Решение № 191 от 27.12.2019, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 213/2018
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 27.12.2019
- В сила
- 02.03.2021
- Състав
- ЛИЛИЯ МАРКОВА РУНЕВСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА при участието на секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 213 по описа за 2018 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Т.Д.Г. е предявила срещу „Д.З.“ АД обективно съединени искове за плащане на следните суми: сумата от 150000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 12.03.2018 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 03.06.2018 г. /съгласно уточнението в допълнителната искова молба/, до окончателното плащане; сумата от 1600 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на същото ПТП имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва върху сумата от 03.06.2018 г. /отново съгласно уточнението в допълнителната искова молба/ до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното:
Ищцата пострадала тежко като пътник в автомобил „Рено Мастер“ при ПТП, настъпило на 12.03.2018 г. На тази дата на път II-37, км. 133+00 м., при движение в посока от с. Главиница към гр. Пазарджик водачът на автомобил „Рено Мастер“ с транзитен peг. № 078М167 - Асен Йорданов Георгиев, се ударил в греблото на фадрома, натоварена на влекач „ДАФ“ с прикачено полуремарке, паркирани на платното за движение и реализирал ПТП, за което бил съставен констативен протокол с пострадали лица от 12.03.2018 г. и било образувано ДП - ЗМ № 277/2018 г. по описа на ОД на МВР - Пазарджик. Водачът на автомобила Асен Йорданов Георгиев - съпруг на ищцата, починал, а на ищцата били причинени телесни увреждания.
Причинените увреждания и търпените болки и страдания са подробно описани в исковата молба. Във връзка с проведеното лечение ищцата претърпяла и имуществени вреди - платила сумата от 1600 лв. за заключен бедрен пирон. Твърди се също, че състоянието на ищцата било допълнително затруднено поради наличието на придружаващи заболявания, от които ищцата страдала, а именно: инсулинозависим захарен диабет; диабетна полиневропатия; последици от мозъчен инсулт; хронична исхемична болест на сърцето; наличие на коронарен ангиопластичен имплант и трансплантат. Към датата на ПТП отговорността на водача на автомобила, в който пътувала ищцата, била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с полица № ВG/08/11000750956 със срок на валидност 08.03.2018 г. до 07.04.2018 г. Ищцата предявила пред застрахователя искане за плащане на застрахователно обезщетение на 04.05.2018 г., като била заведена щета при ответника, по която до момента нямало произнасяне.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове. Не оспорва твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на автомобила „Рено Мастер“ като твърди, че е налице съизвършителство между водача на автомобила „Рено Мастер“ и водача на товарния автомобил, тъй като водачът на товарния автомобил е нарушил правилата на ЗДвП /паркирал е товарния състав на неразрешено място без да е надлежно сигнализиран/, като е налице превес на неговата вина. Навежда възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Навежда и самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорните искове.
В допълнителната искова молба и в допълнителния отговор страните допълват и поясняват първоначалните и излагат становище по оспорванията и доводите на насрещната страна.
По искане на ответника с определение на САС от
05.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1119/2019 г. е конституирано трето лице – помагач на ответника, а именно „Лев Инс“ АД, с което се твърди, че е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно товарния състав „ДАФ“.
Третото лице-помагач е депозирало писмено становище, в което са изложени доводи за неоснователност на исковете и на твърдението на ответника за наличие на вина за ПТП у водача на товарния автомобил. Не се оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение между последния и третото лице-помагач.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се установява следното: Установява се на първо място следният механизъм на ПТП: На 12.03.2018 г. към 18.40 часа товарен състав с влекач „ДАФ“ ФТ ХФ 105 с рег. № РА 55 96 ВГ и прикачено към него полуремарке „Хенгер“ с рег. № РА 86 54 EE, върху което бил натоварен челен товарач /фадрома/, бил паркиран дясната лента за движение по отношение посоката на движение от село Главиница към центъра на град Пазарджик по второкласен път № 37 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 133+000. Челната част на състава била насочена в посока към центъра на града. Платното за движение в този участък е прав равнинен участък, двупосочно, с по елна лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична бяла прекъсната линия „МЗ“. Асфалтовото покритие било сухо. В същото време и условия на движение също в посока от село Главиница към центъра на град Пазарджик със скорост от около 60 до 80 км./ч. и също в дясната си пътна лента се движел автомобил „Рено Мастер“ с рег. № /транзитен/ 078 М 167, управляван от Асен Йорданов Георгиев. На дясната седалка в кабината на автомобила пътувала ищцата Т.Д.