Определение № 198 от 20.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. София, 20.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002101310 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1047 от 10.10.2023 г. по в. гр. д. № 1130/2023 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 693 от 28.03.2023 г. по гр. д. № 1594/2021 г. на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. С. Д. срещу „Булдог пропъртис“ ЕООД отрицателен установителен иск за собственост и е уважен насрещният иск за собственост по чл.108 ЗС по отношение на същия имот – масивна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв. м., ведно с 600/695 ид. части от дворното място, в което е изградена – ПИ [№] в кв. 134 по плана на новообразуваните имоти на зоната по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на [населено място], [община].

На първо място въззивният съд е изследвал въпроса дали е спазен или е пропуснат срокът за подаване на отговор на първоначалната искова молба от ответника „Булдог пропъртис“ ЕООД.

Прието е, че на 20.04.2021 г. е направен опит за връчване на на препис от исковата молба с приложенията към нея на официално обявения адрес на ответното търговско дружество – [населено място], ул. „Ц. С. I-ви“ № 35, ет.7. Връчителят е удостоверил, че „На посочения адрес няма офис и служители на посоченото дружество. Няма обозначения за наличието на такова или наличие на пощенска кутия“. Удостоверено е също, че е залепено уведомление на входната врата на жилищната кооперация. В уведомлението е указано, че ответникът може да се яви в съда да получи книжата в двуседмичен срок.

С разпореждане от 10.05.2021 г. съдът е приел, че съобщението е редовно връчено на основание чл.50, ал.4, вр. ал.2 ГПК.

На 27.09.2021 г. ответникът е депозирал молба, с която е оспорил редовността на връчването на препис от исковата молба, тъй като връчителят не е извършил щателна проверка: не се е 1 качил до седмия етаж на сградата, не е залепил уведомление на вратата на апартамента, не е говорил с домоуправителя и със съседи.

В открито съдебно заседание на 29.09.2021 г. се е явил пълномощникът на ответника адв. К..

Съдът е докладвал молбата от 27.09.2021 г., с която се оспорва връчването на исковата молба. Пълномощникът на ищеца адв. Ц. е поискал да му се даде възможност да се запознае с книжата и да вземе становище по тях, за което делото да се отложи. Поискал е да бъде разпитан връчителят. Съдът се е произнесъл с разпореждане в открито съдебно заседание, като е приел за основателно възражението на ответника. Изложил е мотиви, че връчителят е посетил адреса на дружеството само веднъж, а не най-малко три пъти в рамките на един месец, като декларативно е отразил в призовката, че там няма офис и служители, поради което е залепил уведомлението на входната врата на блока. Връчителят не е положил достатъчно усилия, за да провери дали има представител на ответника в апартамента на седмия етаж. Поради констатираното нередовно връчване съдът е дал на ответника едномесечен срок да подаде отговор на исковата молба.

На 20.10.2021 г. ответникът е подал отговор на исковата молба с приложения.

При тези данни въззивният съд е приел, че действително има нередовно връчване на копие от исковата молба и документите към нея, но по съображения, различни от приетите в първата инстанция. При положение, че връчителят не е открил данни за канцелария на юридическото лице, връчването е по чл.50, ал.2 ГПК – лицето е напуснало адреса, обявен в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и там не е вписан новият му адрес. Уведомление по чл.47, ал.1 ГПК е нужно да се залепи само в хипотезата на чл.50, ал.4 ГПК, тъй като тогава има канцелария, съответно вероятност служителите на юридическото лице да видят уведомлението. В хипотезата на чл.50, ал.2 ГПК връчителят трябва да посети адреса само веднъж и въз основа на данните, които депозира по делото, съдът разпорежда съобщението да се счита връчено. За да се приложи фикцията на чл.50, ал.2 ГПК обаче удостовереното от страна на връчителя трябва да отговаря на определени изисквания. Съгласно последователната практика на ВКС, намерила израз в решение № 50169/23.01.2023 г. по т. д. № 1704/2022 г. на ВКС, I т. о., решение № 279/24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на ВКС, III г. о., определение № 706/21.10.2013 г. по ч. т. д. № 3595/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 546/13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г. на ВКС, IV г. о., и др., за да се удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши обстойна проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови представители или служители на това място и по възможност кога; да отрази събраните сведения в разписката към съобщението, наред с констатациите, че лицето е посетено на адреса, но не е намерено. В случая удостовереното от страна на връчителя не отговаря на тези критерии. Липсва изявление да е потърсил съседите или домоуправителя в жилищната сграда, за да получи информация дали на седмия етаж се помещава или някога се е помещавал офис на юридическо лице. Това е достатъчно, за да се смята връчването за нередовно. Също така липсват данни връчителят да е проверил лично 2 дали в сградата има офис и служители на посоченото дружество, например на друг етаж.

