Решение № 3 от 27.02.2026, Районен съд - Тутракан
- Съд
- Районен съд - Тутракан
- Дело
- Административно наказателно дело 4/2026
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 27.02.2026
- В сила
- 18.05.2026
- Състав
- Огнян Кирилов Маладжиков
Цитирани разпоредби
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1, буква "а" · Наказателен кодекс
- чл. 378, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Решение № 3 от 27.02.2026 по АНД № 4/2026 на Районен съд – Тутракан
Производството е по Глава XXVIII от НПК.
Делото е образувано по внесено от Районна прокуратура – Силистра Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Р. А. А. с ЕГН **********, обвиняем по ДП № 362 3М-124/2025 г. по описа на РУ на МВР - гр. Тутракан, пр.пр.№ 1668/2025, за това, че на 30.05.2025 в ***, причинил другиму — на Гюлсюм Рамадан Кадир, родена на 09.11.1988, чрез удар с юмрук в областта на устата и чрез задушаване с възглавница, поставена в областта на лицето, лека телесна повреда, изразяваща се в ПРИЧИНЯВАНЕ НА БОЛКА И СТРАДАНИЕ, обусловена от контузия на лицето, без наличие на видими следи, като телесната повреда е извършена в условията на домашно насилие, по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК, чрез упражняване на физическо насилие и е осъществена спрямо лице с което се намира във фактическо съпружеско съжителство – престъпление по чл. 131, ал. 1. т, 5а, във вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението.
Обвиняемият се признава за виновен по така повдигнатото обвинение, не дава обяснения.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна.
Р. А. А. *** с ЕГН **********.
Пострадалата свидетелката Г. Р. К. и обвиняемият живеели от 14 години във фактическо съпружеско съжителство в имот в ***. От съжителството си имат родени две деца – син, непълнолетният свид. А. Р. А., роден на *** г. и дъщеря свид. Е. Р. А., р. на *** г.
Обвиняемият А. често злоупотребявал с алкохол, при което ставал агресивен.
На 30.05.2025 около 20,00 часа обвиняемият би под въздействието на алкохол. Влязъл в словесни пререкания със свид. Г.Р. К. Започнал да чупи домакинска посуда, ритнал врата и я счупил. Свидетелката Г. К. го молела да спре. Това още повече ожесточило обвиняемия, при което ѝ нанесъл удар с юмрук в областта на устата. Веднага след това взел възглавница, блъснал Свид. Г. Р. К., която паднала на едно от креслата в дома им, поставил възглавницата на лицето ѝ и започнал да я задушава с нея.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от надлежно събраните доказателства на досъдебното производство и на 1 съдебното следствие.
Личността на обвиняемия и отношенията му със свидетелите се изяснява от справките в НБД „Население“ и за съдимост, както и от автобиографията. От справката се установява показанията на пострадалата свидетелка и двете деца.
Ударът с юмрук в главата се доказва пряко от показанията на пострадалата Г. К. и косвено от показанията на сина ѝ А. А. (***-годишен към момента на деянието на баща му и при разпита на ДП) и дъщеря ѝ Е. А. (***годишна към момента на деянието на баща ѝ и при разпита на ДП).
Задушаването с възглавницата се доказва с показанията на пострадалата и на сина ѝ. Става ясно, че свидетелката К. е ударена, когато е била сама в присъствието на обвиняемия, но децата са чули кавгите и силния ѝ крясък. От показанията на Е. А. се изяснява, че кавгите са продължили от вечерта до сутринта, на два пъти. При втория път, когато двете деца са отишли в стаята на възрастните, първо е влязло момчето и е заварило баща си над майка му с възглавницата да я задушава. Намесил се, да ѝ помогне. Дъщерята е влязла след това, когато обвиняемият вече се е отдръпнал. Няма противоречия между свидетелските показания, а те взаимно се допълват. За тяхната достоверност говори последователността на описаните факти и това, че всеки разказва видяното и чутото от своята гледна точка. Нещо, което при ниската възраст на децата би било изкривено, ако имаше съмнение за манипулиране на показанията им от трето лице.
