Решение № 83 от 24.10.2022, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. , 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело № 20221860200135 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. И. К., ЕГН: **********, от гр.З. срещу Наказателно постановление /НП/ № **** от ********** г., издадено от началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.С., с което на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата /ЗП/ и чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 4000 лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.

„а“ ЗП във вр. чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата се сочи, че обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят счита, че правната квалификация на извършеното нарушение, съответноправното основание за наложеното административно наказание, не отговарят на фактическия състав по делото, тъй като извършеното деяние следвало да се квалифицира съгласно разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата. Цитира се съдебна практика в тази връзка. На следващо място обжалваната санкция била наложена изключително на основание липса на разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата. Изискването за наличие на подобно разрешение обаче се сочи, че няма абсолютен характер. В случая били игнорирани законовите хипотези, при които такова разрешение не се изисква, поради което възможностите за защита на наказаното лице са ограничени. Освен това жалбоподателят твърди, че извършеното представлява „маловажен случай“ по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания. Акцентира се на цялостна липса на каквито и да е вреди последици, настъпили в резултат на деянието. В 1 обжалваното НП не били изложени факти за повреждане или преждевременно износване на пътната инфраструктура или такива, касаещи безопасността на движение. Както било отбелязано, деянието единствено „повишава“ рисковете относно изброените аспекти, но тези рискове съществуват независимо от наличието или липсата на „разрешение“. Изрично предвидената възможност извънгабаритни ППС-та да се движат по посочения пътен участък пък водела до извод, че рисковете са предвидени и вероятността за настъпването им е минимална. Нарушението освен това се сочи, че е за първи път. Жалбоподателят счита и че размерът на наложената глоба не съответства на тежестта на наказанието, тъй като не са отчетени обстоятелствата, които редуцират общественоопасните последици и степента на вината на водача на ППС. Иска се отмяна изцяло на обжалваното НП. Алтернативно, в случай че съдът прецени, че липсват материални основания за отмяна на обжалваното НП, се иска съдът да признае деянието за маловажен случай и да отмени НП на това основание, а в случай че и това искане не бъде уважено, се иска съдът да намали размера на наложеното наказание до минимума. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ е депозирала писмен отговор на жалбата чрез юрк. Г.Н.. Иска се от съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно, доколкото видно от представените писмени доказателства по безспорен начин било установено нарушението. Правилно била наложена глобата, тъй като жалбоподателят превозвал товар, който се явява извънгабаритен, за което е било необходимо наличието на разрешение/квитанция по чл.26, ал.3 ЗП от управляващата пътя администрация, каквото в случая водачът не е имал и не е представил. От АУАН и НП се установявало, че нормите на чл.40, ал.1, чл.42, т.4 и т.5, чл.43, ал.1 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН са съобразени от АНО. АУАН и НП съдържали данни за основни индивидуализиращи белези на ППС във вр. параграф 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Освен това, съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН пороците на акта не били пречка за издаване на НП, ако са доказани по безспорен начин деянието, авторът и вината,както в случая. Сочи се, че за да не бъде глобен жалбоподателя е следвало да подаде заявление съгласно чл.15, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., за да му бъде издадено разрешително за превоз на извънгабаритен товар и да се заплатят дължимите за това такси. В случая такова не било представено, затова жалбоподателят правилно е глобен. На следващо място АУАН и НП се сочи, че са издадени от компетентни органи. Сочи се, че достатъчна форма на вината в случая е и непредпазливостта. Сочи се, че съгласно чл.7, ал.2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в Закона за пътищата няма разпоредба, която да освобождава от отговорност лицата, нарушили разпоредбата на чл.26 ЗП, когато са действали под форма на вина „непредпазливост“. Този извод, според АНО, не би могъл да се промени дори при наличие на твърдение от страна на водача на ППС за липса на кантар за товарене. Следвало да се има предвид, че освен като изключение от забраната, установения режим на движение по пътищата на извънгабаритни или тежки ППС е и компромис с по-интензивното износване на пътищата при подобна тяхна експлоатация, което се компенсира с въвеждането на допълнителни такси, които следва да бъдат 2 заплатени, за да се издаде разрешение от компетентната администрация, управляваща пътя.

Движейки се по републикански път, без издадено разрешение от администрацията, само по себе си било достатъчно обществено опасно, поради това, че е в разрез с разрешителния режим, въведен като допълнителна гаранция за безопасност на движението. Сочи се, че в настоящия случай не се касае за ангажиране на отговорност за това, че водачът не се е снабдил с разрешение, въпреки законовото задължение, а че същият извършва движение на ППС без разрешение на пътната администрация, управляваща пътя. В настоящия случай не се твърдяло, нито доказвало, че процесният случай попада в разпоредбата на чл.25 ЗАНН.

