Решение № 89 от 26.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Пловдив, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20225300503285 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца П. П. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адв. К. П., против Решение № 3740/14.11.2022г., постановено по гр.д.№ 10308 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с., с което се отхвърлят предявените от П. П. Д. срещу Университет по хранителни технологии – *** с Булстат ***, обективно съединени искове за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № ***г. на *** на УХТ, с която трудовото му правоотношение на длъжността „***,***“ се прекратява на осн. чл.

328, ал. 1, т. 10 от КТ, считано от ***г.; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност

„***,***“ с място на работа

Технологичен факултет/катедра"***" в УХТ и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за това, че е останал без работа вследствие на уволнението за периода ***г. – 23.01.2023г. в размер на 17 490 лева, ведно със законна лихва от 14.07.2022г. до окончателното й изплащане, както и се осъжда П. П. Д. да заплати на Университет по хранителни технологии – ***, сумата от 100 лева юрк. възнаграждение.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане на закона.

Жалбоподателят намира делото за напълно изяснено от фактическа страна, с изключение на положения подпис на оспорената заповед. Поддържа, че оспорената заповед е издадена в нарушение на закона. На първо място твърди, че не е посочено лицето, което е издало процесната заповед и неговата компетентност. На второ място 1 сочи, че в заповедта се съдържа вътрешно противоречие като в същата е цитирано първото основание на чл.328, ал.1, т.10 КТ - придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не специалната хипотеза за лице, заемащо *** длъжност „***“. На трето място възразява, че оспорената заповед е издадена в нарушение на специания Закона за висшето образование, който имал предимство над общия – Кодекса на труда, тъй като ищецът заемал *** длъжност /***/ и *** във висше училище /***/. Намира за приложима разпоредбата на §67, ал.1 ЗИД ЗВО и въз основа на същата приема, че мандатът на ръководителите на катедри и техните заместници не се прекратява предсрочно при навършването на 65 - годишна възраст. Коментира като релевантни фактите, че ищецът е заел *** длъжност „***“ преди влизане в сила на измененията на Закона за висшето образование от ДВ бр.17 от 25.02.2022 г. и черпи права по силата на завереното положение, които §67 ЗИД ЗВО изрично му давал, както и че ръководството на ответника е нарушило правата на ищеца, поради което районният съд постановил неправилно и необосновано решение. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново решение, с което да се уважат предявените искове. Моли за присъждането на сторените разноски в двете инстанции.

Прилага договор за правна защита и съдействие пред въззивната инстанция, ведно с адвокатско пълномощно.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Университет по хранителни технологии – ***, представляван от **М., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Т. М., с който оспорва същата. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно като постановено при пълнота на доказателствата. Взема становище по оплакванията в жалбата и намира, че районният съд правилно е обсъдил приложението на §67 от ПЗР на ЗИД на ЗВО. Намира, че ищецът неправилно интерпретира установените с КТ трудови правоотношения и твърди, че основанието за сключване на трудовия договор с хабилитирано лице, за изменение и прекратяването му, се подчинява на общите правила на Кодекса на труда.

Позовава се на разпоредбата на чл.54 от ЗВО и твърди, че договорът е трудов,т.е. сключен по правилата на КТ. ЗВО единствено въвеждал наименованията на длъжностите /чл.48/ и конкурсното начало за заемането им /чл.50/, както и че спецификите на ЗВО не го правила специален закон, отделно уреждащ по друг начин трудови правоотношения. Посочва, че Академичният съвет на УХТ с Протокол № ***г. т.15 е взел решение, с което се установява неприлагането в УХТ за в бъдеще на процедурата по §11 от ПЗР на ЗВО и прекратяване на удължаването на трудовите договори на хабилитирани лица, считано от следващата 2022 г. Оспорва довода за незаконосъобразност на заповедта, предмет на производството, като коментира приложението на §67 от ПЗР на ЗИД на ЗВО. Излага съображения, че мандатът на ищеца не бил прекратен на *** г., когато навършил ***– годишна възраст, а на *** г., когато е изтекло едномесечното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпило на осн.чл.35, ал.2 от ЗВО – поради освобождаване на заеманата длъжност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждането на разноските по делото, в т.ч. и на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр.чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени П. П. Д., ЕГН **********, против Университет по хранителни технологии – *** с Булстат ***.

