Решение № 22 от 03.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ловеч, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500710 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от П. Н. Б., чрез пълномощника адв.С. С. от АК-гр.Ловеч, против решение № 434/27.09.2024 г. по гр.д. № 870/2021 г. по описа на РС – Ловеч, с което е оставена без уважение молба вх.№ 9466/27.08.2024 год. на адв.С. С. от АКгр.Ловеч – пълномощник на П. Н. Б. от гр.Ловеч, ***, за допускане поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл.247, ал.1 от ГПК, на влязло в законна сила на 25.06.2024 год. съдебно решение № 493/01.12.2022 год., постановено по гр.дело № 870/2021 год. по описа на РС - гр.Ловеч, досежно диспозитива на решението чрез поправяне на сумата от 539.75 лв. за дължаща се по иска на С. Н. Б. с правно основание чл.31, ал.2 от СК на сумата от 216.22 лв., а сумата от 70.00 лв. дължаща се като обезщетение за периода от 16.12.2021 год. до постановяване на съдебното решение по делото да бъде поправена на 9.62 лв. съобразно приетото от съда заключение на експертизата, по която той се е произнесъл.

Счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при 1 съществени процесуални нарушения, необосновано и очевидно неправилно.

Оспорва извода на съда, че тази фактическа грешка е следвало да бъде поправена по реда на обжалването, тъй като е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на постановено решение относно размера на уважения иск по чл.31, ал.2 ЗС. Изтъква, че според допълнителното заключение на вещото лице инж.С. С., обезщетението за пропуснати ползи за наем на северозападната стая и мазата възлиза на 216.22 лв., а не 539.75 лв., като е допусната и грешка при сборуването.

Моли въззивния съд да отмени решението на РС – Ловеч и постанови друго, с което допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 493/01.12.2022 год., постановено по гр.дело № 870/2021 год. по описа на РС - гр.Ловеч, чрез поправяне на сумата от 539.75 лв. за дължаща се по иска на С. Н. Б. с правно основание чл.31, ал.2 от СК на сумата от 216.22 лв., а сумата от 70.00 лв. дължаща се като обезщетение за периода от 16.12.2021 год. до постановяване на съдебното решение по делото да бъде поправена на 9.62 лв. съобразно приетото от съда заключение на експертизата, по която той се е произнесъл.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от С. Н. Б., чрез пълномощника адв.С. Л., в който изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че с депозираната молба за поправка на ЯФГ се цели пълно изменение на постановеното от първоинстнационния съд, потвърдено от въззивния съд и неподуснато до касационно обжалване решение в частта му досежно предявения иск с пр.основание чл.31, ал.2 ЗС.

Твърди, че няма несъответствие между външното изразяване волята на съда и действителното му решение, като излага подробни съображения относно липсата на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК.

Моли съда да потвърди решението на РС – Ловеч като валидно, допустимо и правилно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. Подробни съображения се излагат в представената от упълномощения процесуален представител адв.С. С. писмена защита.

Въззиваемият С. Н. Б. се представлява в съдебно заседание от упълномощения адв.С. Л., която оспорва въззивната жалба. Счита, че 2 правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице явна фактическа грешка, а с подадената молба се цели изменение на влязлото в сила решение.

Моли съда да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение на ЛРС като допустимо, валидно и правилно.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение на РС- Ловеч е валидно и допустимо.

Ловешкият окръжен съд, след като обсъди наведените от страните доводи, събраните доказателства по гр.д. №870/2021 год. на РС – Ловеч, при така очертаните с въззивната жалба основания, приема за установено следното:

С решение № 493/01.12.2022 год., постановено по гр.дело № 870/2021 год., РС-гр.Ловеч е изнесъл на публична продан на основание чл.348 от ГПК, съсобствения между съделителите С. Н. Б., ЕГН **********, и П. Н. Б., ЕГН ********** недвижим имот : СГРАДА с идентификатор *** по КККР на с.Стефаново, Община-гр.Ловеч, одобрени със Заповед РД-1831/22.06.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 13.04.2016 год., с адрес на сградата : ***, със застроена площ 105 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при първоначална цена 32 800.00 лв. по заключението на вещото лице инж.С. С. по съдебно-техническата експертиза от 22.06.2022 год. С решението районният съд е осъдил П. Н. Б., ЕГН **********, да заплати на С. Н. Б., ЕГН ********** сумата 539.75 лв., представляваща обезщетение на основание чл.31, ал.2 от ЗС, за лишаване от ползването на едната северна стая и мазанското помещение под двете северни стаи в сграда с идентификатор 69225.221..200.1 по КККР на с.Стефаново, Община-гр.Ловеч, ***, с обща застроена площ 105 кв.м., по отношение на завладяната от ответника част в повече от припадащата му се съобразно правата му в съсобствеността – по ½ идеална част за всеки от тях, както и по 70.00 лв. месечно, считано от 16.12.2021 год. до постановяване на съдебното решение по делото. С решението ЛРС се е произнесъл и по претенцията на П.

