Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2616 от 10.09.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 570/2025
Вид
Определение № 2616
Подписан
10.09.2025
В сила
10.09.2025
Състав
Бонка Йонкова, Петя Хорозова, Иванка Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 287 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2616 гр. София, 10.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20258002900570 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Й. Б., чрез процесуален пълномощник, против решение № 1532/17.12.2024 г. по в. гр. д. № 2348/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2335/23.05.2024 г. по гр. д. № 13922/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, за да се приеме за установено в отношенията между страните, че О. Й. Б. не дължи сумата 11 678,04 лева, от които – 5 019,19 лева – главница, 6 078,08 лева – законна лихва за периода 08.12.2011 г. – 15.09.2023 г., 450,77 лева – юрисконсултско възнаграждение, 80,00 лева – разноски по арбитражно дело и 50,00 лева - държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.07.2012 г. по т. д. № 4768/2012 г. на Софийски градски съд и е образувано изп. дело № 12160/2012 г. на ЧСИ Н. М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд.

В касационната жалба се излага, че въззивното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Оспорват се изводите на окръжния съд относно действията в изпълнителното производство, годни да прекъснат погасителната давност (в случая искането за конституиране на ответника – 1 цесионер като взискател). Сочи се и несъобразяването от страна на съда, че молбата за конституиране на нов взискател е подадена до местно некомпетентен ЧСИ. По подробно развити съображения във връзка с горните оплаквания се моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което искът по чл. 439 ГПК да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за всички инстанции (вкл. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ).

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставя следният въпрос, като разрешен от съда при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Конституирането на нов взискател по образуваното изпълнително дело поради цедиране на вземането представлява ли изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2016 г. на ОСГТК на ВКС?

Касаторът цитира и решения по чл. 290 ГПК, на които твърди, че въззивното решение противоречи.

В срока по чл. 287 ГПК е депозиран писмен отговор от КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, със становище за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като същото не е постановено в противоречие с актуалната съдебна практика (с молбата за конституиране на цесионера като взискател е посочен и конкретен изпълнителен способ), както и за неоснователност на касационната жалба, за което се развиват подробни съображения.

Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение и се сочи банкова сметка за доброволното му заплащане.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намери следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, но не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на исканата касационна проверка.

Съгласно трайноустановената практика на ВКС, обобщена в решение № 50026 от 17.02.2025 г. по т. д. № 2040/2020 г. на ІІ т. о., конституирането на нов взискател по образувано изпълнително дело поради цедиране на вземането не 2 представлява изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Погасителната давност може да бъде прекъсната, ако в молбата за конституиране на правоприемника (цесионера) като взискател е поискано извършването на валидно изпълнително действие, като бъде посочен нов изпълнителен способ, или е подновено искането на първоначалния взискател (респ. е поискано повтаряне на неуспешните изпълнителни действия). „Валидното изпълнително действие“ по смисъла на горецитираното тълкувателно решение е окачествено като действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение, т. е. по молба, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника или е възложил това на ЧСИ (чл. 18 ЗЧСИ), вкл. и когато нередовността е била поправена в срок.

В случая въззивният съд е приел, че молбата на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД за конституиране на нов взискател по изп. дело № 12160/2012 г. от 13.12.2018 г. е годна да прекъсне погасителната давност относно вземането, като имплицитно е взел предвид цялостното й съдържание, а в него има както посочване на конкретен изпълнителен способ, така и възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ за извършване на всички необходими изпълнителни действия. Или независимо от непрецизно изложените мотиви, формулираният правен въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика и тази по чл. 290 ГПК и по него касационно обжалване не следва да бъде допускано.

При този окончателен за спора резултат и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1532 от 17.12.2024 г. по в. гр. д. № 2348/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

3

ОСЪЖДА О. Й. Б. с ЕГН ********** да заплати на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД сумата 200 (двеста) лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната инстанция.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4