Решение № 18982 от 22.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18982 гр. С., 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110122796 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И., срещу М. П. И., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че М. П. И. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 1011,19 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането; 144,45 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.07.2023 г.; 11,19 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и 2,33 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 28.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.08.2023г. по ч.гр.д. № 44561/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Ш.“ № 13, вх. „А“, ет. 4, апартамент, която не била заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. На 09.10.2024 г. е подал молба, с която поддържа, че по отношение на вземанията, предмет на делото, е сключил споразумение с ищеца.

1

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно по делото наличието на облигационно правоотношение между страните с източник договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 1011,19 лв. за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Ш.“ № 13, вх. „А“, ет. 4.

От представените по делото доказателства се установява, че на 25.09.2024 г. между „Топлофикация С.“ ЕАД и М. П. И., заедно със съпругата му Н.Д. И.а, е било сключено споразумение, по силата на което ответникът признава задълженията си, предмет на настоящото производство и се задължава да заплати на ищеца цялата сума на 36 месечни вноски, всяка в размер на 104,23 лв., за периода от 25.09.2024 г. до 25.08.2027 г.

Безспорно е по делото обстоятелството, а и от представения фискален бон се установява, че на 25.09.2024 г. в полза на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД е била заплатена сума в размер на 104,23 лв., като изрично е посочено, че със същата се погасяват съдебни разноски (държавна такса).

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г., условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случая във фискалния бон от 25.09.2024 г. изрично е посочено със сумата в размер на 104,23 лв. кои задължения се погасяват, поради което и съобразно чл. 76 ЗЗД следва да се приеме, че с посочената сума от 104,23 лв. са погасени част от разноските за държавна такса, която спрямо ответника е в общ размер на 200 лв.

Ето защо, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, незаплатени са останали следните суми: 1011,19 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането; 144,45 – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.07.2023 г.; 11,19 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и 2,33 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 28.07.2023 г., както и държавна такса в размер на 95,77 лв. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 50 лв. за заповедното производство и 100 лв. за исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № 13, вх. „А“, ет. 4, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, следните суми: 1011,19 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Ш.“ № 13, вх. „А“, ет. 4, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането; 144,45 лв. – лихва за забава върху 2 главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.07.2023 г.; 11,19 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и 2,33 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 28.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.08.2023г. по ч.гр.д. № 44561/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

ОСЪЖДА М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № 13, вх. „А“, ет. 4, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ******, гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание чл.

78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 245,77 лв. – разноски за неиздължена част от държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство пред СРС.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3