Решение № 9998 от 29.07.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 9998

Варна, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVI състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РАЛИЦА АНДОНОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА административно дело № 20267050701548 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2 буква „б“ от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, и е образувано по жалба от Р. Д. Р., [ЕГН], от [населено място], против Решение № 2153-03-23/26.02.2026 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]-00-5376-3/03.02.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което, на осн. чл. 54ж, ал. 1 вр. чл. 10 от КСО, му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по заявление вх. № 031-00-5376/23.10.2023 година.

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи, че незаконосъобразно административният орган е прехвърлил тежестта на доказване върху него, като излага доводи, че за установяване на обстоятелство, че е работил в дружеството, е представил редовно сключен трудов договор, регистриран в НАП. Твърди, че той като работник не носи отговорност за административните пропуски на своя работодател, и по конкретно – за липсата на регистрация в БАБХ. Счита, че самият орган е констатирал, че обектът е функционирал, като сочи, че размерът на оборота и минималното зареждане със стока напълно кореспондират с основанието за освобождаването му от работа. Счита, че обстоятелството, че е бил безработен само 3 месеца, оборва тезата на решаващия орган за целенасочено източване на фондове на ДОО. Моли съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли съдът да я уважи. Поддържа, че трудовият му договор не е фиктивен и че е добросъвестен, и иска осигуряването му да не бъде прекъсвано през тези три месеца, в които не е работил. Счита също, че следва да получи обезщетение за безработица.

Ответникът – директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуалния си представител ю.к. Е. Л. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Сочи, че от събраните в хода на административното производство доказателства категорично се установява, че жалбоподателят не е извършвал трудова дейност за дружеството, и не е бил осигурено лице в посочения период. Отправя искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало със заявление вх. № 302-03-0944/23.10.2023 г. на Дирекция „Бюро по труда“ - Варна, рег. № 031-00-5376/23.10.2023 г. от Р. Р., който е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица като е посочил, че последното му трудово правоотношение с работодател в Република България - „Елит Дизайн 2018“ ЕООД, [ЕИК], е прекратено, считано от 01.09.2023 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ поради намаляване обема на работа. В заявлението е посочено също, че е упражнявал трудова дейност в друга държава - Република Германия, в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването: до 31.07.2023 г. с работодател „IТТ“ и „Prosegar“ - Германия. Към заявлението е приложена Заповед № 1/01.09.2023 г., издадена от „Елит Дизайн 2018“ ЕООД, [ЕИК], съгласно която трудовият му договор е прекратен по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 01.09.2023 г., поради намаляване обема на работа.

Видно от справка за приети документи вх. № 031-00-5376-2 / 28.11.2023 г., жалбоподателят е подал заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002: Република Германия за времето от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. с работодател „IТТ“ – Германия, и от 01.05.2022 г. до 31.07.2023 г. с работодател „Prosegar“ – Германия, и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в която е декларирал, че през последните 5 календарни години преди прекратяване на последната заетост и през годината, през която е прекратена последната заетост, е работил като инкасо и е живял в Германия под наем, като е осигуряван по законодателството на Германия за времето от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. с работодател „IТТ“ – Германия, и от 01.05.2022 г. до 31.07.2023 г. с работодател „Prosegar“ - Германия, като разполага с постоянно жилище в България. През периода на последната си заетост в Германия е плащал данъци върху доходите в държавата по последна заетост - Германия, завръщал се е в България няколко пъти в годината или по-рядко по лични причини.

Приложени са документи на немски език, доказващи трудовата му дейност в Германия: удостоверение от работодателя – 2 броя: от 10.07.2023 г. с посочен период на трудова заетост от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г. и от 17.08.2023 г. с посочен период на трудова заетост от 01.01.2019 г. до 31.07.2023 година.

Във връзка с удостоверяване на осигурителен стаж на жалбоподателя за посочените от него периоди е изпратен структуриран електронен документ СЕД U001СВ с искане за удостоверяване на трудов стаж.

От компетентната институция на Република Германия на 30.11.2023 г. е получен структуриран електронен документ СЕД U017 (за осигурителен стаж), в който са потвърдени посочените периоди на осигурена заетост. Посочена е причина за прекратяване на заетостта – напускане на наетото лице.

В хода на административното производство, с оглед установяване съответствието на подадените данни в Регистъра на трудовите договори (РТД) и в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) с данните в първичните счетоводни документи – трудови договори, платежни ведомости, документи за отчитане на извършената работа и отработените дни и др., с цел да се установи дали за Р. Д. Р., [ЕГН], е възникнало основание за осигуряване при осигурителя „Елит Дизайн 2018“ ЕООД, [ЕИК], предвид обстоятелството, че последният завършен период е с продължителност по-малка от 31 дни - от 01.08.2023 г. до 01.09.2023 г., с писмо изх. № 1042-03-349/08.12.2023 г. е поискано извършване на проверка от контролните органи в ТП - Варна на НОИ.

С разпореждане [номер]-00-5376-1/08.12.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно, с мотиви, че се извършва проверка на осигурителя „Елит Дизайн 2018“ ЕООД, [ЕИК], от контролните органи в ТП - Варна на НОИ, относно обстоятелства от значение за правото на парично обезщетение за безработица.

На 11.12.2023 г. Р. е декларирал, че започва да упражнява трудова дейност, считано от 01.12.2023 година.

Издадена е Заповед № 3P-5-03-01490446/04.01.2024 г. на Директора на ТП - Варна на НОИ за проверка по разходите за ДОО на осигурителя „Елит Дизайн 2018“ ЕООД, [ЕИК].