Като неоснователно се определя възражението на жалбоподателя, че отговорно лице за извършеното нарушение е лицето „превозвач“, след като такава терминология не е използвана в Закона за пътищата и Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на тежки и/или извънгабаритни МПС на МРРБ, що се отнася до използване на пътя за дейност, част от специалното му предназначение, поради което е неоснователно позоваването на легалното определение на „превозвач“ съгласно Закона за автомобилните превози. Цитира се чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. според която във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезлите в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите на чл.14, ал.3.

Неоснователно било и твърдението, че на водача следвало да се наложи наказание по чл.177, ал.3 ЗДвП. Сочи се, че цитираните норми регулират различни обществени отношения, като в ЗДвП се регламентират правила за безопасност на движението по пътищата, а в ЗП са уредени правила за ползване на пътната инфраструктура. Процесното деяния нарушавало изискванията за ползване на пътищата, поради което законосъобразно жалбоподателят бил привлечен към административнонаказателна отговорност по реда на чл.53, ал.1 ЗП.

Неоснователно било и възражението, че проверката е извършена само от екип на АПИ в разрез с разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, защото тази разпоредба не следвало да се тълкува изолирано, а в контекста на чл.36 от наредбата във вр. чл.46 от Закона за нормативните актове. Сочи се, че специфичният контрол във връзка с извънгабаритните превозни средства е изцяло в прерогативните на АПИ, като службите за контрол имат при проверките второстепенно и незадължително участие със спомагателен характер. Сочи се още, че незнанието на нормативно регламентирано задължение също не изключва вина. Представителят на АПИ счита и че чл.28 ЗАНН не може да намери приложение в конкретния случай, тъй като установеното нарушение не е маловажно, а е типично за вида си и не разкрива характеристика, различна от другите нарушения от този вид. Наложената санкция била в предвидения от закона размер, като наказанието било определено с оглед степента на обществена опасност на нарушението и с оглед целите, визирани в чл.12 ЗАНН. В този смисъл жалбата следвало да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

3

В съдебното заседание при разглеждане на делото жалбоподателят К. И. К. се явява лично и поддържа подадената жалба. В хода по същество на делото моли съда да отмени обжалваното НП или евентуално- да му намали глобата.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ в съдебно заседание не изпраща свой представител, като съдът е докладвал писменото становище на страната по съществото на делото, в което е инкорпорирано и искане за присъждане на разноски.

Свой представител при разглеждане на делото не изпраща и Районна прокуратура- П..

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 12.05.2022г., в 13.19ч., на път I-6, км.182+500, на 3 км преди разклона за с.М. в посока С.-П., К. И. К. е управлявал и извършил превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка „***“, модел „*********“ с рег. № ********, като при извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на меден концентрат, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително/ съгласно изискванията на чл.8, ал.2 във вр. чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: при измерено разстояние между осите 1.42 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 32.950т, при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001г. Наказващият орган е приел, че към момента на проверката водачът на ППС К. И. К. е осъществявал движение на тежко ППС по смисъла на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата. Към момента на проверката водачът К. И. К. не е представил поисканите му от контролните органи на А„ПИ“ разрешително или квитанция за платени такси. На основание на така приетото, е бил съставен АУАН № ********/**********г. от Е.

Л. С. - инспектор към АПИ. На основание на този АУАН е издадено процесното НП № **** от ********** г., издадено от началник на отдел „КРПМ“, Дирекция „АРОК“ към А „ПИ“.

От събраните доказателства се потвърждава фактическата обстановка такава, каквато я е възприел АНО. Събраните доказателства, които съдът е приобщил и на които се позовава при преценката си са следните: гласните такива - показанията на свидетелите актосъставител Е. Л. С. /л.68-70 от делото/ и свидетел по АУАН- А. М. А. /л.70-71 от делото/ и писмените такива – АУАН от **********г., ведно с разписка за връчване и Протокол за измерване на превозно средство /л.16-18 от делото/, копие от документ за самоличност на К. И. К. /л.22 от делото/; копие свидетелство за регистрация част II на МПС /л.19 от делото/; кантарна бележка № ******/**********г. /л.21 от делото/; пътен лист /л.20 от делото/; схеми на пътен участък 182+500 км от път I-6 /л.62-64 от делото/; документи относно техническото средство на измерването- електронна везна /л. 43-60 от делото/.