Решение № 2271 от 22.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2271 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110204111 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на П. И. Ш. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-001573/06.02.2025г., издадено от Д. Д. Д. - на длъжност Началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) - СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на сумата от 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се поддържа, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 42, 43 и 44 от ЗАНН. Сочи се и че, отсъствието на постоянно упражняван контрол върху МПС по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е самостоятелно нарушение на правилата за движение и може да бъде осъществено само, доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта.

С оглед на това намира, при несъобразяване на скоростта на движение, неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по отношение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Счита и че санкционната норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП не съответства на фактическата обстановка. Сочи се и че не е налице нарушение на чл. 179 ал. 1 от ЗДвП. Излага твърдения, че мантинелата е била поставена непосредствено на платното за движение и не е била обозначена с поставяне на предупредителен пътен знак, а това е било сторено едва след процесния случай. Иска НП да бъде отменено.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д., който моли за отмяна на НП, като изразява становище за недоказаност на вмененото на жалбоподателя административно нарушение.

Намира, че по делото не е установено към 21.01.2025 г., около 23:15 ч.

1 мантинелата да е била обозначена по надлежния ред на пътното платно, като не било изяснено и доколко тя е била видима и дали е бил налице съответно пътен знак, отговарящ на нормативните предписания. Не било изяснено дали мантинелата е била снабдена със светлоотразители. По отношение на тези обстоятелства били налице противоречива в свидетелските показания. Сочи и че актосъставителят не е бил свидетел на ПТП, като не са били разпитани очевидци на произшествието. Твърди, че скоростта на движение на жалбоподателя е била съобразена, а съгласно обясненията на жалбоподателя, той се е движил в рамките на разрешената скорост.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. К., която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да се потвърди. Намира за установено по несъмнен начин административното нарушение. Претендира в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По делото са депозирани и писмени бележки от името на въззиваемата страна, в които се изразява становище по същество и се иска НП да бъде потвърдено.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.01.2025 г., около 23:15 часа, в гр. София, жалбоподателят П. И. Ш. управлявал лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № *********, собственост на Е. А., като се движил по бул. „Симеоновско шосе“, с посока на движение от ул. „Проф. Д-р И. Странски“ към ул. „Околовръстен път“.

Участъкът бил прав, със влажна асфалтова настилка, в тъмната част на денонощието, но при добра видимост от работещо улично осветление. След кръстовището в района на комплекс „***“ и магазин „***“, по средата на платното за движение имало разположена разделителна еластична ограда (мантинела), която била добре видима и имала странични светлоотразители.

Върху началото на мантинелата имало монтиран пътен знак със задължително предписание Г9 "Преминаване отдясно на знака", а под него имало пътен знак С4.1, който сигнализирал изменение на широчината на пътното платно.

Жалбоподателят преминал кръстовището, движейки се по лявата пътна лента, но тъй като не възприел мантинелата и поставените пред нея пътни знаци, той не се отклонил надясно съгласно предписанието на пътния знак, при което лявата страна на управлявания от него лек автомобил се ударила в мантинелата, качила се върху нея, вследствие на което превозното средство се обърнало и паднало върху дясната си страна и така преустановило движението си. Тогава намиращи се в близост хора, неустановени по делото, помогнали на жалбоподателя да излезе от автомобила.

В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие били причинени материални щети по лекия автомобил - в областта на предна лява ходова част, предна броня, преден десен калник, предна дясна врата, заден десен панел, задна броня и др., както и леко огъване на мантинелата.

Във връзка с подаден сигнал, на място пристигнал екип на ОПП-СДВР в състав от свидетелите И. В. Н. и С. А. Г., и двамата на длъжност „младши автоконтрольор“. Те заварили на местопроизшествието обърнатия върху дясната си страна лек автомобил и леко огънатата мантинела, а освен това по лична карта установили самоличността на водача, именно в лицето на жалбоподателя Ш.. Последният попълнил и подписал писмена декларация, в която посочил обстоятелствата по настъпилото ПТП. Свидетелят Г. съставил 2 протокол за ПТП № 2025-1022-1165-1/22.01.2025г., в който отразил механизма на ПТП по данни на жалбоподателя и възприетите непосредствено от полицейския служител щети по МПС и мантинелата. От своя страна свидетелят Н. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3428170/22.01.2025г., в който приел, че жалбоподателят виновно е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като се е движел с несъобразена с характера и интензивността на движението скорост и е реализирал ПТП. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел – свид. Г. и на нарушителя, на който бил предявен и връчен срещу подпис. Срещу акта не са постъпили писмени възражения в предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок.