3

Н. Б. с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и за направените от страните разноски в производството.

Решение № 493/01.12.2022 год. по гр.дело № 870/2021 год. на РСгр.Ловеч е обжалвано пред въззивната инстанция, която с решение № 97/19.05.2023 год. по в.гр.дело № 82/2023 год., е потвърдила решение № 493/01.12.2022 год., постановено по гр.дело № 870/2021 год. по описа на РС гр.Ловеч в частта, в която П. Н. Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на С.

Н. Б., ЕГН ********** сумата 539.75 лв., представляваща обезщетение на основание чл.31, ал.2 от ЗС, за лишаване от ползването на едната северна стая и мазанското помещение под двете северни стаи в сграда с идентификатор 69225.221..200.1 по КККР на с.Стефаново, Община-гр.Ловеч, ***, както и по 70.00 лв. месечно, считано от 16.12.2021 год. до постановяване на съдебното решение по делото. Въззивната инстанция е отменила решението на ЛРС в частта, с която е отхвърлена претенцията на П. Н. Б. с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС и постановила друго, с което осъдила С. Н. Б. на основание чл.61, ал.2 ЗЗД да заплати на П. Н. Б. сумата 5 904.00 лв., представляваща увеличената стойност на делбения имот след извършени подобрения, ведно със законната лихва от 15.12.2021 г. до окончателното плащане.

Решение № 97/19.05.2023 год. по в.гр.дело № 82/2023 год. на ОС – Ловеч е обжалвано пред ВКС, който с Определение № 2877/10.06.2024 год. по гр.дело № 4068/2023 год. не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията по сметки на съделителя П. Н. Б. срещу С. Н. Б. за заплащане, на основание чл.346 от ГПК във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС стойността на извършени необходими и полезни разноски, за разликата над сумата от 5 904.00 лв. до претендирания размер от 24 975.59 лв. и претенцията за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 7 368.53 лв.

С цитираното определение е оставена без разглеждане жалбата на П. Н. Б. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на претенцията на съделителя С.

Н. Б. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване в размер на сумата 539.75 лв., тъй като касационната жалба в тази част е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт /по аргумент от чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Определение № 2877/10.06.2024 год. по гр.дело № 4068/2023 год. на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на П. Н. Б.

4 не е обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС и е влязло в законна сила на 25.06.2024 г.

За да отхвърли молбата с правно основание чл.247, ал.1 ГПК, районният съд е приел, че в случая няма несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Изложени са мотиви, че дали въпросните суми, дължащи се като обезщетение на ищеца С. Н. Б. са правилно изчислени съобразно заключението на вещото лице инж.С. С., е следвало да се прецени от всяка една от заинтересованите страни чрез обжалване на първоинстанционното решение пред въззивната инстанция. В конкретния казус решението на ЛРС е обжалвано пред ОС – Ловеч, който го е потвърдил в тази част, доколкото във въззивната жалба не е имало направени такива оплаквания, от които е ограничен при инстанционния контрол.

Въззивният състав споделя изцяло направените от районния съд правни изводи. Очевидна фактическа грешка е налице, когато е допуснато несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст, което се дължи на техническа грешка или неправилност при изписване на диспозитива. Мотивите на съдебния акт представляват формираната воля на съда, а диспозитива нейното външно изразяване. Затова съдебната практика приема, че техническа грешка е погрешно изписване на номер на дело, ЕГН, номер на банкова сметка, противоречие между посочените суми в мотивите и дипозитива и др. Не е допустимо обаче по реда на чл.247, ал.1 ГПК да се променя вече формираната воля на съда. В случая видно от мотивите и диспозитива на решение № 493/01.12.2022 год., постановено по гр.дело № 870/2021 год. на РС-гр.Ловеч, с което е определен размер на дължимото от П. Н. Б. на С. Н. Б. обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, такова разминаване между формираната и изразена от съда воля няма. Искането на молителя да се определи друг размер на обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС, чрез нови изчисления съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза, не може да се приеме за допусната техническа грешка в пресмятането, каквито са изложените в жалбата доводи. В случая се касае за искане за изменение на вече постановен окончателен съдебен акт, което не може да стане по реда на чл.247 от ГПК.

Единствената възможност за защита на молителя е била по реда на 5 инстанционния контрол, който е приключил с влязлото в сила решение на ОС – Ловеч.

Поради изложените съображения, обжалваното решение на РС-Ловеч следва да бъде потвърдено като правилно.

Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение № 434/27.09.2024 г., постановено по гр.д. № 870/2021 г. по описа на РС – Ловеч.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6