Решение № 858 от 09.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20251100105480 по описа за 2025 година

Образувано по предявен от Н. Н. Н. срещу Прокуратурата на Република България иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати сумата от 60 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод образувано срещу ищеца наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2020 год. до окончателното изплащане на вземането.

Излагат се съображения за повдигнато срещу ищеца обвинение за закана за осъществяване на престъпление убийство по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК. На 27.01.2021 гoд. е образувано НОХД № 120/2021 гoд. по описа на Благоевградски районен съд.

Делото е приключило пред районен съд Благоевград с присъда

№900127/08.06.2023год., с която Н. Н. Н. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение, потвърдена с решение № 343/28.12.2023год. по ВНОХД № 1071/2023 год. по описа на Окръжен съд-Благоевград.

С оглед горното твърди да са налице незаконосъобразни действия от страна на прокуратурата, като в продължение на четири години, срещу ищеца е поддържано обвинение за действия, които не са престъпни и не са осъществени от него. В резултат на повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство ищецът претърпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение стрес и безпокойство, влошено физическото и здравословно състояние, ограничени социални контакти с приятели и близки, изпитвал чувство за несигурност, изнервеност, унижение, срам, самоизолация.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендират се 1 разноски.

Ответникът - Прокуратурата на Република България, в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК, излага становище за неоснователност на исковата претенция. Посочва, че забавянето на делото в отделните етапи на производството не се дължи на действия на прокуратурата. Намира за недоказано настъпването на твърдените от ищеца вреди и пряката им причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство. При условията на евентуалност поддържа претендираното обезщетение да е прекомерно съобразно чл. 52 от ЗЗД. Излага становище, че по отношение на ищеца не са налагани мерки за процесуална принуда - задържане или други. Сочи, че ищецът не се е ползвал с добро име в обществото, тъй като през целия си живот е имал девиантно поведение. Срещу него е налице и друго висящо наказателно производство, което би могло да е рефлектирало върху негативните му преживявания. Оспорва дължимостта на обезщетение за забава преди 28.12.2023 год.

С оглед на изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че с Постановление от 28.04.2020 год. (л. 54 -57) по Пр.пр. № 594/2020 год. на РП-Благоевград, е било образувано ДП № 1899 ЗМ-191/2020 год. по описа на 01 РУ на МВР-Благоевград, по което, с Постановление от 07.12.2020 год. (л. 57) ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал 1 от НК – закана за убийство.

С присъда № 900127/08.06.2023год., постановена по НОХД № 120/2021 гoд. по описа на РС-Благоевград, НО, 2-ри състав, Н. Н. Н. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал 1 от НК.

С окончателно решение № 343/28.12.2023 год., постановено по ВНОХД № 1071/2023 год. по описа на ОС-Благоевград, 1-ви въззивен наказателен състав, е потвърдена произнесената от РС-Благоевград оправдателна присъда.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-психологическа експертиза, което като обективно изготвено и неоспорено от страните, следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт. В заключението се установява, че наказателно преследване е било силен стресогенен фактор, който е повлиял на емоционалното състояние и устойчивост на ищеца, изразяващи се в състояние на твърде висока тревожност и безпокойство, диагностицирано от вещото лице като хиперкинетично разстройство, проявяващо се и към момента. Установено е, че ищецът свързва процесното наказтелно производство с поставянето върху него на тежък срамен етикет от обкръжението му в малкото населено място, в което живее – смятали го за убиец, както и раздялата му с интимната му приятелка и провалът на плановете му за преместване в Англия. Съгласно експертното заключение силното психично пренапрежение, предизвикано от наказателното преследване би могло да повлияе силно негативно върху общото състояние на ищеца, 2 страдащ от вродена сърдечна малформоция „Тетралогия на Фало“, което да доведе до влошаване на клиничната картина и да компрометира балансираната, но огранчена сърдечна функция. Сочи се, че ищеца няма склонност към тьрсене на внимание посредством съзнателно девиантно поведение, поради личностовите му особености и характерната за него твърде висока тревожност, които предполагат непостоянно социалноадекватно поведение, вкл. и поради нагласата му, че околните го пренебрегват, а и поради ниската му самооценка за способностите му.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.Г. –ценени по реда на чл. 172 от ГПК, от които се установява, че наказателното производство срещу ищеца е станало достояние на обществеността в населеното място където ищецът живее и се е отразило негативно на емоционалнопсихическото му състояние – ограничил социалните си контакти, бил депресивен, тъжен, плачел и все още не е преодолял това състояние.

Отношенията с баща му се влошили. Загубил работата си, никой не искал да го наеме на работа поради повдигнатото обвинение. Влошило се и здравословното му състояние, като се наложило доста по-често да посещава медицински прегледи.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал.1 т.

3, пр. 1 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковата претенция са свързани с установяване на следните правнорелевантни факти - повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

Установи се по делото, че е налице влязла в сила на 28.12.2023 год., присъда, с която ищецът е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

От събраните по делото доказателства се установи ищецът да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и безпокойство, влошаване на физическото и здравословно му състояние, ограничени социални контакти, чувство за несигурност, изнервеност, унижение, срам.

Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.

Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.

Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на 3 доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000, 00 лева.

Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 год., понятието „справедливост” е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди: възрастта на лицето, продължителността на проведеното наказателно преследване, наложени принудителни мерки за неотклонение, интензитет и продължителност на душевните и физически страдания и неудобства, тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.

Съгласно решение № 123/23.6.2013 год. по гр. дело № 254/2014 год. на ВКС, 3-то ГО, моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.

При съобразяване с обстоятелствата, свързани с тежестта на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до шест години, което е тежко престъпление по см. на чл. 93, т.7 от НК, продължителността на наказателното преследване от 3 години и 21 дни /от 07.12.2020 год. - датата на привличането му като обвиняем до 28.12.2023 год.–датата на влизане в сила на оправдателната присъда/, възрастта на лицето - 22 години при привличането му като обвиняем /активна трудоспособна възраст/, липсата на данни за взета мярка за неотклонение; отражението на наказателното преследване върху емоционалното и здравословно състояние на ищеца и вида на установените неимуществени вреди, доказани в хода на настоящото производство, както и социално-икономическия стандарт в страната по време на провеждане на наказателното производство, съдът намира, че 7000,00лв., е справедлив размер на обезщетение за ищеца, в който размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за разликата до 60 000лв. като неоснователна.

При определяне на справедливото обезщетение, съдът съобрази и обстоятелството, че от 14.08.2023 год. срещу ищецът е било образувано друго наказателно производство по пр.пр. №6838/2023 год. по описа на РП Благоевград за престъпление – по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр, с чл. 20, ал. 2, вр. с ал.1 от НК (л. 36 ). В този смисъл се налага житейски обоснован извод, че част от търпените от ищеца неимуществени вреди са 4 обусловени и с друго висящо наказателно производство. Претърпените от ищеца негативни емоционални преживявания – стрес, тревожност, накърнено достойнство са обосновани и от тежките житейски събития за ищеца свързани с емоционална загуба и здравословни проблеми. Съдът съобрази и обстоятелството, че наказателното преследване спрямо ищеца е проведено в разумни срокове. Няма данни ищецът да е препятствал извършването на процесуално-следствени действия, както в хода на досъдебното, така и в хода на съдебното производство.

Съгласно т. 4 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, съответно това е и началния момент на забавата - в процесния случай 28.12.2023 год., поради което претенцията за законна лихва за периода от 10.04.2020 год. до 27,12,2023год. е неоснователна;

По разноските:

Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00 лв. - д.т., както и разноски по сметка на СГС 904,80 лв. – за вещо лице.