На 06.02.2025 г. Д. Д. Д. - на длъжност Началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) – СДВР, издала Наказателно постановление (НП) № 25-4332001573/06.02.2025г., с което на П. И. Ш., на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на сумата от 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно постъпилата по делото справка от Национален институт по метеорология и хидрология, на 21.01.2025 г., около 23:00 ч., в гр. София, температурата на въздуха е била плюс 1,4 °С. Относителната влажност на въздуха е била 93%, имало е значителна облачност, покриваща 9 десети от небето. Нямало валеж, като на земната повърхност имало стара снежна покривка с височина 2 см. Хоризонталната видимост била 10 000 м.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: писмена декларация от жалбоподателя; протокол за ПТП № 2025-1022-1165-1/22.01.2025г. и скица към него; справкакартон на водача; Заповед №513з-9590/13.09.2024г. на директора на СДВР за компетентност на актосъставителя; Заповед № 8121К -12547/12.09.2024г. на министъра на вътрешните работи за компетентност на наказващия орган;

Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи; писмо от Столична община с приложен проект за организация на движението на процесния участък; справка от Национален институт по метеорология и хидрология; както и гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите И. В. Н., С. А. Г. и обясненията на жалбоподателя.

Съдът кредитира по-голямата част от обясненията на жалбоподателя, чиято заинтересованост от изхода на делото не води до автоматичен извод за недостоверност на изложеното от него, а напротив – след внимателен анализ на разказа му, същият съдът намери за информативен, логичен и последователен. Съдебният състав отчете и факта, че обясненията на жалбоподателя са единственият източник на пряка доказателствена информация относно факта на настъпилото съприкосновение между управлявания от него автомобила и разположената на платното за движение мантинела, като изложеното от него не само не се опровергава от други доказателства, а намира опора в тях. Въз основа на обясненията на жалбоподателя, попълнената от него писмена декларация се установяват обстоятелствата относно времето, мястото и начина на настъпване на процесното ПТП, фактът на управление на процесния автомобил именно от жалбоподателя, неговите марка и модел. В тяхна подкрепа са и изложените от свидетелите И. Н. и С. Г. данни, които смислово се допълват и припокриват 3 както помежду си, така и с обясненията на жалбоподателя, относно посещението на местопроизшествието и възприетите лично и непосредствено от тях щети по автомобила, включително, че колата е била обърната върху дясната си страна, както и огъването на мантинелата. Констатираните щети, възприети от свидетелите Н. и Г. и възпроизведени както в показанията им, така и в съставения протокол за ПТП и скица към него, отговарят напълно на съобщения от жалбоподателя механизъм на настъпване на ПТП. От изнесените от жалбоподателя и свидетелите Н. и Г. става ясно, че мястото е било добре осветено, както и че по средата на платното за движение е имало мантинела, започваща след кръстовището в района на комплекс „***“ и магазин „***“, което съответства напълно на приобщения по делото проект за организация на движението на процесния участък. От посоченото писмено доказателство е видно и че върху началото на мантинелата е имало поставен пътен знак със задължително предписание Г9 "Преминаване отдясно на знака" и пътен знак С4.1, който сигнализирал изменение на широчината на пътното платно. В тази насока са и показанията на свид. Г., който категорично заявява, че е имало пътен знак, който указвал посоката на движение и се е намирал върху самата мантинела. С оглед на това съдът не се довери на твърдението на жалбоподателя, че нямало такъв знак, намирайки същото за опит за изграждане на негова защитна позиция. По сходни съображения съдът не кредитира и изявленията на жалбоподателя, че мантинелата нямала светлоотразители, доколкото в показанията си свид. Н. е категоричен, че такива е имало. Въз основа на показанията на свид. Г. и обясненията на жалбоподателя съдът установи, че асфалтовата настилка е била влажна, в каквато насока е и справката от Национален институт по метеорология и хидрология, като в обратен смисъл са единствено показанията на свид. Н., които в тази част са несигурни, а доколкото всички останали източници на доказателства ги опровергават, то същите не се кредитират от съда единствено в тази им част.

Съдът кредитира и посочените писмени доказателства, които кореспондират с гласните доказателствени средства. Същите допринасят за изграждане на изводите на съда относно датата и мястото на настъпилото ПТП, неговия механизъм и причинените щети върху автомобила и мантинелата; компетентността на органите, издали АУАН и НП. Съдът кредитира същите, доколкото намира, че са непротиворечиви, взаимодопълващи се, относими са към предмета на доказване и тъй като не са налице обстоятелства, които да навеждат съмнения относно тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда за това са следните:

АУАН е съставен от свид. Н., който е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП-СДВР и се явява длъжностно лице на службите за контрол по ЗДвП по смисъла на чл. 189, ал. 1 от същия закон и приложените 4 по делото Заповед №513з-9590/13.09.2024г. на директора на СДВР и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. НП е издадено от определено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП - Д. Д. Д., на длъжност Началник сектор в ОПП - СДВР, съгласно приложените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи с № 8121К-12547/12.09.2024г. и с № 8121з1632/02.12.2021г. Следователно, съдът достигна до извода, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи в кръга на службата им.