Определение № 708 от 07.10.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 708 гр. Перник, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500519 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. П. П., АК – ***, против Определение № 360 от 28.05.2025г., постановено по гр. д. № 1331/2024 г. на РС - Радомир, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 65/07.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1331/2024 г. по описа на РС- Радомир, с което са уважени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. и възложени изцяло в тежест на ответника „Сити Кеш“ ООД.

В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното определение, с което е отхвърлено искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Жалбоподателят сочи, че определеното от съда и присъдено адвокатско възнаграждение е в занижен и несправедлив размер. Твърди още, че определеното възнаграждение не трябва да включва ДДС доколкото приема, че предоставената безплатна адвокатска помощ е „безвъзмездна доставка“ по смисъла на чл.9, ал.1, вр. чл.8 от ЗДДС. Сочи съдебна практика в подкрепа на твърденията си. В заключение се иска да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено ново, с което да бъде изменено решението в частта за разноските като същото бъде намалено.

В законоустановения срок е постъпил отговор по депозираната частна жалба, в който същата се оспорва и се моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Сочи, че съдът правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение като е съобразил материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на спора и разпоредбите на НМРАВ. Допълва, че изложените от жалбоподателя доводи насочват към обезценка на адвокатския труд. В заключение се иска потвърждаване на обжалваното определение.

Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима - насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване, подадена е в преклузивния срок и е депозирана от 1 надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Гр. д. № 2489/2024 г. на Районен съд - Перник е приключило с решение № 315 от 01.04.2025 г. по иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит. Така предявения иск е уважен изцяло и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника е осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в производството.

Ответникът е депозирал молба по чл. 248 ГПК, като с обжалваното определение РС Радомир е отхвърлил направеното искане, като не е допуснал изменение на решението в частта за разноските, при което същите са останали в непроменен размер.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Въззивният съд се съобразява с постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, в което е посочено, че приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение.

Настоящият въззивен състав обаче споделя съдебната практика, която приема, че посочените в наредбата размери на адвокатските хонорари могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията на процесуалните представители на страните, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото (така в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о.).

Ето защо намира, че присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд не е прекомерно занижено и отговаря адекватно на фактическата и правна сложност по делото, в синхрон с обема положен от адвоката труд. Съдът съобрази и обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание, без явяване на страните.

С оглед на всичко гореизложено, не е налице основание за изменение на размера на така определеното адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, поради което всички доводи и възражения в жалбата са неоснователни, а обжалваното с нея определение следва да се потвърди.

Предвид горното, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1897 от 12.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1331/2024 г. по описа на РС - Радомир.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3