Решение № 135 от 10.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. С., 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Й. ЙОНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110212909 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Р. Н., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 24-4332-018302/12.08.2024 г., издадено от Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и са наложени административни наказания "глоба" в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“ от ЗДвП.

В депозирана по делото бланкетна жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се сочи, че жената от пътно-транспортното произшествие е излъгала по груб начин като е извикала екип на ОПП – СДВР за втори път, след като жалбоподателят е бил подал сигнал за произшествието от личния си телефон, но впоследствие е отменил същия, тъй като водачите са постигнали съгласие помежду си.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. В дадения ход по същество същият поддържа 1 жалбата и по подробно изложени аргументи пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, се излагат съображения за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

На 27.05.2024 г. около 14:00 часа в гр. С., свидетелят Т. управлявала лек автомобил марка „******“ с рег. № *******, движейки се по бул. „А. Л.“ с посока на движение от бул. „А. С.“ към бул. “К. О.“. По същото време жалбоподателят А. Р. Н. управлявал лек автомобил марка „****** *****“ с рег. № *******, по същия път и със същата посока на движение. Пътят бил с две ленти за движение в една посока, като управляваният от жалбоподателя лек автомобил марка „****** *****“ с рег. № ******* се движел в дясната от двете пътни ленти, а управляваният от свидетеля Стоименова лек автомобил – в лявата такава. На горепосоченото място и пред № 7, поради наличието на паркирали автомобили в дясната пътна лента за движение, движещите се по нея ППС следвало да преминат в съседната такава. Жалбоподателят А. Р. Н. предприел извършването на маневра като навлязъл частично в съседната лява лента, но не пропуснал движещия се по нея лек автомобил марка „******“ с 2 рег. № *******, управляван от свидетеля Т., в резултат на което двете превозни средства, движещи в една посока, се сблъскали, а водачите им преустановили движението си.

Жалбоподателят А. Р. Н. подал сигнал за настъпилото пътно – транспортно произшествие на телефон за спешни случаи 112, но след проведен разговор със свидетеля Стоименова отменил същия и продължил движението си.

След подаден сигнал до компетентните органи от лице, представило се като Стоименов, на мястото на произшествието пристигнал полицейски патрул при ОПП – СДВР. За възникналото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1949823/27.05.2024 г. въз основа на данните, подадени от участника в ПТП – свидетелят Т..

За констатираните нарушения, св. С. –младши автоконтрольор към СДВР – ОПП, съставил срещу А. Р. Н. АУАН бл. № 0582974/17.07.2024 г. за това, че на 27.05.2024 г. около 14:00 ч., в гр. С., управлява л.а. „****** *****“ с рег. № ******* по бул. „А. Л.“ с посока на движение от бул. „А. С.“ към бул.

“К. О.“ и пред № 7 при извършване на маневра отклонение наляво, реализира ПТП в попътно движещ се отляво л.а. „******“ с рег. № *******, нанасяйки материални щети на предна дясна част. След ПТП напуска мястото без да уведоми службата за контрол на МВР по територия. а.ят квалифицирал нарушенията по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“ от ЗДвП.

Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия лично и срещу подпис, който го подписал с възражението, че не е съгласен със съдържанието му, тъй като той е пуснал сигнала към 112 от личния си номер и след като са се разбрали с момичето го е отменил и си е тръгнал от мястото.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили допълнителни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН бл. № 0582974/17.07.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление

№

24-4332018302/12.08.2024 г., издадено от Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и са наложени административни наказания "глоба" в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за 3 извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“В“ от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –а. С. и свидетеля Т..

Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. доколкото същата се явява пряк свидетел на ПТП, тъй като именно тя е управлявала л.а. марка и модел „******“ с рег. № *******, участник в ПТП, като съобщава обстоятелства относно мястото и механизма на реализиране на ПТП. Тези показания изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин, който не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага. При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или съществено противоречие. Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на време, място и начин, по който са се осъществили процесните събития. На тяхна база се изяснява механизмът на ПТП, доколкото свидетелят сочи, че е възприела местоположението на автомобила на жалбоподателя преди ПТП, била е наясно с разположението му върху платното за движение, възприела е маневрата, която въззивникът е извършил непосредствено преди настъпване на произшествието, а именно – че поради наличие на паркирали автомобили в дясната пътна лента за движение същият е предприел маневра, свързана с навлизане в съседната лява пътна лента, не е пропуснал управляваното от нея МПС, движещо се в посочената лента за движение, вследствие на което е реализирано ПТП, при което са били причинени имуществени вреди на управлявания от нея автомобил.

Показанията на свидетеля С. са информативни единствено относно съставянето на процесния АУАН, доколкото свидетелят потвърждава, че именно той го е съставил, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира. Този свидетел обаче не е възприел самото произшествие, поради което и показанията му не допринасят за изясняване механизма на процесното ПТП и конкретното поведение на участниците в него.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно 4 изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им – заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност, заповед № 513з-586/26.01.2017 г. на директор на СДВР.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени надлежно на санкционираното лице.

По отношение нарушението по т. 1 от НП, съдът намира следното:

С обжалваното наказателно постановление на въззивника е наложено наказание за допуснато нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което е настъпило ПТП. Посочената разпоредба изисква от водачите на ППС преди да започнат маневра да се убедят, че няма да създадат опасност за другите участници в движението и да извършат маневрата като се съобразят с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Приетата за безспорно установена фактическа обстановка обаче съответства на нарушение на специалната разпоредба на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, свързана с правилата за извършване на конкретна маневра - навлизане в съседна пътна лента. В настоящия случай ПТП е настъпило поради обстоятелството, че жалбоподателят, поради наличието на паркирали 5 автомобили в лентата му на движение, е навлязъл в съседната лява пътна лента, без да е пропуснал движещия се по нея лек автомобил марка и модел „******“ с рег. № *******, управляван от свидетеля Т..

В тази връзка следва да бъде посочено, че правилата за извършване на маневра, включваща пълно или частично преминаване в друга пътна лента, са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Съдът намира, че именно това конкретно правило за движение по пътищата е относимо към приетата за установена от страна на настоящия съдебен състав фактическа обстановка, а не общото правило на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, касаещо извършването на маневри въобще. В конкретния случай пряка причина за настъпването на произшествието се явява навлизането на лек автомобил марка „****** *****“ с рег. № *******, управляван от въззивника, в пътната лента, разположена в ляво от лентата му на движение, при наличието на друго превозно средство в същата, което обуславя нарушаване на правилото на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, т. е. налице е неправилно приложение на материалния закон към установените факти, в частност – приложение на обща вместо специална правна норма в нарушение на принципа "специалният закон изключва общия".

Неточната правна квалификация, довела до нарушение на материалния закон обаче, въпреки наличните данни за допуснато от жалбоподателя нарушение на правилата за движение, се явява основание за отмяна на наказателното постановление в съответната му част. В настоящия случай не може да намери приложение разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС, а именно – да се приложи закон за същото нарушение без съществено изменение на обстоятелствената част на наказателното постановление, поради крайно лаконичното описание на извършеното нарушение, което не позволява направените от съда фактически и правни изводи да бъдат съотнесени към същото.