Определение № 1256 от 01.10.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1256 гр. София, 01.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно частно гражданско дело № 20251800500896 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал. 1, т. 2, вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат И. П., пълномощник на първоначалния ищец и настоящ частен въззивник Т. И. В. срещу определение 134/04.07.2025г, постановено по гр.д.№ 24/2022 година, по описа на РС Етрополе, с което на основание чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата й за изменението на протоколно определение по протокол № 66/27.03.2025 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 20241830100024 по описа на РС - Етрополе за 2024 г., в частта относно разноските.

С атакуваното определение Т. В. е бил осъден да заплати разноски на И. В. 1500 лева при предявен срещу него иск за 1300 лева, частичен от 75 000 лева, а на Е. В. разноски - 2000 лева при предявен иск по чл.135 ЗЗД за частично предявеното вземане от 1300 лева, частично от 75 000 лева, като делото е било прекратено с протоколно определение на РС в о.с.з., поради оттегляне на иска.

В частната жалба се излагат доводи, че след като адвокатското възнаграждение било прекомерно завишено и не отговаряло на фактическата и правна сложност на казуса. Иска се неговата отмяна, евентуално – намаляване на присъдените адвокатски възнаграждения.

Развиват се съображения в тази насока.

Изтъква, че непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече и при услови, че Т. В. е предявил частичен иск 1300 лева от 75 000 лева, непредявената част била извън предмета на делото.

Относно втория иск - за относителна недействителност на сделката между Е. В. и И.

В. като цената на иска по чл.135 ЗЗД била също 1300 лева, а не 16 463 лева, както приел районния съд.

Ответникът по частната жалба И. В., чрез адвокат С. депозира писмен отговор, с 1 който я оспорва като неоснователна, като твърди, че по делото пред РС били извършвани множество процесуални действия преди прекратяването му, че определените, заплатени и присъдени хонорари от РС отговаряли напълно на фактическата и правна сложност на казуса и на цената на отделните искове.

Софийски окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, счита същата за допустима, но неоснователна.

С определение № 134/04.07.2025г, постановено по гр.д.№ 24/2022 година, по описа на РС Етрополе, с което на основание чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата й за изменението на протоколно определение по протокол № 66/27.03.2025 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 20241830100024 по описа на РС - Етрополе за 2024 г., в частта относно разноските.

С атакуваното определение на осн.чл.78, ал.4 ГПК ищецът Т. В. бил осъден да заплати разноски на отв.И. В. 1500 лева – за един адвокат при предявен срещу него иск за 1300 лева, частичен от 75 000 лева, а на отв.Е. В. разноски - 2000 лева за един адвокат, по предявен иск с правна квалификация чл.135 ЗЗД - за относителна недействителност на сделка - дарение на недвижим имот с данъчна оценка на дарената част от 16 463 лева, като делото било прекратено с протоколно определение на РС Етрополе рег.№ 66 от 27.03.2025 година в о.с.з., поради оттегляне на исковете, на основание чл.232 от ГПК.

Според чл.2, ал.5 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА „за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете“.

В случая са предявени два обективно и пасивно субективно съединени иска, поради което се дължат адвокатски хонорари за всеки един от ответниците.

Съгл.чл.2, ал.7 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА „при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен искът“. Горното обуславя, че за предявеният частичен иск срещу отв.И. В. за сумата от 1300 лева, от общата в размер на 75 000 лева, минималният дължим адвокатски хонорар би възлязъл в размер на сумата от 6650 лева (арг.от чл.7, ал.2, т.4 от наредбата), от платени и присъдени в случая 1500 лева.

Касателно вторият иск срещу отв.Е. В. по който районният съд е присъдил в тежест на ищеца разноски от 2000 лева за един адвокат, с правно основание чл.135 ЗЗД - за относителна недействителност на сделка - дарение на недвижим имот с данъчна оценка на дарения имот от 32927, 60 лева, съгл. чл.71, ал.2, вр.чл.69, ал.1, т.4, вр.т. 2 ГПК, вр. чл.7, ал.6, вр. ал.2, т.4 от наредбата адвокатският хонорар би бил минимално еквивалентен на сумата от 3284 лева от платени и присъдени 2000 лева.

Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от адвокат И. П., пълномощник на първоначалния ищец и настоящ частен въззивник Т. И. В. срещу определение 134/04.07.2025г, постановено по гр.д.№ 24/2022 година, по описа на РС Етрополе, с което на основание чл.248 от ГПК е оставена без уважение молбата й за изменението на протоколно определение по протокол № 66/27.03.2025 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 20241830100024 по описа на РС - Етрополе за 2024 г., в частта относно разноските ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от 2 съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3