Макар че в случая не е нужно да се залепя уведомление, то неправилно е залепено на входната врата на кооперацията, а не на входната врата на апартамента на седмия етаж.

Затова правилно първоинстанционният съд е дал възможност на ответника да подаде отговор на исковата молба.

На следващо място въззивният съд е изложил мотиви по оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Прието е, че допускането на свидетелите Г., К. и С. не е в противоречие с процесуалната преклузия на чл.146, ал.3 ГПК. Обосновано е наличие на изключението по чл.147, т.1 ГПК. Не е извършено нарушение и във връзка с очната ставка между свидетелките Г. и Д., тъй като противоречието в техните показания е очевидно и не е нужно съдът изрично да го обявява. Хипотезата на чл.147, т.1 ГПК била налице и при допускането като доказателство на тетрадките на инкасатора К..

По съществото на спора и във връзка с твърденията на ищеца, че е придобил спорния имот по давност, въззивният съд е приел следното:

С нотариален акт № 173/2005 г. ищецът М. Д., брат му И. Д. и майка им Р. Д. са продали на ответника „Булдог пропъртис.“ ЕООД съсобствения си недвижим имот, който е предмет на спора по настоящото дело.

Ищецът е дал обяснения по чл.176 ГПК, че след продажбата не е предал ключовете от имота на пълномощника на дружеството. През 2007-2008 г. имотът бил разбит. Ищецът сменил ключалките и започнал да се грижи за имота, като ходел там поне по два пъти седмично.

Извършил и подобрения в имота: подменил електрическите кабели и електромера. От връщането си заплащал и сметките за ток и вода. През 2020 г. по подаден сигнал полицай от РУ-С. му казал да се изнесе от имота. Говорил веднъж със свидетелката В. Д. по телефона.

Отрича тогава да е изразявал намерение да купува обратно процесния имот.

Според свидетелите Д. и С., живеещи в съседство, през 2007 г. ищецът извикал хора, които да почистят двора от бурените, които правели имота недостъпен. Къщата била разбита от вандали. Ищецът сменил прозорците и направил санитарен възел, поправил покрива, сменил и улуците с нови. Почти всяка седмица ищецът бил в имота. Редовно си плащал сметките.

От 2008 г. до 2013 г. ищецът заплащал на втората свидетелка сметките за вода.

Според свидетелката Д. – пълномощник на дружеството от 2005 г., тя е получила от предишния управител на ответното дружество ключ за имота, за да се грижи за него.

Дружеството й плащало, за да почиства имота от плевели. Посещавала имота до 2012 г. през пролетта и есента. Не е забелязала в имота да има счупени врати и прозорци, течове и срутвания, както и да са извършвани ремонтни дейности. Дружеството не плащало сметки за имота. Бившият управител на дружеството също посещавал имота веднъж годишно през лятото, без да отсяда там. През 2018 г. се оплакал, че не може да влезе в къщата и че същото се случило и предходната година. През 2019 г. дружеството искало да продава имота, поради което свидетелката отишла там с брокер. От съседка разбрали, че ищецът е казвал, че собственикът на къщата е починал. През 2020 г. свидетелката подала сигнал в полицията и сменила патроните на вратата на къщата. Същата година се обадила на ищеца по телефона, като той й казал, че иска да изкупи обратно имота. Свидетелят Д., съпруг на свидетелката 3

Д., дава показания, които съвпадат с нейните.