В хода на административното производство по проверката е установено, че дружество „ЕЛИТ ДИЗАЙН 2018” ЕООД, [ЕИК], е вписано в Регистър „Апис“ със състояние - развиващ дейност към момента. Дружеството, с предходно наименование „Свежест-2000“ ЕООД, е регистрирано на 22.08.2000 г. по ф.д. № 2707/2000 г. на ВОС с едноличен собственик на капитала и управител М. А. Г., [ЕГН], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. 9, ет. 6, ап. 18, с посочен предмет на дейност, и е пререгистрирано в ТРРЮЛНЦ на 23.04.2008 година. С договор за продажба на дружествени дялове от 18.02.2018 г. М. Г. прехвърля собствеността върху капитала на дружеството на Ц. В. С., [ЕГН], който е вписан като едноличен собственик капитала и управител на дружеството в ТРРЮЛНЦ на 09.03.2018 година. От същата дата е вписана и промяна в наименованието на дружеството на „ЕЛИТ ДИЗАЙН 2018“ ЕООД, [ЕИК], и в седалището и адреса на управление на [населено място], р-н Одесос, [улица]. Променена е основната дейност по НКИД: 4690 Неспециализирана търговия на едро.

Дружеството е регистрирано по чл. 96 от ЗДДС на 21.03.2002 г. и е дерегистрирано на 02.04.2019 г.; отново е регистрирано на 31.01.2024 г. и е дерегистрирано на 12.06.2024 година.

От справката в официалната страница на Българската агенция по безопасност на храните проверяващите органи са установили, че в Регистъра на обектите за обществено хранене и търговия на дребно с храни, „ЕЛИТ ДИЗАЙН 2018” ЕООД, [ЕИК], има регистриран обект за обществено хранене - дискотека „Оксиджън“ в [населено място], [улица], с удостоверение за регистрация на обекта № 12103/08.11.2023 г., активно към 28.03.2025 година. Дружеството няма регистриран обект за търговия на дребно с храни – магазин за хранителни стоки.

При проверката е констатирано, че в Регистъра на трудовите договори е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор между „ЕЛИТ ДИЗАЙН 2018” ЕООД, [ЕИК], и Р. Д. Р., [ЕГН], с дата на сключване 01.08.2023 г. и дата на прекратяване 01.09.2023 г. на длъжност „Управител, магазин“, код по НКПД 14203004. В „Регистъра на осигурените лица“ от осигурителя „ЕЛИТ ДИЗАЙН 2018” ЕООД, [ЕИК], за Р. Д. Р., [ЕГН], са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за м.08.2023 г. - 23 отработени дни, липсват подпериоди.

В хода на административното производство от осигурителя „ЕЛИТ ДИЗАЙН 2018” ЕООД, [ЕИК], са представени следните трудовоправни документи, касаещи жалбоподателя: трудов договор № 1/01.08.2023 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70 от КТ, с месторабота „ЕЛИТ ДИЗАЙН 2018“ ЕООД, на длъжност „Управител, магазин“ с код по НКПД 14203004, на 8-часов работен ден, считано от 01.08.2023 г.; длъжностна характеристика; справки НАП; уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ; ведомост за м.08.2023 г. с 23 работни дни и осигурителен доход 1300,00 лева; Заповед за прекратяване на трудовия договор № 1/01.09.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 01.09.2023 г.; присъствена форма за м.08.2023 г. с 23 отработени дни; обяснение от работодателя.

Във връзка с изискване на информация и документи от ТД на НАП е представено писмо изх. № 6364#1/06.02.2025 г. с приложени доказателства, от които е видно, че през периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. не са извършвани проверки/ревизии на дружеството и не са установени задължения за осигурителни вноски по фондовете за ДОО; няма данни за банкови сметки на дружеството за 2023 г.; представени са справка за регистрирани фискални устройства на „ЕЛИТ ДИЗАЙН 2018“ ЕООД, [ЕИК]; данни от документи за продажба от фискално устройство 4625226 за периода от 01.08.2023 г. до 22.02.2024 г.; справка за обявени покупки от регистрирани по ЗДДС лица от ЗЛ за 2023 г.; справка за обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица към ЗЛ за 2023 г.; справка актуално състояние на всички действащи трудови договори от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 година.

От извършена справка в Регистър „Апис“ по ЕГН на Ц. В. С., [ЕГН], проверяващите са установили, че той е едноличен собственик на капитала управител на следните търговски дружества: „ЕЛИТ ДИЗАЙН 13“ ЕООД, [населено място], [ЕИК]; „ЕЛИТ ДИЗАЙН 2018“ ЕООД, [населено място], [ЕИК]; „КОРПОРЕЙШАН ТРУСТ КОНСУЛТ 83“ ЕООД, [населено място], [ЕИК]; „ХАЙНОР ХИДРО“ ЕООД, [населено място], [ЕИК]; „ХОМ ДИЗАЙН 17“ ЕООД, [населено място], [ЕИК] - до прехвърлянето й на 10.05.2017 година. Констатирано е, че Ц. С. не е подавал ОКД 5 за самоосигуряване в нито едно от петте притежавани от него дружества. Подавани са данни с тип осигурен 12 в „Корпурейшан Труст Консулт 83“ ЕООД, [ЕИК], за периода от м.03.2023 г. до м.07.2024 година. Със задължителни предписания № ЗД-1-03-01342061/24.04.2023 г. са заличени подаваните данни за управителя на дружеството за периодите от м.01.2018 г. до м.09.2018 г.; от м.01.2020 г. до м.03.2022 г. и от м.06.2022 г. до м.02.2023 г. въз основа на Констативен протокол № КВ-5-03-01342040/24.04.2024 г., с който е установено, че дружеството е с роля на фиктивен осигурител.