Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12524 от 30.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46842/2023
Вид
Определение № 12524
Подписан
30.03.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12524 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20231110146842 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдържаща се в подадената от името на ищеца въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, с искане за изменение на последното в частта за разноските, като са изложени съображения, че в полза на ищеца се следвали разноски, тъй като, противно на възприетото в решението, било доказано извършването от същия на разходи за адвокатски възнаграждения в заповедното и исковото производства.

Ответникът не е подал отговор на въззивната жалба, респ. не е изразил становище по искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Съдът намира искането за изменение на решението в частта за разноските за процесуално допустимо- заявено е в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на решението) от лице с правен интерес да иска изменение на решението в съответната част, което е представило списък на сторените от него разноски в срок- до приключване разглеждането на делото в настоящата инстанция.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен, поради което и съобразно правилата за разпределяне на отговорността за разноските, предвидени в нормите на чл. 78 ГПК, в негова полза не се следват каквито и да е разноски. С оглед на това ирелевантно е действителното заплащане на адвокатското възнаграждение в полза на адвоката на ищеца, за което, противно на изложеното във въззивната жалба, настоящият съдебен състав не е излагал съображения да не е заплатено, доколкото в мотивите на решението са коментирани единствено извършените от ответника разноски, комуто такива се следват с оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че отхвърлянето на предявения от ищеца иск поради уважаване на предявеното от ответника възражение за прихващане, т. е. въпреки че вземането на ищеца е съществувало, не обосновава извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, съгласно която на ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска, в какъвто смисъл са разясненията в мотивите на определение № 44 от 28.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1/2019 г., III г. о., ГК, както и в определение № 27 от 10.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1469/2018 г., II т. о., ТК, в последното от които е прието, че „без значение е фактът, че вземането, предмет на първоначалния иск, е прието за съществуващо, при положение че по възражение на ответника за прихващане 1 същото е погасено чрез съдебно такова с постановяване на решението на съда, впоследствие влязло в сила. Във всички случаи, ответникът не е станал причина за предявяване на иска, а в преценката на ищеца е било дали да предяви иск при насрещно негово задължение към ответника и наличие на правна възможност за възражение за прихващане от страна на последния, водеща до отхвърлянето на този иск като неоснователен, което води до отговорността за разноски спрямо ответника, в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК.“, становище за правилността на които съждения е принципно изразено и в определение № 2681 от 17.10.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2068/2024 г., II т. о., ТК.

По изложените съображения искането на ищеца с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдържащо се в подадената срещу постановеното по делото съдебно решение въззивна жалба, следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Б.С. ООД, съдържащо се във въззивна жалба с вх. № 344180/22.10.2025г., за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 17621/01.10.2025г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2