Решение № 1082 от 10.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000503494 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивните жалби на ищците и част от ответниците по делото срещу неизгодните за тях части от постановеното от СГС, ГО I – 2 състав решение № 261165 от 1.04.2022 г. по гр.д.№ 7967/2019 г.

Въззивната жалба с вх.№280770/12.04.2022 г. (по регистратурата на СГС) на ищците З. И. А. от град Бургас, Р. И. К., Р. М. К. и А. А. Х., тримата от град Варна чрез представителя им по пълномощие – адвокат Н. Д. от ШАК - е насочена срещу частта от решението, с която исковете на първите двама ищци са отхвърлени за горниците съответно над 80 000 лева до 100 000 лева, искът на третия ищец е отхвърлен за горницата над 18 000 лева до 25 000 лева и искът на четвъртия ищец е отхвърлен до размера от

25 000 лева. Съдържа има оплаквания за допуснати нарушения на : процесуалните правила ( необсъждане на заявени от ищците доводи, доказани факти от основанието на исковете и свидетелските показания в пълнота ) и на материалния закон ( член 52 от ЗЗД и на критериите в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и ППВС № 4/1968 г.) и за необоснованост.

1

Въззивната жалба с вх.№ 282593/21.04.2022 г. на ответника – Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е насочена срещу осъдителната част на решението. Въззивникът оспорва извода на съда, че то е материалноправно легитимирано да обезщети вредите по доводи от подзаконовата уредба – ПМС 264/2012 г. - за възложени на министъра дейности по оценка и анализ на риска от различни от наводненията събития- тези с геоложки характер;за изпълнени съгласно изискванията на Наредбата дейности по картографиране на геоложкия риск в района и за причиняването на вредите от проливните валежи .

Въззивната жалба с вх.№ 282587/21.04.2022 г. на ответника – Областна администрация, Варна - е насочена срещу осъдителната част от решението.

Съдържа оплакване за недопустимост на същата ( по липса на процесуална легитимация у ОА и нередовност на исковата молба ); необоснованост ( при недоказване на твърденията, че конкретна, възложена от този ответник дейност е причина за вредите) и допуснати нарушения на материалния закон относно приетото от съда, че на областния управител е възложено обучението на населението и контролът върху противосвлачишните и водоотвеждащи хидротехнически съоръжения.

В срока по 263,ал.1 от ГПК по жалбата на ищците са постъпили отговори от ответниците - МРРБ и Община Варна , в които са направени доводи за неоснователност на същата .

В срока по 263,ал.1 от ГПК по жалбите на ОА и МРРБ е постъпил общ отговор от ищците с доводи за тяхната неоснователност.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговорите и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, правилно в една част и неправилно в останалата част .

З. И. А. от град Бургас, Р. И. К., А. А. Х. и Р. М. К., последните трима от град Варна са предявили срещу Община Варна, МРРБ и Областна администрация – Варна искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на първите двама ищци суми в размери от по 200 000 лева , а на вторите двама суми в размери от по 60 000 лева, съставляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и баба М. Р. А., настъпила на 19.06.2014 година при наводнението на квартал „ А.ово“ в 2 резултат на насъбралите се дъждовни води и образувалата се огромна няколкометрова приливна вълна, заляла множество жилищни постройки в квартала. Причините за наводнението е , твърди се в исковата молба , неизпълнение на задължението на ответната Община по : почистване на деретата и каналите, които служат за отвеждане на дъждовната вода от квартал„ А.ово“ и поддържане на проводимостта на Темелковото дере; недопускането на незаконно строителство и премахване на незаконните постройки в този квартал; недопускане на незаконна сеч в горите над дерето наред с него и неизпълнение на задължението на ответниците - Община Варна и ОА – Варна за своевременно предупреждение на населението и провеждане на обучение и подготовка на гражданите за реакция при бедствия, както и неизпълнение на задължението на МРРБ да извърши картографиране и оценка на геоложкия риск на територията на квартал А.ово.

Ищците твърдят, че бездействието на служителите на ответниците е основание за ангажиране на солидарната им отговорност по член 49,ал.1 от ЗЗД във връзка с член 53 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените болки и страдания от загубата на тяхната възходяща. Починалата А. била стожерът на семейството, морална и родителска опора за ищците. Смъртта й им причинила депресия, посттравматичен стрес, продължително ( и към подаване на исковата молба) страдание. Претендират обезщетение за забава в размер на законна лихва върху обезщетенията , считано от 19.06.2014 г.

Ответниците – МРРБ и ОА – оспорили исковете по основание и размер.

По делото е установено, че през нощта на 19.06.2014 г. в района на квартал А.ово паднали интензивни валежи; формирала се приливна вълна в края на Темелково ( западно дере ), която съборила къщи. М. А. , която живеела на приземния етаж ( 1,30 – 1,40 метра под нивото на улицата ) на къщата си в квартал А.ово, граничеща от едната страна с коритото на Темелково дере, е починала на 19.06.2014 г. от удавяне от придошлата вода.

Темелково дере е публична общинска собственост на основание член 3,ал.2 от ЗОбС и воден обект по смисъла на § 1,т.34 от ДР на Закона за водите.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която Община Варна е осъдена да заплати на първите двама ищци обезщетения за неимуществени вреди в размери от по 80 000 лева и на четвъртия ищец Р. М. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер от 18 3

000 лв, ведно със законна лихва, считано от 19.06.2014 г. Тази част от решението формира сила на пресъдено нещо относно това, че по силата на правната уредба : член 137, ал.1т.1 , член 138,ал.1 и ал.2 и член 139 , ал.1 от ЗВ Община – Варна като собственик на дерето и съоръженията има задължения за изграждане, поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения; взимане на мерки за предотвратяване и ограничаване на щетите в съответствие с плановете за управление на риска от наводнения и поддръжка и ремонтно – възстановителни дейности на съоръженията и поддържане на проводимостта на речното легло, диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения в съответствие с параметрите на преливните съоръжения ; допуснато от служителите на Община Варна е противоправно и виновно бездействие по изпълнение на тези задължения и то е в причинната връзка с вредоносния резултат .

