Решение № 359 от 26.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Пролетка А. в присъствието на прокурора Божидара Евг. Ганева като разгледа докладваното от Румяна Илиева Наказателно дело за възобновяване № 20261000601145 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане /вх. № 230998/20.07. 2026 г. СРС / на осъдения В. В. К., чрез служебния му защитник му адв. Д. К., за възобновяване на наказателното производство по внохд № 1478/26 г. СГС. С решение № 492/03.07.2026 г. по посочения по-горе съдебен акт е потвърдена присъда от 19.11.2025 г. по нохд № 4426/2025 г. на СРС. С така цитираната присъда подсъдимият В. В. К. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.

196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.

29, ал. 1, б. „А“ НК и е осъден, при условията на чл. 54 НК, на четири години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по това производство, включително и по ЗМВР.

В искането са наведени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, явна несправедливост на наказанието. Нарушението на материалния закон обосновава, че към датата на инкриминираното деяние – 21.11.2023 г., осъденият е бил в затвора, като от 09.11.2023 г. е бил изолиран в наказателна килия за срок от 14 денонощия, съгласно заповед на началника на затвора, 1 поради което не е доказано съучастието му в престъплението. Нарушението на процесуалните правила извежда от липса на мотиви относно писмено доказателство, че осъденият е конвоиран от 02 РУ в СЦЗ, както и необсъждане на заповед № 464/09.11.2023 г. на началника на затвора за налагане на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия", считано от 09.11.2023 г. Ангажира довод за явна несправедливост на наказанието, като завишено и тежко с оглед стойността на откраднатата вещ от 400 лв. Моли за възобновяване на наказателното производство, отмяна на решение по внохд № 1478/26 г. СРС, с което е потвърдена присъда от 19.11.2025 г. по нохд № 4426/2025 г. на СРС.

В съдебно заседание защитникът на осъдения К. поддържа изцяло искането по изложените в него съображения и моли за постановяване на законосъобразно решение, в съответствие с чл. 425 от НПК.

Представителят на Апелативна прокуратура, София, намира неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство, тъй като не са налице твърдените съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивният съд е обсъдил основното възражение на защитата като е събрал и допълнително изисканата справка от Затвора – ***. От доказателствата безспорно е прието, че лицето е освободено от затвора на 13.11.2023 г., осем дни преди извършването на деянието. И присъдата, и въззивното решение, съдържат конкретни съображения защо възражението на защитата за пребиваване на осъдения в затвора към момента на инкриминираното деяние е отхвърлено, поради което преценява за неоснователно оплакването за липса на мотиви. Правилно са отчетени ниската стойност на отнетата вещ, предходните осъждания и факта, че деянието е извършено осем дни след освобождаването на осъдения по изтърпяване на наказанието. Предлага оставяне без уважение на искането за възобновяване на наказателното производство.

В правото си на лична защита осъденият В. В. К. се придържа към казаното от защитника си.

В последната си дума осъденият заявява, че в миналото е извършвал престъпление, но за това престъпление не е виновен.

Апелативен съд, София, намира искането за възобновяване за процесуално допустимо, като депозирано от активно легитимирана страна, имаща право на такова искане, в законния 6-месечен срок от влизане в сила на осъдителен акт, непроверен от касационна инстанция и подлежащ на проверка за възобновяване като включен кръга на тези по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Разгледано по същество искането на наведените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 3, т. 1 и ал. 5, т.

1 НПК, е неоснователно по следните съображения:

С присъда, рег. № 617/20.11.2025 г. по нохд № 4426/25 г. СРС подсъдимият В. В. К. е признат за виновен в това, че на 21.11.2023 г., в гр.

София, в условията на опасен рецидив, в съучастие, като съизвършители с 2 неустановено в хода на разследването лице, чрез използване на неустановено в хода на разследването техническо средство, отнел от владението на Й. К. В. чужди движими вещи, собственост на Й. К. В., на обща стойност 393,20 лева /един брой велосипед марка „Рокрайдър”, модел „СТ 100“ /Rockrider, ST 100/, на стойност 367,20 лв., един чифт огледала за обратно виждане за велосипед, на стойност 12 лева и един брой верига за заключване на велосипед, на стойност 14 лева/, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК и е осъден, при условията на чл. 54 НК, на четири години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 59 ал. 1 и ал. 2 НК е приспаднато времето, през което подс. К. бил задържан под стража и задържан по ЗМВР.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски – 405.40 лв. по сметката на СДВР, 200 лв. по сметката на СРС и 5 лв. за служебно издаден изпълнителен лист.

Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на служебния защитник на подс. В.. С решение, рег. № 492/03.07.2026 г. по внохд № 1478/26 г. на СГС първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло.

По оплакването по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал.

3, т. 1 НПК за допуснати съществени процесуални нарушения.

То следва да бъде разгледано на първо място, доколкото евентуалната му основателност би определила като безпредметно обсъждането на оплакването за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Несподеляемо е наведеното оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, изразяващи се в непълно обсъждане на доказателствата и липса на надлежни мотиви относно датата на освобождаване на осъдения от Затвора ***, конвоирането му от 02 РУ-СДВР и заповед № 464/09.11.2023 г. на началника на Затвора, ***.