Свидетелката Г., живееща в съседство, не е виждала други лица в имота, освен ищеца и майка му. Разбрала за продажбата на имота през 2008 г. Една-две години след продажбата ищецът започнал да почиства и да прави ремонти. Постепенно изградил гараж за колата, тоалетна и баня, сменил прозорците, поправил покрива. Преди това прозорците били изпочупени, дворът бил в трева, оградата била паднала. Според свидетелката ищецът посещавал имота често, а майка му прекарвала там времето от пролетта до късната есен.

През зимата ищецът и майка му също идвали от време на време.

Свидетелката С., която от 3 години е кметски наместник в [населено място], а живее там от 25 г., споделя, че минава покрай процесния имот поне веднъж седмично и дълго време не е виждала в него хора. Чак преди не повече от 5 години забелязала, че по двора се работи и че има хора.

Свидетелят К. – инкасатор за тока и водата в селото (от 2019 г. само за водата), споделя, че разполага с тетрадка от предходния инкасатор, в която е записано, че първото плащане от страна на ищеца е през 2017 г. (при начало на записванията от 2014 г.). Чак през 2019 г. ищецът бил записан за титуляр на партидата.

По делото са представени преписи от тетрадките на инкасатора. Съдът е констатирал идентичност с оригиналите в откритото съдебно заседание.

Видно от справка от Областна дирекция на МВР в деловодните звена на областната дирекция и районните управления не е постъпил сигнал от ищеца за противозаконно проникване в имоти или разбиване на сгради.

Видно от справка от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД ищецът не е клиент на дружеството.

Видно от справка от [община] ищецът не е заплащал местни данъци и такси от свое име за процесния имот.

Видно от справка от ВиК ЕАД – [населено място] ищецът няма разкрита партида за водоснабдяване. Дружеството не разполага с информация кой е извършил плащанията на сметките.

Съдът е констатирал противоречия в показанията на двете групи свидетели относно това от кога ищецът е упражнявал фактическа власт в спорния имот и какви действия е извършвал по стопанисването му. След извършена съпоставка със записванията в тетрадката за водени партиди за електрическа енергия и вода на жителите на селото и тетрадката на инкасатора, съдът е стигнал до извод, че ищецът се е настанил в имота и е започнал да употребява, съответно да заплаща сметките за ток и вода, през 2017 г.

Но дори ищецът да е заплащал сметки преди 2014 г., той е прекъснал плащанията в продължение на поне две години. Твърденията на ищеца и показанията на свидетелите, подкрепящи тезата му, че в десетгодишен период от време е посещавал имота регулярно, извършвал е ремонти и дейности по поддръжка, са несъвместими с данните от тетрадката на инкасатора, че през това време не е отчетено потребление на ток и вода.

Прието е за житейски нелогично твърдението на ищеца, че ответното дружество не е получило ключовете след покупко-продажбата, съответно владението въобще не е 4 предадено. Напротив, правдоподобно е посоченото от свидетеля Д., че през 2005 г. е получил ключовете за имота от управителя на дружеството.

При направения анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че ищецът е осъществявал фактическа власт върху процесния имот от 2017 г. От 2017 г. до 2021 г., когато е подадена исковата молба, не е изтекла десетгодишната придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС. Дори да се приеме, че владението е установено около 2012 г., когато Д. са започнали да посещават имота по-рядко и да го наглеждат само отвън, давността пак няма да е изтекла.

Разпечатката съдържа 44 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6275aeed-df51-4de5-b061-d65015e5a0f0