Протокол № 198 от 23.02.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1428/2025
- Вид
- Протокол № 198
- Подписан
- 23.02.2026
- В сила
- 23.02.2026
- Състав
- КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 198 гр. Пазарджик, 23.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20255220201428 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Жалбоподателят Д. С. Д., редовно уведомен от предходното съдебно заседание- явява се лично и с пълномощника си адв.К. У., редовно упълномощен.
Адм.наказ.орган ВПД НАЧАЛНИК РУ В ОДМВР- ПАЗАРДЖИК, РУСЕПТЕМВРИ, редовно призован- не се явява и не изпраща процесуален представител.
Актосъставителят Н. Г. С., редовно призован- явява се лично.
Свидетелят И. В. А., редовно призован- явява се лично.
Свидетелят В. К.- при режим на довеждане, явява се лично.
РП- Пазарджик, уведомени, не изпращат представител.
АДВ. У.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. У.: Водим искания от нас свидетел- В. К..
1
СЪДЪТ намира, че следва да допусне до разпит в качеството на свидетел по делото искания от адв.У. свидетел В. К., доколкото се твърди, че същата се е намирала на инкриминираната дата в процесния автомобил, поради което с показанията на същата биха могли да се установят обстоятелства, от значение за изясняване на обективната истина по делото.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото В. К..
Свидетелите А. и К. напуснаха залата.
Сне самоличността на свидетеля С., както следва:
Н. Г. С.- роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в гр.Ветрен, обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, женен, с висше образование, работещ като младши автоконтрольор в РУ- Септември, неосъждан, ЕГН: **********, без родство с жалбоподателя.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Н. С.:
На свидетеля се предяви АУАН № 4218912/07.09.2025г.
СВ. С.: На 07.09.2025г. получихме сигнал за възникнало тежко ПТП с пострадал моторист на главен път I-8 в района на ВЕЦ Момина клисура.
Посетихме местопроизшествието с колегата А. и го обезопасихме, докато чакаме да дойде дежурна оперативна група, за да направи оглед. Регулирахме движението, тъй като затворихме пътната лента, където беше станало ПТП-то, поради това пропускахме само през едната лента автомобилите, които идваха от двете страни на пътя. Последователно пропускахме автомобилите, идващи от Момина Клисура към гр.Костенец, после ги спирахме и пропуснахме тези, идващи от гр.Костенец към Момина Клисура.
Бях подал сигнал с високо вдигната палка на водача на процесното МПС „Ауди А3“, тъй като в този момент пропускахме автомобилите, идващи от Момина Клисура за Костенец. Водачът обаче не изпълни подадения му сигнал и навлезе в лентата, поради това се наложи да спрем пропуснатите автомобилите, за да не стане ПТП. След като спряхме процесното МПС, проведохме разговор с водача, но той не можа да даде адекватно обяснение 2 защо е потеглил въпреки моя сигнал със стоп палка. Направихме му проверка за алкохол и тя беше отрицателно. Не сме го тествали за наркотици. Така и не получихме смислено обяснение от водача защо постъпи по този начин. Беше малко стъписан. Според мен няма начин как да не ни е видял. Слънцето беше така разположено, че да не го заслепява. В автомобила имаше пътничка, която беше отдясно на водача на предната седалка. Това е водачът /сочи жалбоподателя/.
Мястото на местопроизшествието беше оградено да кажем около 30 метра в дясна лента с конуси. Аз бях непосредствено до патрулния автомобил, който беше насочен с предната си част в посока гр.Костенец, откъдето идваше г-н Д.. Водачът навлезе 15 метра в лентата за насрещно движение, през която пропускахме автомобилите. Той спря на около 10 метра в началото на отсечката, която се регулира, някъде пред нашия автомобил. Той заобиколи нашия автомобил и спря в лентата за насрещното движение. Отидохме при господина, накарахме го да даде назад и после взехме отношение. Имаше поставена кар-камера на служебния ни автомобил „Фолксваген Голф“.
В злата влиза свидетелят И. А..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
И. В. А.- роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, женен, със средно образование, работещ като младши автоконтрольор в РУ- Септември, неосъждан, ЕГН: **********, без родство с жалбоподателя.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля И. А.:
На свидетеля се предяви АУАН № 4218912/07.09.2025г.
