Определение № 2173 от 10.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2173 гр. София, 10.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002902810 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания Уника“ АД срещу решение № 507 от 01.08.2024г. по в.т.д. № 95/2024г. на Апелативен съд – София, с което, като е отменено решение от 04.12.2023г. по гр.д. № 12370/2022г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на И. Г. Б. на основание чл. 405 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 36 840. 39 лева, представляваща застрахователно обезщетение за събитие, настъпило на 29.12.2021г. в гр. София, което е покрит риск „Кражба на МПС“ по щета № 21110010203/29.12.2021г., със законната лихва за забава от 23.11.2022г., датата на исковата молба, до окончателното плащане, както и 3 000 лева изтекла лихва от 15.01.2022г. до 23.11.2022г.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. В противоречие с трайноустановената практика на ВКС, в която се приема, че разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото, въззивният съд е допуснал 1 представени от ищеца с въззивната жалба писмени доказателства, с които впоследствие се е мотивирал, за да отхвърли възражението за нищожност на застрахователния договор по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. В настоящата хипотеза ищецът изобщо не е искал от първоинстанционния съд събирането на представените на по-късен етап писмени доказателства, а е решил да се позове на тях и да ги представи едва във въззивното производство, очевидно не поради невъзможност да узнае за тях, а единствено поради своето процесуално поведение. Документите са били в държане на ищеца, той е бил наясно с тях, а дори да не е разполагал с тях е можел да се снабди чрез съдебно удостоверение или чрез искане до съда трето лице да ги представи.

От въззивния съд не е съобразено, че по делото са налице писмени данни, от които може да се направи извод, че застрахованият автомобил е различен от този по документи. От изложената по делото фактическа обстановка не се доказва, че ищецът е предал всички ключове от застрахования автомобил, което представлява неизпълнение на договорните задължения. Налице са предпоставките на чл. 408, ал. 3 от КЗ, обосноваващи правото на застрахователя на отказ от заплащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение от ищеца на договорно задължение по застрахователния договор.

Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и предявените от И. Г. Б. искове – отхвърлени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1.) Намира ли приложение забраната на чл. 266, ал. 1 от ГПК за представяне във въззивното производство на писмени доказателства, които са могли да бъдат ангажирани в първоинстанционното производство и за които 2 няма направено искане за тяхното приобщаване пред първоинстанционния съд?

Касаторът счита, че въззивният съд е решил въпроса в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 18 от 04.03.2022г. по т.д. № 454/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 32 от 08.03.2024г. по т.д. № 2461/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50001 от 21.02.2023г. по т.д. № 2399/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 255 от 11.07.2011г. по гр.д. № 587/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о.), както и задължителната такава, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

2.) Налице ли е нищожност на застрахователния договор по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. първо от ЗЗД, когато се установи, че индивидуализиращи белези на превозното средство сочат на друго, различно от застрахованото превозно средство?

Страната се позовава на решение № 95 от 09.07.2015г. по т.д. № 2416/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

3.) Фактът, че представеният след настъпване на щетата ключ съдържа в електронната си памет рамата на автомобил, различен от застрахования, равносилен ли е на факта на непредаване на обявеното заключващо устройство за застрахования автомобил по смисъла на Общите условия, представено от застрахования към датата на сключване на застрахователния договор?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решения на Софийски градски съд и на Софийски районен съд, както и на решение № 44 от 13.04.2021г. по т.д. № 81/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

От насрещната страна И. Г. Б. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорват се заявените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество предявените искове се поддържат като основателни.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

3

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл.

280, ал. 2 от ГПК.

С искова молба вх. № 79462 от 23.11.2022г. И. Г. Б. е изложил, че на 05.07.2021г. страните са сключили договор за застраховка „Каско на МПС“ (полица № 21001110713) относно лек автомобил марка „Ауди“, модел „S5“ с ДК № СВ 4493 КВ. Периодът на валидност на договора е бил до 23.59 часа на 04.07.2022г. При сключване на договора автомобилът е бил огледан от представител на застрахователя, проверени са били заключващите и охранителни системи и е съставен протокол за оглед на МПС. Около 12.45 часа на 29.12.2021г. ищецът установил, че паркираният предишния ден в района на ресторант „Ниагара“, ул.“Дойран“ № 2 в близост до ул.“Кюстендил“, гр. София, застрахован автомобил е незаконно отнет. Към застрахователя била предявена претенция за изплащане на обезщетение за настъпил риск „Кражба на цяло МПС“. Била образувана преписка по щета № 21110010203 от 29.12.2021г., но с писмо изх. № 2430422/01.02.2022г. ответното дружество отказало изплащане на обезщетение. Отказът бил обоснован с това, че единият от представените контактни ключове не съответства на номера на рамата на застрахования автомобил съгласно извършена проверка в „Порше Интер Ауто БГ“.