Внимателният преглед на процесуалния развой на наказателното производство и на съдържанието на въззивното решение налага извод за стриктно съблюдаване на процесуалните изисквания по чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК, поради което наведеното оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на дължимия обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствените материали, като неоснователно, апелативната съдебна инстанция отхвърли.

Апелативен съд, София, не констатира претендираните пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища.

В проверявания съдебен акт е обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение в съдебния състав чрез оценка на 3 достоверността на свидетелските показания на пострадалия св. Й. В., на св. В.

Т., приела на 21.11.2023 г. в заложна къща „Олимпус“ от осъдения К. откраднатата вещ и разпознала последния, на св. Х. Б. – инспектор социална дейност и възпитателна работа в Затвора, гр. ***, на св. Р. Д. – заместник началник на Затвора ***, установили, след справка в информационната система за изпълнение на наказанията и отчетния картон на осъдения В., датите на постъпването му и на освобождаването му от Затвора, *** – по изтърпяване, на 13.11.2023 г. в 10.42 ч. и на кореспонденцията между доказателствените факти, изводими от гласните доказателствени средства, заключенията по изготвените съдебно-оценителна и лицевоидентификационна експертизи и писмените доказателствени източници. СГС, на л. 4 от решението си, е извършил цялостна проверка на събраните по делото доказателства, изложил е съображенията си относно достоверността и убедителността на доказателствените източници, поради което изводите му по фактите и постановените въз основа на тях правни изводи не са произволни и основани на недопустими предположения.

Обсъдил е и соченото в искането писмено доказателство – заповед № 464/09.11.2023 г. на началника на Затвора, ***, за налагане на дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“, чиято доказателствена информация е ценена във връзка с приобщените от първата съдебна инстанция, както и от въззивната такава, писмени доказателства, които в съвкупност и еднопосочно установяват датата на освобождаване на искателя К. от пенитенциарното заведение – 13.11.2023 г.

Основателно защитникът възразява за липса на изрично позоваване в мотивите на СГС на извършено конвоиране на осъдения В. от 02 РУ-СВДР до СЦЗ, изводимо от официална справка на Началника на 02 РУ-СДВР, вх. № 358565/03.112025 г. СРС, л. 107 нохд № 4426/25 г. СРС.

От съдържанието на неоспорения от страните писмен документ е видно, че на 07.11.2023 г., със заповед за конвоиране, рег. № 226зз-202656/17.03.2023 г., осъденият В. е конвоиран до СЦЗ, обявен за ОДИ с телеграма № 29594/19.10.2023 г. на ГД „НП“ с наложена мярка „Задържане беглец МЛС незавърнал се прекъсване“, което обстоятелство е обусловило и наложеното му на 09.11.2023 г. дисциплинарно наказание. Констатираният пропуск обаче, според апелативния съд, не съставлява процесуално нарушение от категорията на претендираните от защитата – съществено такова, ограничило процесуалните права на осъдения. Това е така, защото СГС мотивирано е утвърдил решаващите изводи на СРС по фактите, възприел е изцяло фактическите констатации, формирани от първостапенната съдебна инстанция, а последната, на л. 122 нохд № 4426/25 г. СРС, при проверка достоверността на показанията на св. Б. и св. Д., както и на обясненията на подсъдимия К., е подложила на детайлен анализ от съдържателна страна посочената по-горе справка, установяваща конвоирането на осъдения в СЦЗ на 07.11.2023 г., а не на твърдяната от него по-късна дата – 19.11.2023 г.

Следва да се изложат и съображения, че обстоятелството за конвоирането на 4 осъдения и за датата на това събитие, не е от значение за изхода на процеса, доколкото от инкорпорираната доказателствена съвкупност се извежда единствено възможният и несъмнен извод, че към инкриминираната дата осъденият К. не се е намирал в място за лишаване от свобода, каквато е лансирната защитна теза.

С оглед изложеното САС намира, че липсват пороци в дейността на СГС по проверката и оценката на събраните доказателства. Всички обстоятелства, включени в очертания в разпоредбата на чл. 102 НПК предмет на доказване, съобразно очертаната с обвинителния акт фактическа рамка, са изяснени обективно и в пълнота, като не е налице превратна или в нарушение на правилата на формалната логика оценка на доказателствата.

По тези съображения САС приема, че не е налице основанието по чл.

422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за възобновяване на делото.

По оплакването по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НПК за нарушение на материалния закон.

При правилно установени факти съдебните инстанции са приложили точния материален закон, тъй като с действията си осъденият В. В. К. е осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.

4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.

Не се установява претендираното от защитата неправилно приложение на материалния закон поради недоказано авторство на деянието от страна на осъденото лице В. В. К..

Законосъобразна е констатацията на СГС за обективна и субективна съставомерност на деянието на осъдения К., като осъществяващо признаците на вмененото му от обвинителната власт престъпление.

Разпечатката съдържа 44 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6273a42e-35f2-479f-a737-948f333b9d59