За да се отговори на въпроса дали и ответниците - МРРБ и ОА отговарят за обезщетяване на същите вреди, следва да се установи дали им са вменени задълженията, посочени в исковата молба и дали неизпълнението им е елемент от причинния процес за настъпването на вредите. Относимата правна уредба включва Закона за защита при бедствия и Наредбата за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия ( в ред. от Дв, бр.9 от 31.01.2014 г. ) и ЗУТ.

Съгласно член 3 от ЗБ органите на изпълнителната власт осъществяват възложената им със закона превантивна дейност – член 5 , като извършват мероприятия по анализ на рисковете от бедствия и картографиране на същите- член 5,ал.1, т.1 и т.2 Компетентен да извършва оценка на геоложкия риск е министърът на регионалното развитие и благоустройството – член 2,т.1 от Наредбата . Според преходните правила на Наредбата - § 2 анализът и оценката на рисковете по член 1,ал.2 се извършват в срок до 31.12.2015 г.

Правилото, с което е предвиден срокът , действително е изменено еднократно и това срокът продължен до посочената дата . Обратно на СГС, въззивният съд намира, че това изменение не противоречи на Конституцията, „ закона “ и справедливостта. С оглед предвидения в правилото срок, следва да се приеме, че към датата на настъпване на вредите – 19.06.2014 г. МРРБ е било длъжно да провежда съответното мероприятие, но не е било длъжно да го е приключило, с крайни изводи, анализи, обобщения, препоръки, 4 превантивни мерки и др. Ето защо не може да се приеме, че неприключване в текущата година – 2014 година - на дейността по картографиране на геоложкия риск на територията на квартал А.ово и по неговата оценка съставлява неизпълнение на произтичащото от Наредбата задължение на МРРБ .

От друга страна както следва от комплексната експертиза към датата на събитието геоложкият риск е бил адекватно картографиран . Установени и регистрирани са били четири свлачища в района Едно от свлачищата – това на улица „ Калач“ е било вече реализирано . Земните маси, струпали се в дерето по време на наводнението, са се свлекли от стичащите се водни потоци от двата склона на дерето. Причината за свличане на земните маси е обусловена от състоянието на терена в урбанизираната територия, стопанисвана от ответната Община. Според член 138,ар.4 във връзка с член 140,ал.5 от ЗВ отговорността за поддръжка на речните легла, тяхното почистване и стопанисване е възложена на общинската власт. Това е основание да се изключи причинно – следствената връзка между дейността по картографиране и оценка на геоложкия риск и настъпилото наводнение .

По делото не се установява, да е възникнал за населението риск с висока степен, който да е изисквал предприемане от областния управител на действия по предотвратяване на последиците от извънредно събитие с екстремен характер – член 31ал.1,т.9 от ЗАдм. Областният управител е длъжен да организира и разработи план за действие при настъпили бедствени ситуации . В настоящото производство се установява, че областната администрация е била известена за предстоящи, очаквани повсеместни краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки, които обаче не са били от естество , обуславящо прилагането на мерки при висока степен на риск ( данните сочат, че е определен „ жълт код“ на опасност,който е най – ниският в скалата, следва от „ оранжев“ и „ червен“ ). Валежът на 19.06.2014 г. е бил в обем и с интензитет , който не е надхвърлял други такива в района през предходни години без да са предизвикали катастрофални поражения. От събраните по делото доказателства, обсъдени по – горе , е видно , че ако Темелково дере е разполагало с достатъчна проводимост на водостока , ако е било надлежно почистено и не е било незаконно застроено , приливна вълна не би се образувала, респ. валежните маси биха преминали безпрепятствено 5 през района и биха стигнали до морето .

Тъй като не се установява вредните последици да са настъпили от противоправно, виновно поведение на служителите на ответниците - МРРБ и Областна администрация – Варна исковете по член 49 от ЗЗД срещу тях са неоснователни. Уважаването им от СГС е незаконосъобразен резултат, налагащ отмяната на решението в тази част и отхвърляне на исковете по въззивните жалби на двамата ответника .

Относно въззивната жалба, насочена против отхвърлянето на исковете на З. И. А., Р. И. К. и Р. М. К. срещу Община - Варна за горницата над 80 000 лева до 100 000 лева ( за първите двама ) и над 18 000 лева до 25 000 лева ( за третия ) и против отхвърлянето на иска на А. А. Х. срещу Община- Варна до размера от 25 000 лева .

Установено е, че въззивниците – ищци З. А. и Р. И. К. са две от общо шестте деца на М. А. . Въззивникът – ищец Р. М. К. е неин внук, като дете на починалия на дата 15.08. 2015 г. след майката М. неин син М. Д. К..

Въззивникът – ищец А. А. Х., на 37- годишна вързаст тогава, е неин внук също, като дете на починалата на дата 15.06.2012 г. дъщеря на М. - З. Д. А. .

Според свидетелствата на А. М. З. и К. Г. Д. починалата М. , тогава на 79 – годишна възраст, била грижовна и весела жена. Събирала близките си .