Решение № 95 от 14.11.2023, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Луковит, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря В.К.П. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20214320100401 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от „Е.М." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника адвокат А. К., против М.

Р. Д., ЕГН **********, с адрес в ***, с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК - с цена на иска 3273.59 лева.

В исковата молба се твърди, че на 22.07.2008 г. в гр. *** е сключен Договор за потребителски кредит № ***/ 16.07.2009 г., между „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД /П.Б./, в качеството му на Кредитор и В.С.К. с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и М. Р. Д. с ЕГН ********** в качеството на съкредитоискател. По силата на този договор, кредиторът отпуска на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 20000 лв. (двадесет хиляди лева). Разрешеният кредит е преведен по сметка с IBAN *** в банката на името на кредитополучателят - доказателство за превода е и банково бордеро № ***/ 22.07.2008г. за усвояване на кредит. Предоставеният кредит е за текущи нужди. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за връщането на кредита и за другите задължения по договора, лицата подписали договора като кредитополучател отговарят солидарно.

Твърди се, че съгласно Договора за потребителски кредит от 22.07.2008 г., кредитополучателят и съкредитоискателят са се задължили да погасяват задължението си на 120 месечни вноски ежемесечно, считано от 22.08.2008 г. Крайният срок за издължаване на кредита е с дата 22.07.2018 г. Годишният процент на разходите /ГПР/ по разрешения кредит е 17,11% процента. За усвоения кредит, Кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ на „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД за потребителски кредит за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 6.20 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на „Ю.И.Е.Д.Б." АД за потребителски кредити е в размер на 9.00% процента. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Договора кредитополучателят погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, посочени като брой и размер в погасителен план, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска: 325.12 лв. за целия срок на договора до крайния срок на издължаване на кредита.

Твърди се, че след усвояване на кредита, Кредитополучателят е погасил част от дължимите вноски, погасяващи дължимата лихва, след което е преустановил плащанията си.

След преустановяване на плащанията, останало непогасено вземане в общ размер на 22 1

802.43 лв., от които главница в размер на 19 087.97 лв. и договорна лихва в размер на 3714.46 лева. Сочи се, че настоящата искова претенция е за следната сума: 3273.59 лева /три хиляди двеста седемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/, от които главница 2868.72 лева, договорна лихва 404.87 лева, частично дължими от общо задължение в размер на 22 802.43 лева.

Твърди се, че на основание сключен Договор за възлагане на вземания на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., и приложенията към него, между „Ю.Б.“ АД и „Е.М.“ ЕООД, задължението на В.С.К. с ЕГН ********** и М. Р. Д. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***/ ***, е изкупено от „Е.М.“ ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, до Длъжникът е изпратено уведомление, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „Е.М.“ ЕООД. Уведомлението е изпратено на ответниците по пощата с обратна разписка на посочения в Договора адрес. Писмата, съдържащи уведомленията за извършената цесия били изпратени на посочения в договора адрес: ***, като и двете писма са били получени от Т.С. - майка на В.С.К..

Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че ответникът М. Р. Д., дължат на „Е.М.“ ЕООД гр. ***, сумата от 3273.59 лева /три хиляди двеста седемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/, от които главница – 2868.72 лева, договорна лихва в размер на 404.87 лева, частично дължими от общо задължение в размер на 22 802.43 лева, претендирано неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № ***/ ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, също така и направените в заповедното производство разноски.

Към исковата молба са приложени като писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № ***/16.07.2008г. и погасителен план към него; Извлечение от Търговски регистър за пререгистрация на „Е.М." ЕООД; Удостоверение за актуално състояние на „И. и Д. - Адвокатско дружество“; Договор за възлагане на вземания (Цесия) от 18.01.2016г. и Приложение № 1; Потвърждение за извършената цесия; Уведомление за цесия № ***/ 09.09.2020 г. до В.С.К. и обратна разписка; Покана за доброволно плащане до В.С.К. № 1507/ 09.09.2020 г.; Уведомление за цесия № ***/ 09.09.2020 г. до М. Р. Д. и обратна разписка; Покана за доброволно плащане до М. Р. Д. № ***/ 09.09.2020г.; Банково бордеро за усвояване на кредит от 22.07.2008г..

Към исковата молба са приложени като писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № ***/ *** и погасителен план към него; Извлечение от Търговски регистър за пререгистрация на „Е.М.“ ЕООД; Удостоверение за актуално състояние на „И. и Д. - Адвокатско дружество“; Договор за възлагане на вземания (Цесия) от 18.01.2016 г. и Приложение № 1; Потвърждение за извършената цесия; Уведомление за цесия № ***/ 09.09.2020 г. до В.С.К. и обратна разписка; Покана за доброволно плащане до В.С.К. № 1507/ 09.09.2020 г.; Уведомление за цесия № ***/ 09.09.2020 г. до М. Р. Д. и обратна разписка; Покана за доброволно плащане до М. Р. Д. № ***/ 09.09.2020г.; Банково бордеро за усвояване на кредит от 22.07.2008 г..

