Решение № 347 от 16.05.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Разград, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20243330102148 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 228 ЗЕС и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество абонаментни такси и такси за потребление по договор за мобилни услуги с договорен абонамент с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+" с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 15,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 21,99 лв.

Предявен е установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество неустойка за предсрочно прекратяване на сключените между страните договор за мобилни услуги за предпочетен номер +*** и за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество неустойка за заплащане на разликата между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена, на която е получено устройство Realme C11 32GB Blue.

Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от: Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, чрез процесуалния им представител, съдебен адрес: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № срещу Ю. А. М. от гр. Разград, с която се моли съдът да признае за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи посочените в Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1555/2024 г. суми, а именно 254,49 лева (седемстотин седемдесет и шест лева и дванадесет стотинки), представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка и сума за мобилно устройство Realme С11 32GB Blue по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; законна 1 лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Моли се съдът да осъди ответника за разноските по ЧГД № 1555/2024 г. и по настоящото производство.

Твърди се, че на 18.08.2022 г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „ Тотал +" с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 15,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 21,99 лв. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 52,29 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.10.2022 г. - 19.02.2023 г.

Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, ищецът начислил с Фактура № 7347511029/20.02.2023 г. неустойка в размер на 85,19 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №7347511029/20.02.2023 г.

На същата дата и по повод същият договор се твърди, че мобилният оператор е предоставил на Ю. А. М. устройство Realme C11 32GB Blue на преференциална цена, посочена в т. 5 от договора, в която била посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка. Твърди се, че вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги, М. дължал сума в размер на 117,01 лв., начислена с Фактура №7347511029/20.02.2023 г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.

Задълженията, които имал ответника били индивидуализирани в следните фактури:

Фактура № 7343639822/20.11.2022г . за отчетен период 20.10.2022 г. 19.11.2022 г., срок за плащане 05.12.2022 г., за сумата от 23,42 лв., представляващи неплатени абонаментна такса и използвани услуги.

Фактурата се претендирала в размер на 23,25 лв. поради извършено частично плащане от 0,17 лв., с което се погасявало задължението за абонаментна такса и използвани услуги до 23,25 лв.;

Фактура № 7344930784/20.12.2022 г. за отчетен период 20.11.2022 г. 19.12.2022 г., срок за плащане 04.01.2023 г., издадена за сумата от 24,05 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги;

Фактура № 7347511029/20.02.2023 г. за отчетен период 20.01.2023 г. 19.02.2023 г., срок за плащане 07.03.2023 г., издадена за сумата от 207,19 лв., представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство, както следва 4,99 лв. абонаментна такса и използвани услуги 8 5 , 1 9 лв. неустойка; 117,01 лв. сума за мобилно устройство Realme Cl 1 32GB Blue.

C оглед на гореизложеното на 29.08.2024 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд — Разград срещу Ю. А. М., в което се претендирали: главница в размер 254,49 лв, (двеста петдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № 1555/2024 г. по описа на Районен съд – Разград. Издадена била заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Така ищецът мотивира правния си интерес.

Ответникът чрез особения си представител изразява становище изразява 2 становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Моли за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани. Твърди се, че ищецът не е предоставил на ответника, а реално последния не е ползвал услугите, посочени в ИМ, съответно ищецът не е ползвал посочения мобилен номер.

Сочи се, че ищецът не е предоставял и предавал на ответника и ответникът реално не е получил мобилен апарат от ищеца, посочен в исковата молба. В случай, че се установи наличието на валидни правоотношения между ищеца и ответника по представения от ищеца договор за мобилни услуги, се сочи че няма основание за начисляване на претендираната неустойка, доколкото няма представени доказателства за твърденията на ищеца за предсрочно прекратяване на процесния договор. Отделно се твърди, че претендираната неустойка е прекомерно голяма, надвишаваща надвишава размера на три месечни абонамента, договорени в т. 4 на Договора за мобилни услуги. Сочи се също, че претендираните неустойки противоречат на добрите нрави, прекомерно големи са в сравнение с претърпените вреди, водят до неоснователно обогатяване на ищеца и нарушават принципа на справедливост, като клаузите за неустойка в процесния договор са нищожни, съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а така също са и неравноправни клаузи, съгласно чл. 146 от Закона за защита на потребителите. Изтъква се, че по делото не са представени доказателства за предаване на посочения мобилен апарат от ищеца на ответника (приемо-предавателни протоколи), както и доказателства, обективиращи волеизявление на ищеца за прекратяване, извършено по някой от начините предвидени в Общите условия.

Като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Не е спорно, че на 18.08.2022 г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+" с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 15,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 21,99 лв. Според договора на ответника е предоставено устройство Realme Cl 1 32GB Blue с посочен IMEI (л. 5 обратна страна в частта, отразена като „мобилен апарат“), със стандартна цена 299,99 лева и цена в брой, заплатена от потребителя в размер на 124,99 лева.

