Решение № 257 от 31.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Велико Търново, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Димо Колев като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20234100500370 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Жалбоподателят ЗАД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, представляван от адв. М. И. Г., съдебен адрес гр. София, бул. Джеймс Байучер, № 87 – длъжник по ИД № 20237280400211 по описа на ЧСИ Диана Колева обжалва постановление от на ЧСИ Диана Колева, с което се отказва изменението на постановлението в частта относно приетото адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. Намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително производство. По делото липсвали данни процесуалния представител да е извършил каквито и да било действия по делото, освен подаване на молба за образуване и поради това не му се дължало възнаграждение за водене на делото, а само за неговото образуване, съгласно Наредба № 1 на ВАдС. Освен това по делото липсвали доказателства това възнаграждение да е било заплатено. С оглед това жалбоподателят отправя искане към съда да постанови решение, с което да намали адвокатското възнаграждение до 200 лв.

Алтернативно искане – да бъде намалено адвокатското възнаграждение до минималния размер, дължим според Наредба № 1 на ВАдвС за образуване и водене на изпълнителното дело.

Жалбата е връчена на взискателя по реда на чл. 436, ал. 2 от ГПК. Писмен възражения от взискателя не са постъпили.

Съдебния изпълнител е изложил писмени мотиви по обжалваното действие. Оспорва жалбата като неоснователна. Разноските по изпълнителното дело са уредени в чл. 79 от ГПК 1 където е заложен принципа, че се заплащат от длъжника, освен в изрично предвидените изключения. В настоящия случай не била нито една от тези хипотези. С оглед това жалбата следвало да бъде оставена без уважение.

Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба, обсъди наведените доводи и след преценка на относимите по спора доказателства, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано като изп. дело № 211/2023 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. № 728, въз основа на представен от М. С. Т. изпълнителен лист, издаден на 01.03.2023 година по ГрД № 903/2021г. на ВТОС за присъдената в полза на взискателя сума от 30000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и законна лихва от 24.02.2020 г. против длъжника „БУЛ ИНС“АД. Делото е образувано на 10.03.2023 година. Длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 13.03.2023 година. Изпратени са и запорни съобщения до следните банки – ПИБ АД, АББ АД,ТБ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“АД, Българска банка за развитие АД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, Интернешънъл Асет Бавк АД, БАКБ АД, всичките получен на 13.03.2023 година. На основание запорното съобщение по сметка на ЧСИ Диана Колева е извършен превод на следните суми от Банка ДСК АД от сметката на длъжника – на 16.03. 11642,83лв. и 3405,14лв.; на 17.03.2023г. – 2969,65лв.; на 20.032023г. – сумата от 4736,27 лв. На същото основание на 21.03.2023г. от сметката на длъжника в ОББ АД е извършен превод по сметка на ЧСИ Колев за две суми – 8141,19 лв. и 14 808,03 лв.

На 14.03.2023 година длъжникът ЗАД „БУЛ ИНС“ АД е подал молба чрез която е направено искане към ЧСИ за намаляване на определените разноски по изпълнителното дело относно възнаграждението за осъществената на взискателя адвокатска защита.

С постановление от 15.03.2023 година на ЧСИ Диана Колева, е отказано намаляване размера на разноските по изпълнителното дело в полза на взискателя,. Възражението по чл.

78, ал. 5 от ГПК на длъжника по делото е оставено без уважение с мотиви, адвокатското възнаграждение не надхвърля минималня размер, определен съобразно чл. 10, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4

При така описаната фактическа обстановка, която не се спори от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:

Разглежданата жалба е насочена срещу постановление от 15.03.2023 година, в което е налице произнасяне относно дължимите от длъжника разноски и с оглед ТР № 3 от 10.07.2017г. по ТД № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, следва да бъде прието, че същата е допустима и следва да бъде разгледана и съдът да се произнесе по наведените в нея оплаквания.

Разгледана по същество жалбата, с която се оспорва размера на разноските, които длъжникът следва да заплати на взискателя и е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съображенията за това са следните:

2

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнителното са за сметка на длъжника, освен в предвидените в закона изключения, каквито в случая липсват.

Неоснователно е възражението, че разноските в посочения размер се явяват прекомерни, поради това, че делото не се отличава с действителна фактическа и правна сложност.

Взискателят се представлява в изпълнителния процес от адв. Михаил Миланов, за което е представено пълномощни и Договор за правна защита и съдействие от 10.03.2023 година.

Обемът на правната защита и съдействие е изрично определен като образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство по това дело. Видно от Договора адвокатското възнаграждение е определено в размер на 2385,00 лв., което е в съответствие с действащите норми на Наредба № 1 от 09.07.2004 година /с последно изменение от 4.11.2022г./ към датата на образуване на делото и подписването на договора за правна защита и съдействие между взискателя и адв. Миланов. Уговореното възнаграждение е реално заплатено, за което съдът прави извод от вписаното в документа изявление, че договореното възнаграждение в размер на 2385 лева е платено в брой. В случая така представения договор представлява и разписка за извършеното плащане в брой.

Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК направено от длъжника.

Договореното и платено адвокатско възнаграждение не надвишава предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 година минимално възнаграждение и макар конкретното изпълнително дело да не се отличава с фактическа и правна, то адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно. Неоснователно е и направеното от жалбоподателя възражение относно липсата на осъществени каквито и да било действия от страна на пълномощника по изпълнителното дело с цел оказване на правна защита и съдействие на взискателя, тъй като след налагането на запора било извършено плащане на дълга. Погасяването на задължението обаче не е в резултат на доброволно плащане от страна на длъжника, а в следствие реализирано действие по принудителното изпълнение – налагане на запор върху вземането на длъжника от трето лице – вземане на длъжника по негова банкова сметка в Банка ДСК ЕАД и ОББ АД. Поради изпълнението на задължението по нататъшни действия по принудително изпълнение не следва да бъдат извършвани, но възстановяването на вече платени от взискателя разноски за адвокатска защита не зависи от това обстоятелства. Последното е функция от обстоятелството, че длъжникът със своето поведение е довел до това да бъдат сторени тези разноски, поради това, че не е изпълнил своевременно своето задължение и се е стигнало до ангажирането на адвокатска защита и образуване на изпълнително дело за принудителното събиране на дълга. Освен това не е налице и хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като в случая не се отнася за платени разноски за изпълнителен способ, който не е приложен.

Ето защо жалбата се явява изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482, подадена от пълномощник адв. М. И. Г. със съдебен адрес гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, против постановление от 15.03.2023 година по изпълнително дело № 20237280400211 по описа на ЧСИ Диана Колева, рег. № 728 към КЧСИ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4