За медико-биологичните признаци на увреждането е меродавно заключението по съдебно-медицинската експертиза, от което се установява, че на пострадалата е причинена контузия на лицето без наличие на видими следи, обуславяща болка и страдание.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Обвиняемият Р. А. е извършил престъпното деяние чл. 131, ал. 1. т, 5а, във вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, в което е обвинен.
Обект на престъплението са обществените отношения защитаващи здравето и телесната неприкосновеност на личността.
Негов субект може да е всяко наказателно отговорно лице, какъвто е обвиняемият.
От обективна страна е необходимо деецът да е извършил деяние, което да е обективно е годно да причини на пострадалата болка и страдание. Такива са ударът с юмрук в областта на лицето и притискането му с възглавницата.
Квалифициращ признак е извършването на деянието в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК. В случая в обвинителния инструмент е изтъкнато само фактическото съжителство между дееца и пострадалата, но всъщност са налице още два признака по този квалифициращ критерий – обвиняемият е осъществил деянието спрямо лице, от което има 2 дете, и живее с пострадалата в едно домакинство. Пропускът на прокурора да посочи в диспозитива на обвинението и тези елементи не е съществен, доколкото и без тях квалифициращият признак „в условията на домашно насилие“ е налице само от „фактическото съжителство“.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Смекчаващи вината обстоятелства не са налице.
Не е смекчаващо вината обстоятелство „чистото“ съдебно минало на обвиняемия, тъй като това е условие той да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Тъй като с престъплението не са причинени имуществени вреди, то и останалите две условия на този текст от закона са изпълнени: за престъплението по чл.
131, ал. 1. т, 5а, във вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК се предвижда до една години лишаване от свобода (при условие в чл. 78а, ал. 1, буква „а“ от НК наказуемостта да е до три години) или пробация; обвиняемият не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК
Отегчаващите вината обстоятелства са пияното състояние, в което е извършено престъплението, и присъствието на децата в жилището, чувайки и виждайки съпътстващите ругатни и зулуми от страна на баща им преди, по време и след удара с юмрук в лицето (който удар те не са видели) на пострадалата им майка, както и нейните молби да се успокои.
Силно отегчаващо вината обстоятелство е недовършеният опит за убийство, изразяващ се в „задушаване с възглавница“. който е описан в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния инструмент, но квалифициран като деяние, насочено към причиняване само на блока и страдание. Дори да се приеме, че представителят на държавното обвинение не е бил сигурен при оценката на доказателствата за наличието на умисъл към убийство, най-малкото действията на дееца са от естеството да предизвикат страх у пострадалата за осъществяването на такова тежко престъпление, което самостоятелно покрива признаците от обективна страна на престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от НК – закана с убийство. Не личи от материалите по досъдебното производство същото да е било изпратено на Окръжна прокуратура – Силистра за преценка по компетентност дали се касае за престъпление, което да бъде разследван под надзора на тази прокуратура. Това все пак са вътрешноорганизационни въпроси на държавното обвинение, а същественото е, че съдът не може да надхвърли юридическото обвинение и при същите факти, които иначе акуратно са изложени в обвинението, да признае обвиняемият за виновен в по-тежко престъпление. Суверенна е преценката на прокурора какво обвинение да повдигне и затова, когато в обстоятелствената част и диспозитива на постановлението по Глава XXVIII от НПК са описани едни факти и същите са дали основание на прокурора да повдигне конкретното обвинение, съдът не може да прекрати съдебното производство и да го върне на прокурора на основание чл. 378, ал. 3 от НПК 3 само защото не е съгласен с правното значение на изложените фактически положения, които действително се установяват от доказателствата по делото.
Може обаче да отчита това тежко деяние като отегчаващо вината обстоятелство при индивидуализацията на наказанието.
Редът, по който се разглежда обвинението, макар да е насочен към освобождаване от наказателна отговорност, не изключва престъпния характер на деянието, но налага обвиняемият, след като бъде признат за виновен в извършването му, да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи предвидената в чл. 78а от НК глоба, която е от 1000 до 5000 лева.
Заради отегчаващите вината обстоятелства, съдът приема, че в случая следва да наложи максималната глоба, която в евро е 2556,46 евро.
Обвиняемият следва да бъде осъден да плати 215,23 евро на ОДМВРСилистра за разноските по ДП.
С тези мотиви съдът постанови решението си.
Районен съдия:
4