Според представените доказателства въз основа на договора за мобилни услуги ищецът изпълнил задълженията си, а потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната. За потребените от абоната-ответник услуги (абонаменти и допълнителни пакети) за периода 20.10.2022 г. – 19.02.2023 г. ищецът издал Фактура № 7343639822/20.11.2022 г. за сумата от 23,42 лв. с ДДС (приложени доказателства за потребление за изпратени кратки съобщения и направени международни разговори) и Фактура № 7344930784/20.12.2022 г. за сумата от 24,05 лв. с ДДС (приложени доказателства за потребление за изпратени кратки съобщения и направени международни разговори). С Фактура № 7347511029/20.02.2023 г. със срок за плащане 07.03.2023 г., била начислена сумата от 207,19 лв., представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство, както следва 4,99 лв. абонаментна такса и използвани услуги 85,19 лв. неустойка; 117,01 лв. сума за мобилно устройство Realme Cl 1 32GB Blue.

Въпреки дадените указания от съда ищецът не е представил доказателства по отношение на това, че е уведомил писмено ответника за 3 просрочените му задължения, както и че му е бил предоставен допълнителен срок за плащане съобразно посоченото в ОУ на ищеца, конкретно посоченото в чл. 75 вр. с чл. 19б, б. „в“, към които препраща и индивидуално подписания договор. Конкретно в сключения договор с ответника е посочено, че същият може да бъде прекратен преди изтичането му по вина на потребителя или при нарушаване на задълженията му. В този случай той дължи неустойка при предсрочно прекратяване на договора за периода от прекратяването му до изтичането на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца, както и в този случай потребителят дължи ако е предоставено устройство, разликата между стандартната цена на това устройство съгласно ценовата листа на ищеца и заплатената от него при предоставянето му.

След заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на ищеца било образувано ЧГД № 1555/2024 г. по описа на PC – Разград, по което била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника. С разпореждане съдът указал на ищеца предявяване на иск относно вземането му, поради връчване на издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

От правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните договори, съответно предоставените услуги и предоставянето за ползване на устройство Realme Cl 1 32GB Blue. Ищецът е представил доказателства за съществуването на валидни облигационни правоотношения. Доколкото има предходни плащания и използвани услуги (изпращане на СМС и извършени международни разговори), съдът приема, че абонаментните услуги са предоставени, още повече че дължимостта на абонаментната такса не е обусловена от ползването на услуги, т.е. клиентът дължи заплащането и независимо дали е ползвал услугата. Установи се, че ответникът е поел задължение да плаща абонаментни такси за мобилни услуги по посочения погоре договори. Няма ангажирани доказателства за плащане, което е в тежест на ответника.

Спорен е въпросът дали е налице надлежно упражняване на правото на ищеца едностранно да прекрати договорите с ответника. Във всички случаи и съобразно посоченото в индивидуалния договор, ищецът може да начисли претендираните от него неустойки единствено при прекратяване на договора.

За уважаване на исковете по чл. 92 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че в договора съществува валидна уговорка за неустойка при прекратяването му по вина на потребителя преди изтичане на срока, а прекратяването следва да е извършено по предвидения в договора и в закона ред. В представения по делото договор за мобилни услуги има предвидено задължение за заплащане на неустойки от страна на потребителя в случай на прекратяване преди изтичане на срока по вина на потребителя или при нарушение на договорните му задължения. Според чл. 19б, б. "в" от Общите условия ищецът има право да прекрати едностранно индивидуален договор срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължимите суми след изтичане сроковете за плащане. В конкретния случай обаче не се установява да е извършено едностранно прекратяване на договора по инициатива на доставчика – не е представено връчено писмено уведомление до ответника. Единствено уговарянето на това потестативно право в полза на мобилния оператор не е достатъчно да се счете, че същото е възникнало, а е необходимо да са налице 4 материалните предпоставки, при които страните са се договорили, че то ще се породи, като освен това правоимащият трябва да уведоми другата страна по сделката, че упражнява това си право. Не може да се приеме твърдението на ищеца, че е прекратил едностранно договорите, поради виновно неизпълнение от страна на ответника, още повече че видно от съдържанието на представените индивидуални договори липсват клаузи относно начина за уведомяване на страните при изменение, респективно предсрочно прекратяване чрез разваляне на договора. Доколкото се касае за писмен договор и при липсата на други уговорки, то изявлението за прекратяването му също следва да бъде извършено в писмена форма и да е достигнало до другата страна – в съответствие с чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Страните са длъжни да съблюдават принципа, че формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор и с оглед писмения характер на процесните договори, то и едностранното волеизявление на ищеца следва да бъде в писмена форма. По делото не са ангажирани доказателства в такава насока, липсва писмено изявление от дружеството - мобилен оператор, достигнало до ответника, с което да е уведомен, че ако в определен срок не погаси задълженията си, договорът ще бъде прекратен. Предвид и практиката в този смисъл, когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждението от длъжника и след изтичането на дадения срок. Поради това, че по делото не е установено сключения с ответника договор за мобилни услуги да е бил прекратен по посочения начин преди изтичане на срока му, то за ищеца не е възникнало правото да начислява неустойки на това основание. В тази насока е практиката, формирана и от въззивния съд.