Според ищеца не били налице предпоставките за приложение на чл. 408 от КЗ, при което е поискал да му бъде присъдено обезщетение, съгласно последващо увеличение на исковете, от 36 840. 39 лева, с 3 000 лева изтекли лихви за забава от 15.01.2022г., срока за окончателно произнасяне от застрахователя, до датата на исковата молба (23.11.2022г.), както и след това – до окончателното плащане на сумата.

С подаден отговор дружеството „Застрахователна компания Уника“ АД 4 не е оспорило сключването на застрахователния договор с приложими към него Общи условия по застраховка Каско на моторни превозни средства, както и отправеното уведомление за кражба. Възражението е било, че в приложението - въпросник за автомобилно застраховане по полицата ищецът е декларирал, че автомобилът има два ключа, а при направеното разчитане на ключовете, предадени от ищеца, от представителството на Ауди е било посочено, че информацията касае два отделни автомобила. Т.е. на застрахователя не са били предадени като доказателство всички декларирани комплектни ключове. Единият от ключовете е бил негоден за употреба, при което е оставал въпросът за местонахождението на оригиналния ключ.

Застрахователят е отрекъл да дължи плащане, позовавайки се на т. 12.3.8, т.

12.6, т. 6.5.20 б.“е“ и б.“з“ и т. 6.5.17 от Общите условия. Разпоредбите, според застрахователното дружество, са отговаряли на изискването на чл. 408 от КЗ.

По образуваното пред Софийски градски съд гр.д. № 12370/2023г. са били проведени две открити съдебни заседания. Събрани са били писмени доказателства. Изслушано е било заключение на съдебна автотехническа експертиза, с което е бил определен размерът на действителната стойност на автомобила „Ауди“ към 28.12.2021г. (36 840. 39 лева), както и е потвърдено, че вторият ключ от автомобила не е предназначен за автомобил с рама WAUCGAFH9DN005490, която съвпада с данните от талона на застрахования автомобил. В последствие е дадено и допълнително заключение относно необходим ремонт за възстановяване на увреждания по лекия автомобил, констатирани при сключване на застраховката. Разпитан е бил свидетел (К.Д.Г., с която ищецът живее на съпружески начала), дала показания, че този втори ключ на автомобила не е бил ползван от него, а е съхраняван при негови близки. В сходен смисъл са били обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.

176 от ГПК – че е управлявал лекия автомобил, ползвайки само един ключ.

Във второто и последно открито съдебно заседание е постъпила молба вх. № 63292/04.07.2023г. от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД въз основа на изискани данни по издадено на ответника съдебно удостоверение. Съгласно удостоверението „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД е трябвало да предостави информация с колко броя ключове е произведен автомобилът, програмирани ли са допълнителен брой ключове и има ли визуална разлика между ключовете.

Съгласно посоченото в молбата вх. № 63292/04.07.2023г.

5 дружеството е било оторизиран сервиз на автомобили от марката AUDI и е имало достъп до централизирана информационна система на производителя, която показва информации от сервизната история на тази марка. Относно процесния автомобил са се откривали данни, че е произведен за САЩ на 30.08.2012г. и доставен на първи купувач на 29.09.2012г. Броят на конкретните оригинални ключове не се е показвал в базите данни. По данни на системата, обаче, процесният автомобил е претърпял тотална щета в САЩ на 09.12.2021г.

Във връзка с молбата на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД ответникът е направил възражение, че няма как процесният автомобил да е бил в България през 2021г. по време на сключване на застрахователния договор. Касаело се е за ново обстоятелство – че автомобилът е с присадена рама, при което застрахователният договор е нищожен поради невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД). За нищожността на договора, според страната, съдът следи и служебно.

От името на ищеца е било заявено, че оспорва изложената в молбата на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД информация. Автомобилът е бил огледан от застрахователя при сключване на застраховката. Отделно от това автомобилът е бил регистриран на територията на страната в КАТ. Поискано е било даване на възможност за представяне на доказателства дали са изплащани предходни щети по автомобила.

Първоинстанционният съд е отхвърлил искането за доказателства на ищеца, като е приел, че е ирелевантно дали са изплащани щети. Делото е било обявено за решаване.

С решение от 04.12.2023г. съставът на Софийски градски съд е отхвърлил предявените искове. Приел е, че застрахователният договор е нищожен. Ако моторно превозно средство, произведено за САЩ, е претърпяло тотална щета, то това, което е откраднато в България, е с променена рама. Лек автомобил с този номер на рама не е могъл да се застрахова в страната, тъй като той не съществува.