Решение № 2568 от 25.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2568 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251100502974 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 31147/13.03.2025 г. по описа на СГС /вх. № 46434/14.06.2024 г. по описа на ЧСИ/ от длъжника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““АД срещу приетите разноски по изпълнително дело № 20248600401575 на ЧСИ В.М., вписана под № 860 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, обективирани в разпореждане с изх. № 116580/21.05.2024 г. и в покана за доброволно изпълнение с изх. № 116584/21.05.2024 г.

Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на приетите по делото разноски. Твърди, че приетото адвокатско възнаграждение на страната на взискателя е прекомерно и не съответства на правната и фактическа сложност на делото, като моли то да бъде намалено до минимално дължимия размер според чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. до 200 лева. Сочи, че неправилно била определена и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, като поддържа, че адвокатското възнаграждение не следва да бъде включвано в размера й. Моли за съответното изменение на размера й. Претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателите Л.Х.Ц. и И.Т..Я. не са 1 представили възражения по жалбата.

В мотивите си частният съдебен изпълнител е изразил становище, че подадената жалба е допустима, но неоснователна. Посочва методиката по изчисляване на адвокатското възнаграждение, за което счита, че е под предвидения в закона минимум. Твърди, че адвокатското възнаграждение попада в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, както и в понятието „събрана сума“ по смисъла на чл. 26 ТТРЗЧСИ, с оглед на което се взема предвид при изчисляването на пропорционалната такса. Моли за оставяне на жалбата без уважение.

Приложено е и копие от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна :

Изпълнителното дело е образувано по молба от взискателите Л.Х.Ц. и И.Т..Я. за привеждане в изпълнение на изпълнителен лист № 217/15.05.2024 г. по описа на САС за сумите от 40 000 лева за първия взискател и 10 000 лева за втория взискател срещу длъжника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД. Със сезиращата молба взискателите са възложили на съдебния изпълнител всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, включително и начина на изпълнение, както е поискано и възлагането в тежест на длъжника на разноските по изпълнението, включително на авансовите такси и адвокатското възнаграждение в размер на 3 610 лева. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С разпореждане с изх. № 116580/21.05.2024 г. съдебният изпълнител приел разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение в размер на 3 610 лева, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /към момента Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/, като в покана за доброволно изпълнение с изх. № 116584/21.05.2024 г., в която била включена и сума в размер на 4 621,64 лева с ДДС, представляваща пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

След получаване на поканата за доброволно изпълнение на 23.05.2024 г. длъжникът подал възражение срещу приетите разноски, като оспорил размера им.

С разпореждане с изх. № 124721/28.05.2024 г. съдебният изпълнител оставил възражението без уважение. Същото бил връчено на длъжника на 04.06.2024 г.

Съгласно констативен протокол с изх. № 133667/06.06.2024 г. на основание чл. 434 от ГПК, съгласно който на 06.06.2024 г. в кантората на ЧСИ В.М. постъпила 2 сума по банков път от длъжника по изпълнителното дело в размер на 70 675,69 лева, като бил описан начина на разпределението й.

В този смисъл задължението по изпълнителния лист е изпълнено в срока за доброволно изпълнение.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, в законоустановения срок срещу действия на съдебния изпълнител, попадащи в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски в гражданския процес, поради което спрямо него приложение намират правилата на раздел II от глава VIII на ГПК. Съгласно чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото бъде прекратено въз основа на чл. 433 от ГПК, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Отговорността за разноски включва не само разноските в производството (разноски в тесен смисъл), но и възнаграждението за един адвокат. Както в исковото, така и в изпълнителното производство, съществува процесуалната възможност за насрещната страна да поиска намаляване на възнаграждението поради прекомерност съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА се определя от съда, като в случаите на претендирано възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително производство същото следва да бъде определено от съдебния изпълнител.

Съгласно чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.

В настоящия случай на процесуалния представител на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело, 3 доколкото с молбата за образуване на делото е възложил на съдебния изпълнител действията по чл. 18 от ЗЧСИ, включително определяне на способите на изпълнение. Следва също така да се има предвид, че длъжникът е погасил задължението по изпълнителния лист в рамките на срока за доброволно изпълнение, което от своя страна не е наложило и по-нататъшни действия по изпълнението. С оглед на това дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение на взискателя трябва да бъде в размер на 200 лева – за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. При това положение възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно.

По отношение на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ същата се изчислява върху материалния интерес, който включва единствено сумите по изпълнителния лист, но не и авансово събираните такси и адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело. В конкретния случай пропорционалната такса е изчислена не само върху сумите, посочени в изпълнителния лист, но и върху приетия адвокатски хонорар. В този смисъл действията на ЧСИ по определяне на тази такса са незаконосъобразни. При правилното изчисление на пропорционалната такса съдът констатира, че тя следва да бъде намалена от 4 621,64 лева с ДДС на 4 448,36 лева с ДДС.

По разноските:

Претенция за присъждане на сторените в настоящото производство разноски е налице от страна на длъжника. Същите се явяват неоснователни, тъй като по делата за обжалване действията на съдебния изпълнител чл. 78 от ГПК не намира приложение. Това е така поради естеството на производството, в което предмет на съдебен контрол е законосъобразността на действията и актовете по принудителното изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди е съдебният изпълнител. Последният не е страна в производството по чл. 435-438 от ГПК и защитата на страната, сторила разноски по дело за обжалване действията и актовете на съдебния изпълнител, следва да се осъществи по общия исков ред с предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ по жалба от длъжника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““АД срещу приетите разноски по изпълнително дело № 20248600401575 на ЧСИ В.М., вписана под № 860 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, обективирани в разпореждане с изх. № 116580/21.05.2024 г. и в покана за доброволно изпълнение с изх. № 116584/21.05.2024 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК приетите разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на процесуалния представител на взискателите адвокат Ж.Т. от АК-Кюстендил по изпълнително дело № 20248600401575 на ЧСИ В.М., вписана под № 860 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, от 3 610 лева на 200 лева.

НАМАЛЯВА пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, дължима от длъжника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –

ЗАСТРАХОВАНЕ““АД по изпълнително дело № 20248600401575 на ЧСИ В.М., вписана под № 860 в регистъра на КЧСИ и с район на действие СГС, от 4 621,64 лева на 4 448,36 лева с ДДС.

ОТХВЪРЛЯ претенциите на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““АД за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5