Исковата молба, ведно с приложенията към нея са връчени на М. Р. Д. по реда на чл.

46, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК, на неин близък – Н.М., свекърва на ответницата, която се е съгласила да ги приеме и задължила да ги предаде.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Към делото е приложено ч.гр.д. № ***/ 2021г. по описа на Р.С.-Л..

За ищеца в съдебно заседание се явява процесуален представител адв. А. К., която излага становище, че се е доказало наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало между цедента и ответника по настоящето производство. С представения договор за цесия, ищецът е доказал материално-правната си легитимация в настоящия 2 процес на кредитор, уведомяване за извършената цесия преди подаване на заявлението в съда, както и в хода на процеса чрез получаване на исковата молба, ведно с приложенията към нея, като едно от приложенията е именно уведомлението за извършената цесия.

Представя и писмено становище.

По делото е постъпило писмено становище от ответника М. Р. Д., в което се излагат твърдения, че същата не е била надлежно известена, че е налице прехвърляне на претендираното вземане. Твърди се, че сумата по кредите е получена и усвоена от В.С.К., като на неговия адрес са изпращани известия, които са получавани от майка му, но по никакъв начин те не са достигали до ответника. Твърди се, че доколкото ответницата е знаела, че В. ще си заплаща кредита, до последно не е била наясно, че той не е покрил всички вноски. В последствие той заявил, че ще заплаща, след като било образувано делото.

Твърди се, че с оглед на обстоятелството, че не е била известена за извършената цесия на претендираното вземане, ответницата е направила и възражение при получаване на Заповед за изпълнение на парично задължение, доколкото не е знаела, че е длъжник по някакъв начин на ищеца по настоящето производство. Излага становище, че доколкото по настоящето дело е заведен единствено установителен иск, преди тя да е уведомена за направената цесия на претендираното вземане, следва този иск да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не е заведен при условията на евентуалност осъдителен иск.

Твърди, че никога не е получава съобщение за извършена цесия на претендираното вземане.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на подадено заявление от „Е.М." ЕООД в РС – Луковит е образувано ч. гр. д. № ***/ 2021г. и в полза на заявителя на 23.04.2021г. е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу длъжниците В.С.К. и М. Р. Д., за сумата от 2 868,72 лева /двe хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и 72 стотинки/ главница, представляваща дължими суми по Договор за потребителски кредит от 16.07.2008г. сключен между „Ю.Б.“ АД и В.С.К.; 404,87 лева /четиристотин и четири лева и 87 стотинки/ - договорна лихва, за периода от 22.06.2017 г. до 22.07.2018 г., в едно със законната лихва от 22.04.2021 г. - датата на подаване на заявлението, до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 65,47 лева /шестдесет и пет лева и 47 стотинки/ държавна такса, представляваща разноски по делото.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, вр. 415, ал. 1 ГПК.

Претенцията е допустима – в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявен установителен иск от кредитора, снабдил се със заповед за изпълнение на паричното вземане – предмет на иска; срещу заповедта е подадено в законоустановения срок възражение, с което единият от длъжниците М. Р. Д. оспорва съществуването на вземането; в указания на заявителя срок същият депозира установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед по чл. 410 ГПК, тоест предявен е от и срещу надлежна страна, налице е правен интерес за ищеца, сезиран е родово компетентният съд.

За да бъде уважена претенцията по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи възникването на твърдяната облигационна обвързаност между страните, възникването на основание тази обвързаност на ликвидно и изискуемо вземане на ищеца от ответника. Ответникът носи тежестта да установи твърдяните правоизключващи/правопогасяващи възражения.

От събраните по делото категорични писмени доказателства се установи по несъмнен начин, валидно сключен на 22.07.2008 г. в гр. *** Договор за потребителски кредит № ***/ 16.07.2009 г., между „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД /П.Б./, в качеството му на Кредитор и В.С.К., в качеството му на кредитополучател и М. Р. Д. в качеството на съкредитоискател. По силата на този договор, кредиторът е отпуснал на кредитолучателите потребителски кредит в размер на 20 000 лева. Разрешеният кредит е преведен по сметка с IBAN *** в банката на името на кредитополучателят - доказателство за превода е представеното банково бордеро № ***/ 22.07.2008г. за усвояване на кредит.

3

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че на 13.05.2022г. е сключено Споразумение за разсрочване на парично вземане, между „Е.М." ЕООД и В.С.К., в качеството си на титуляр по договор за кредит от дата 22.07.2008г. и договор за кредит от 01.08.2008г., по силата на което този длъжник се е задължил да заплати на цедента по Договори за цесия, съответно сумата от 27 594.46 лв. и сумата от 154.09 лева. Двата посочени договора обаче, са различни от процесния Договор за потребителски кредит с № ***/ ***

Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК се сочат от страните по делото, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, които са от значение за спорното право.

В случая ответникът не е направил възражение за прихващане на платените суми по сключеното Споразумение за разсрочване на парично вземане, между „Е.М." ЕООД и В.С.К..