разпоредба урежда задължението на водач на МПС вследствие на ПТП, при което има пострадали хора, като в настоящия казус не беше доказано да има ПТП, но дори да имаше, деянието на жалбоподателката пак остава несъставомерно, тъй като няма пострадали хора.

Относно възражението на защитника за нарушаване на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, следва да се отбележи, че ЗАНН предвижда възможното участието на четири категории свидетели - присъствали при извършване на нарушението или неговото установяване /чл. 40, ал. 1 ЗАНН/, присъствали при съставянето на акта за неговото установяване /чл. 40, ал. 3 ЗАНН/ и такива, удостоверяващи отказа на нарушителя да подпише акта и да приеме екземпляр от него /чл.43, ал.2 ЗАНН/. Възражението е неоснователно, тъй като в настоящия случай свидетелите са такива по установяване на нарушението, поради което не е необходимо актът да бъде подписан от още един свидетел. Чл. 40, ал. 3 се отнася до случаите, когато липсват свидетели при извършването или установяването, която хипотеза не се отнася до настоящия казус.

Относно възражението за наличието на крайна необходимост настоящият състав приема това за неоснователно, тъй като съгласно чл. 13 Н К : Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Ал. 2 гласи, че Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.

НК изисква тази непосредствена опасност да не е могла да бъде избегната по друг начин, като настоящият случай изобщо не е такъв. След 4 като жалбоподателката е наясно с положението на своя съпруг и след като неговият брат живее в същата къща, но на друг етаж, възниква въпроса защо съпругата е тръгнала с него от ***** за Левски. Не без значение е фактът, че в града има и болница, като много по-бързо ще бъде да бъде закаран до болницата в случай на криза, при което е нелогично да тръгне за *****, а не за болницата или да позвъни на телефон 112. Свидетелят И. С. Г. подробно описва тежкото здравословно състояние на лицето, нуждата от постоянна кислородотерапия и ограниченото време за работа на батерията на кислородния апарат. Но и уточнява, че са се снабдили с бутилка за кислороден апарат и агрегат, което позволява същият да бъде включен към акумулатора на автомобила. Така че твърдението, че жалбоподателката е действала, за да спаси по-висше благо, а именно живота на своя съпруг, е недоказано.

И АУАН и обжалваното наказателно постановление страдат от пороци, които са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателката.

Всичко това води до извода, че административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление при съществено нарушаване на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Това, от своя страна, означава, че жалбата следва да бъде уважена, а атакуваното наказателно постановление отменено като незаконосъобразно и да бъде присъдено претендираното възнаграждение от адвокат Р. Р. от АК-Плевен в размер на 400 евро.