Г.. Движейки се по описания начин, автомобилът с дясната си челна част се ударил в лявата задна част на полуремаркето и по-точно в дясната челна част на кофата на челния товарач. От удара задната част на автомобила се изместила в ляво по отношение първоначалната си посока на движение и автомобилът се установил в мястото, в което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие. Според вещото лице-автоексперт от техническа гледна точка причините за настъпване на удара са субективните действия на водача на автомобила „Рено Мастер“, който в зоната на ПТП не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил /предвид, че платното за движение е прав равнинен участък и водачът на автомобила е имал директна видимост към мястото на паркирания товарен състав, но независимо от това удар между превозните средства е настъпил и то при сравнително висока скорост на автомобила „Рено Мастер“/. В материалите по делото липсват данни за осветеността на пътя в зоната на ПТП, липсват и данни за това дали към момента на ПТП товарният състав е бил сигнализиран или не, липсват и данни, въз основа на които да може да се определи дали параметрите на товарния състав като цяло и на отделните ППС от него могат да ги определят както извънгабаритни превозни средства или превозващи извънгабаритен товар. Установява се обаче, че непосредствено преди удара товарният състав е бил изцяло паркиран в дясната част на лентата за движение в посока към центъра на гр. Пазарджик, като на мястото, където е бил паркиран, същият е създавал опасност и пречки за движението на останалите участници в движението. Установява се още, че в резултат на пътнотранспортното произшествие ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на лявата бедрена кост, което е наложило оперативно лечение и е причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 9-12 месеца; счупване в областта на дясната раменна става, причинило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок по-голям от 30 дни. Тези уврвеждания по своето естество представляват високоенергийна травма. Уврежданията са причинени на фона на тежки хронични заболявания /подробно отразени в представена по делото етапна епикриза от личния лекар – л. 243-246 от делото/, които не позволяват лицето да възстанови движенията си в пълен обем. При оперативното лечение на фрактурата на лявата бедрена кост е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза, а при лечението на фрактурата в дясната раменна област е извършена закрита репозиция и е поставена имобилизираща превръзка. За съответните периоди на възстановаяване /посочени по-горе/ са били налице значителни по интензитет болки и страдания, които са намалявали с напредване на възстановителните процеси. Най-силни по интензитет са били болките в пъвите дни след причиняване на травмите. Към настоящия момент ищцата може да изпитва болезненост при промяна на времето. Налице е възстановяване на фрактурите към настоящия момент, но състоянието на мускулатурата на увредените крайници сочи, че същите не се натоварват пълноценно /вещото лице-медик не може да отговори с категоричност каква е причината за това, тъй като е налице завършил процес на костно срастване без усложнения, но тежките хронични заболявания не позволяват провеждане на пълноценна рехабилитация, същевременно крайниците се движат в ставите, няма обективна невъзможност за движението им в ставите, но въпреки това ищцата не ходи/.
Установява се още, че направените разходи в размер на 1600 лв. за заключен бедрен пирон са свързани с лечението на получените при ПТП увреждания.
В подкрепа на така възприетата фактическа обстановка са и писмените доказателства по делото – констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на метопроизшествие, скица, история на заболяване, вкл. медицински изследвания, епикризи, както и веществените доказателства - снимки на местопроизшествието.
От заключението по допуснатата съдебно-психологическа експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следното: След ПТП ищцата изпаднала в шоково състояние /остра стресова реакция/, характеризираща се с първоначално състояние на „зашеметеност“ с известно стесняване на съзнанието, дезориентация, невъзможност за възприемане на информация и планиране на действията.
Поради получените тежки увреждания и смъртта на близък човек вместо симптомите да отзвучат за няколко дни при ищцата те са придобили хроничен ход и се задълбочили и обогатили. Към настоящия момент продължават емоционалните нарушения, свързани с изживяване на депресивност, снижени биотонус и интелектуален потенциал, социална дисфункция, довели до промени в жизнените стереотипи, налице са и белези на дезорганизация на личността - суицидни мисли и намерения, липса на желание за живот и на интерес към случващото се. Прогнозата относно психичното състояние на ищцата е лоша дори при адекватна психотерапия, тъй като тя няма опора, за която да се хване и не вижда смисъл от живота си. Така описаната симптоматика е свързана със съпътстващите заболявания и по-конкретно с прекарания инсулт /данни за прекаран такъв се съдържат в представената по делото епикриза от „МБАЛ – Пазарджик“ АД/, но по-голямата част от проявите й се дължат на загубата на съпруга - преобладаващ факт е това, че ищцата не се фиксира върху собственото си страдание, върху това, че не може да се движи, а най-вече е фиксирана върху претърпяната загуба и това, че не може да я преодолее.
От показанията на разпитаните по делото свидетели - дъщери на ищцата, се установява следното: От показанията на свид. Дафина Г. се установява, че след идването си в съзнание /според свидетелката ищцата била в кома около 20 дни/ ищцата първо попитала дъщерите си къде е баща им, постоянно питала за него и досега.
Състоянието й след катасрофата било тежко - не можела да става и да се движи сама, към момента още не можела да се движи сама, да се обслужва, да ползва крайниците си пълноценно, изпитвала болки и дискомфорт, едва отскоро започнала да ползва проходилка за раздвижване. От показанията на свид. Радка Г. се установява, че след идването си в съзнание /според свидетелката ищцата била в кома около 15 дни/ ищцата била стресната, дезориентирана, питала къде е съпругът й, искала много да го види. Състоянието й било тежко – не можела да се храни, да се обслужва, да стъпи на крака. И след изписването си не се чувствала добре, плачела, питала за съпруга си, продължавала да не може да се храни и да се обслужва, дори към момента още не ходела, ползвала само проходилка, за да отиде до тоалетна.
Разпечатката съдържа 23 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62776bb8-0fd9-4966-80d6-22ad6bb2d874