СВ. А.: На упоменатата дата се намирахме с колегата С. на път I-8, на километъра, който е посочен в акта. Беше станало ПТП между моторист и лек автомобил. Участниците в ПТП-то се намираха в лентата в посока от Костенец към Белово, при което се налагаше регулиране на движението и пропускане на автомобилите в другата пътна лента. През осевата линия бяхме наредили конуси в лентата от Костенец за Белово и автомобилите се пропускаха през другата лента в посока от Белово за Костенец. Нашият служебен автомобил 3 беше спрян в затворената лента на ПТП- то с включен светлинен сигнал.
Колегата С. стоеше отстрани на нашия автомобил, а аз- малко след него.
Колегата подаде сигнал за спиране на автомобилите, идващи от Костенец, за да пропуснем автомобилите, идващи от Белово. Въпросният автомобил не спря и навлезе в лентата, по която пропускаме автомобилите откъм Белово. Аз застанах на пътя, за да го спра, защото щеше се блъсне в насрещните пропуснати автомобили. Момчето спря. Колегата го върна малко назад. Той де факто не изпълни сигнал за спиране. Като го спряхме, доколкото си спомням, момчето беше уплашено и му направихме тест за алкохол.
Пробата беше отрицателна. Малко ни се стори неадекватно. Беше следобед, беше светло и слънчево време. Не си спомням водачът да ни е казал, че не ни е видял. Нищо смислено като обяснение не ни даде защо не е спрял. Имаше едно момиче на предна дясна седалка и някаква броня мисля, че караха отзад или части за автомобил.
Ние го спряхме, след като той навлезе в лентата, през която пропускахме насрещно движещите се автомобили. Той беше стигнал нашата кола, даже я беше подминал. Върнахме го назад зад нашия автомобил, за да не пречи на преминаващите отсреща.
В злата влиза свидетелят В. К..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
В. Я. К.- родена на ****г. в гр.Пазарджик, живуща в гр.Пазарджик, ****, българка, българска гражданка, неомъжена, със средно образование, студент по социология в УНСС- София, неосъждана, ЕГН: **********, без родство с жалбоподателя.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля В. К.:
СВ. К.: Ние с Д. Д. сме приятели. На 07.09.2025г. бяхме двамата в неговия автомобил. Аз бях на дясната седалка отпред. Пътувахме от с.Сестримо към гр.Пазарджик. Аз живея в гр.Пазарджик и Д. трябваше да ме прибере в Пазарджик. Мисля, че беше по обяд някъде, беше светло и слънчево време. Още от Сестримо знаехме, че има катастрофа, тъй като имаме приложението „Waze“. Стигнахме до ВЕЦ-а, там има голям завой, но се 4 виждаше катастрофата. Карахме бавно, защото знаехме от преди това, че има катастрофа. Патрулката беше спряна в нашето платно. Полицаят вдигна стоппалка с едната ръка, а с другата ръка махаше, което ни обърка и решихме, че трябва да минем. Продължихме бавно и тогава полицаят започна да вика и крещи след нас. Минахме през два конуса и спряхме при патрулката.
Полицаят дойде при нас и каза, че е искал да ни спре, но ние не сме го разбрали. Каза на Д., че ще му напише глоба.
Ние с моя приятел си помислихме, че знакът, който прави полицаят, означава, че трябва да минем. Не сме го казали това на полицая, не знам защо.
Бяха двама полицаи тогава. Мисля, че първият свидетел, който влезе в залата, беше този, който ни направи знак да минем /сочи св.С.- бел. Съдия/. Той беше униформен тогава. Бяха само тези двамата полицаи.
Ние се движихме от Сестримо към Пазарджик. Катастрофата беше станала в платното, по което се движихме. Ние трябваше да минем в другото платно. Полицейският автомобил беше спрян в платното на ПТП-то, по средата на затворения участък. Единият полицай стоеше пред патрулката, а другият беше зад патрулката.
След като навлязохме в завоя имахме време да видим и възприемем ПТП-то.
След като навлязохме в платното, по което полицаите пропускаха колите, минахме много малко разстояние покрай конусите. Полицаят беше пред патрулката и след като той започна да крещи, разбрахме, че трябва да спрем. Спряхме пред патрулката в затворената лента, близо до осевата линия.
Полицаят тръгна да пише акт, Д. не е възразил, тъй като мислехме, че ще е просто глоба. Не сме знаели, че ще има и лишаване от правоуправление. Ние разбрахме това впоследствие.
АДВ. У.: Нямам искания. Да се приключи делото.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. У.: Уважаема госпожо съдия, моля, да отмените процесното НП, 5 тъй като считам, че водачът не е извършил нарушението, за което е наказан, с оглед на обстоятелството, че същият не е получил ясен и своевременен сигнал за спиране- най-вече ясен сигнал за това какви действия да предприеме.