Исковете са основават на твърденията, че ищецът заема длъжността „*** – ***” в Университета по хранителни технологии – *** по основен трудов договор и допълнително споразумение към него. Твърди, че заема *** длъжност „***“ в резултат от проведено тайно гласуване на Катедрения съвет на Катедра „***“, утвърдено с решение на Факултетния съвет на Технологичния университет на УХТ, взето на *** г. преди влизане в сила на ЗИД ЗВО от 25.02.2022 г. Твърди, че към към момента на навършване на ***– годишна възраст на ищеца е била издадена Заповед № *** г. на *** на УХТ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, която била издадена при следните нарушения: На първо място, в не било посочено лицето, което е издало заповедта за прекратяване на ТПО и компетентността му; На второ място, в заповедтта се съдържало вътрешно противоречие, тъй като в същата било цитирано първото основание по чл.328, ал.1, т.10 КТ - придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не специалната хипотеза за лице, заемащо *** длъжност „***“. На трето място твърди, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на §67, ал.1 ЗИД ЗВО, обн. ДВ бл.17 от 25.02.2020 г., според която и мандатът на лицата, които към влизане в сила на закона заемат ръководни длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници, не се прекратява предсрочно при навършване на 65-годишна възраст. Като релевантни се сочат фактите, че ищецът е заемал *** длъжност „***“ преди влизане в сила на измененията на ЗВО с ДВ бр.17 от 25.02.2022 г., че ищецът черпи права по силата на завареното положение, които §67, ал.1 ЗИД ЗВО изрично му дава и ръководството на УХТ – *** е нарушило противозаконно тези права. Също така се твърди, че за периода 23.07.2022г. – 23.01.2023г. ищецът е останал без работа, за което му се дължи обезщетение в размер на 17 490 лева. По изложените съображения от съда се иска да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовия договор между ищеца и Университета по хранителни технологии – ***, постановено със Заповед № ***г. на *** на УХТ на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ и да го отмени; да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***,***“, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за това, че е останал без работа вследствие на уволнението за периода 23.07.2022г. – 23.01.2023г. в размер на 17490 лева, законна лихва и разноски. Претендира присъждането на сторените в производството разноски.

Ответникът Университета по хранителни технологии – ***, чрез пълномощника си юрк. М., оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че атакуваната Заповед № ***г. е подписана от ***Г.И. – *** на УХТ в качеството му на оправомощено лице с функциите на ректора на УХТ, съгласно Заповед № *** от *** г. и връчена на ищеца на *** г. при отказ. Не оспорва факта, че ищецът е имал качеството на „*** ***“ в Технологическия факултет на УХТ, с мандат на органите на управление на УХТ *** г. - *** г. Твърди се, че е налице сключен с ищеца допълнитено споразумение към трудовия му договор, съобразно изискванията на чл.31, ал.1, пр.последно от ЗВО. Оспора твърдението, че неправомерно е прекратено трудовото 3 правоотношение на ищеца. Твърди като предпоставка заемане на длъжността *** е изискването да заема по основен трудов договор *** длъжност в съответното висше училище, което е отразена в Правилник за устройство и дейността на УХТ. Посочва, че възможността да се заеме длъжността „***“ е следствие от заемана *** по основен трудов договор в УХТ, поради което същата се заема не по основното трудово правоотношение, а на база на допълнително споразумение към трудовия договор.

Оспорва твърдението за вътрешно противоречи с издаване на заповедта по чл.328, ал.1, т.10 КТ с довода, че работодателят може да прекрати трудовия договор с работника или служителя при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 65 – годишна възраст за професори, доценти и доктори на науката.

Намира за неоспорено твърдението, че ищецът е придобил право на пенсия и осигурителен стаж и възраст на *** г., поради навършването на *** годишна възраст.

Твърди, че с решение на Академичния съвет на УХТ е прието за хабилитирани лица, навършили или ненавършили 65-годишна възраст неприлагане на пар. 11 от ПЗР на ЗВО. Оспорва твърдението за незаконосъобразност на процесната заповед, поради наличието на текста на §67 от ПЗР на ЗИД на ЗВО. Твърди, че мандатът на ищеца не бил прекратен на *** г., когато навършил ***– годишна възраст, а на *** г., когато е изтекло едномесечното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпило на осн.чл.35, ал.2 от ЗВО – поради освобождаване на заеманата длъжност. В този смисъл твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно с довода, че §67 от ПЗР на ЗИД на ЗВО е норма, отнасяща се до изборност и мандатност на органите на висшето училище, а не норма, която задължава ректора да не прекратява трудовите правоотношения, уреждани по КТ с посочените лица. Искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, както и да присъди разноските по делото.

С постановеното по делото решение районният съд е приел за безспорни обстоятелствата, че заповедта за прекратяване на ТПО е издадена от лице, носител на ***, че ищецът е работил по безсрочно ТПО с ответника на длъжността „***“, че ищецът е навършил ***години, както и че е заемал въз основа на избор длъжността „***“, за което е сключено отделно допълнително споразумение с ректора на УХТ по член 119 и 107 от Кодекса на труда, съгласно член 31, ал. 1 от ЗВО вр. чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗВО. За да отхвърли предявените искове районният съд се е обосновал с обстоятелството, че ищецът е назначен на длъжността “***“ на основание сключен безсрочен трудов договор, както и че последващото му качество като „***“, възникнало въз основа на избор, е предпоставено от качеството му на хабилитирано лице преподавател „***“ заемана въз основа на трудовия договор. Районният съд е приел, че след като ищецът е загубил качеството си на хабилитирано лице преподавател, респ. освободен е от тази длъжност, по смисъла на член 35, ал. 2 ЗВО, то мандатът му като „***“ е прекратен предсрочно. Според районния съд, цитираната от ищеца норма на пар. 67 от ПЗР на ЗИД на ЗВО не създава задължения за ректора на университета да не прекратява трудовите правоотношения, тя би имала приложение само в случай, че трудовото правоотношение с ищеца не е било прекратено. По изложените съображения районният съд е достигнал до извода за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, поради което искът за отмяната му е оставен без уважение, а от там и исковете за възстановяване на ищеца на работа и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.