Решение № 2397 от 27.05.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16780/2023
- Вид
- Решение № 2397
- Подписан
- 27.05.2024
- В сила
- 27.05.2024
- Състав
- Христо Георгиев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 188, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 189 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 2397 гр. Пловдив, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330116780 по описа за 2023 година
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, връзка чл. 188, ал. 1, т.1, връзка чл. 195, ал. 1 КТ, от М. А. Д. срещу ОУ „Христо Ботев“ – село Брестовица, с който моли съда да бъде отменено наложеното ***** „*****“ поставено със Заповед № *****-***** г. издадена от ***** на ОУ „Христо Ботев“ – село Брестовица. Иска се да бъде отменена като незаконосъобразна.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор ищцата е заемала длъжността „*****“ в група за целодневна организация на учебния ден в начален етап при ответника. Излагат се подробни съображения, че наложеното ***** е назаконосъобразно, че не са взети предвид писмени обяснения дадени от ищцата от ищцата, че отношението на ***** е тенденциозно и целенасочено и е налице злоупотреба със служебно положение. Ангажирани са писмени доказателства. Претендират се разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, в който се излагат подробни аргументи, че наложеното ***** законосъобразно и е в съответствие със закона, поради което моли искът да бъде отхвърлен.
Ангажират се доказателства. Претенедират се разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и от представените по делото информационни 1 източници се установява, че между страните съществува валидно учредено трудово правоотношение, като със Заповед № *****-***** г. на ищеца е наложено ***** „*****”.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ, с който се моли да бъде отменено наложеното на ищеца ***** „*****“.
На първо място, настоящият съдебен състав счита за нужно да акцентира върху факта, че с процесната заповед., отговорността на ищцата е ангажирана единствено дописването с химикал сумата 20 лева върху изписания от длъжностното лице знак (тире) в т.1 „Дневни пари по“, след като е изпълнила командировъчните си задължения, разпоредени й от ***** на училището.
Квалифицирано като дисциплинарно нарушение, деянието на ищцата няма възможност и не е в състояние да доведе до тежки последици, наймалкото защото тези пари се дължат на ищцата, съгласно закона . Взето е предвид само формалното „дописване“ в оформянето на документацията, и не е отчетено по същество, че това няма отражение върху основната дейност и задължения на ищцата Д..
Описаното представлява нарушение на работодателя при определяне на дисциплинарното наказание, а именно невземане предвид всички критерии по чл. 189 КТ, което е достатъчно за незаконосъобразност на заповедта му и налага уважаване на предявения иск за отмяна на наложеното наказание.
Във всички случаи на налагане на ***** работодателят следва да съобрази определени критерии, посочени императивно в закона (чл. 189 ал. 1 от КТ). Това са тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Работодателят трябва да оцени значимостта на неизпълнението на съответното трудово задължение в контекста на трудовите функции и отговорности на работника и служителя, да вземе предвид размера и вида на неизпълнението, както и вредоносните последици, настъпили от него. На следващо място, трябва да бъде отчетена конкретната обстановка, при която е извършено нарушението – време и място на извършване, наличието или липсата на присъствие на други работници и служители, психическото и емоционално състояние на работника или служителя. Не на последно място, трябва да се вземе предвид и поведението на работника или служителя – неговото отношение към неправомерността на действията му и последиците от тях, вътрешните му мотиви за извършване на нарушението.
Работодателят в своята заповед не е посочил ясно и кои точно трудови задължения не е изпълнила ищцата. Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци, очертават рамката на спора. Само 2 при конкретното им описание в заповедта за ***** съдът може да извърши проверка за това спазени ли са повелителните изисквания на закона, свързани с процедурата по наказване (изслушване или приемане на обяснения и преклузивни срокове), както и тази по същество - налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и правилни ли са приложени критериите за определяне на наказанието.
Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за ***** не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им. Последователна е практиката на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на чл. 195, ал. 1 от КТ, основаваща се на съображението за очертаване на фактическите основания за ***** чрез мотивиране на заповедите за налагането му, съобразно изискуемите елементи.
При немотивиране на ***** чрез непосочване времето на нарушението, се допуска издаване на заповед в противоречие с чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като началният момент на срока остава неизвестен. Немотивирането на акта за налагане на наказание по чл. 188, т. 1 от КТ от работодателя рефлектира и върху изпълнението на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ - за снемане обяснения преди налагане на *****.
В проведеното производство за налагане на *****, само формално е съобразена разпоредбата на чл.193, ал. 1 от КТ в частта й, която изисква работодателят да приеме писмените обяснения на работника. Те не са обсъдени по никакъв начин от страна на работодателя и не е посочено защо не са кредитирани. Не е съобразил изложеното в обясненията на ищцата.
Нещо повече - от приложената „искане“/за даване на обяснения/ до ищцата и най-вече начинът по който са задени въпросите, инкорпорирани в самата „покана“ за даване на обяснения по чл.193КТ става категорино ясно, че ***** не се съмнява във виновното поведение на ищцата, и то apriori . Самата граматичекса, лексикална и семантична структура на зададените въпроси/ в т.нар. „покана“/ разкриват категорично, че обстоятелствата, касаещи твърдените дисциплинарни нарушения, са приети предварително за неоспорими факти и М. А. Д. трябва да отговори защо ги е причинила.
Следователно, преди изслушване на обясненията на лицето ***** с висока степен на вероятност е взел решение на същото да се наложи ***** / като е търсила и най-дребния повод/, което мотивира съд ът да приеме, че изискването на обяснения само формално осъществява процедурата, визирана в разпоредбата на чл.193 от ГПК, а не се касае за изслушване на ищеца и събиране и оценка на посочените доказателства преди налагане на наказанието. Освен това, от събраната доказателствена съвкупност /включително свидетелски показания/ се установява трайно негативно отношение на ***** на училището към ищцата.
Поради всичко гореизложено недоказан остава от страна на ответника работодател основен компонент, обуславящ правото му да търси отговорност от служителя за нарушение на трудовата дисциплина, а именно: виновно 3 поведение от негова страна. Задължение на работодателя, преди да наложи ***** на служителя, в самия процес по налагането му, не просто да установява извършване на деянието, което впоследствие да определи като нарушение на трудовата дисциплина, но и да установи всички факти и обстоятелства довели до него, и само когато установи, че деянието е виновно извършено, да наложи и наказание за него.
С оглед изложеното, съдът счита, че следва да се отмени процесната Заповед № *****-***** г. издадена от ***** на ОУ „Христо Ботев“ – село Брестовица
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца се поражда право на разноски. Представени са доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 650 лв. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 650 лв.- сторени разноски за процесуално представителство.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78 ал.6 КТ, следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща дължима държавна такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № *****-***** г на изпълнителния директор на Основно Училище „Христо Ботев“, БУЛСТАТ 1602605, с адрес: обл.
Пловдив, община Родопи, село Брестовица, с която на ищеца М. А. Д., ЕГН ********** е наложено ***** „*****“.
ОСЪЖДА Основно Училище „Христо Ботев“, БУЛСТАТ 1602605, с адрес: обл. Пловдив, община Родопи, село Брестовица ДА ЗАПЛАТИ на М.
А. Д., ЕГН ********** сума в размер на 650 лева, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Основно Училище „Христо Ботев“, БУЛСТАТ 1602605, с адрес: обл. Пловдив, община Родопи, село Брестовица, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на Районен съдПловдив сума в размер от 80 лева, представляваща държавна такса върху уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с 4 въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5