Решение № 4664 от 20.12.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4226/2025
- Вид
- Решение № 4664
- Подписан
- 20.12.2025
- В сила
- 23.01.2026
- Състав
- Даниела Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.150 · Семеен кодекс
- чл.50 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4664 гр. Варна, 20.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20253110104226 по описа за 2025 година
Предявен е иск с пр.осн.чл.150 СК за увеличение на издръжката, определена с решение № 4595/6.12.2016 г., постановено по гр.д.№ 13008/2016 г. на РС Варна в полза на непълнолетният М. Г. Г., ЕГН **********, действащ със съгласието на неговата майка и законен представител Г. П. А., дължима от неговия баща Г. Д. Г., ЕГН ********** от 120 лева на 500 лева, считано от подаване на молбата, на падеж пето число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Твърденията в молбата са, че от определянето на издръжката през 2016 г. са изминали 9 години и през този период са се увеличили разходите на детето предвид настъпилите изменения на икономическите условия в страната. Към момента издръжката е под минималния размер, установен в Семейния кодекс. Към момента детето е непълнолетно и живее с неговата майка, която заплаща всички ежедневни разходи, но доходите й са недостатъчни, тъй като същите са малко над минималната работна заплата.
В същото време ответникът разполага със средства, които му позволяват да плаща месечна издръжка в размер на 500 лева. Той няма задължения към други низходящи.
Ответникът Г. Д. Г. е представил отговор с който оспорва предявения иск по размер.
Не оспорва, че от определянето на издръжката е минал голям период от време.
Не оспорва, че детето живее с майката.
Заявява, че от 2016 г. изплаща редовно определената издръжка в полза на сина му. Както в режима на лични отношения, така и извън него полага грижи в отглеждането на сина си и винаги, когато той пожелае откликва на споделените от детето нужди. Детето тренира кикбокс и е картотекирано като състезател. До момента 1 има участия в 12 състезания и от всички има медали. Към момента е републикански шампион за категория 15-16 години.
Оспорва твърденията в молбата, че се е дезинтересирал от сина си. Тези твърдения не отговарят на истината, тъй като бащата е поел всички такси за тренировки по 70.00 лева на месец, специална екипировка, която се подменя на 6-7 месеца и струва средно 440.00 лева, поема разноските за участия в републикански състезания, които са около 400.00 лева на състезание. Заплаща половината от разходите за маратонки, дрехи и други, заплатил е повече от 2/3 от стойността на закупения през миналата година лаптоп. Бащата води сина си на всяка тренировка и го прибира от там.
Заявява, че не притежава достатъчно средства за да заплаща издръжка в претендирания размер, тъй като месечният му брутен доход е 1077.00 лева.
Оспорва твърдението, че законният представител получава минимален доход.
Заявява, че майката е едноличен собственик на капитала на търговско дружество и посочената сума е осигурителен доход. Майката притежава козметичен салон за маникюр. Салонът е пълен и ежедневните й месечните доходи надхвърлят посочения осигурителен доход. Заявява готовност за решаване на спора със споразумение.
Моли падежа на плащане на издръжката да бъде съобразен с обстоятелството, че получава възнаграждение на 10-то число на месеца.
Предлага да заплаща издръжка в минимален размер на 1/4 от МРЗ, който към момента е 270 лева.
Дирекция “Социално Подпомагане” Варна е представила писмено становище. Счита, че е в интерес на детето да се актуализира издръжката до размер, който бащата е в състояние да заплаща и предоставящ реална възможност да се разчита на нея.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с процесуални представители. Поддържат становищата си. Не са постигнали споразумение.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и въз основа на Закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №I-838 от 03.05.2010 г. от длъжностното лице по гражданско състояние в О. В. се установява, че Г. Д. Г. е баща на детето М. Г. Г..
С влязло в сила решение № 4595 от 06.12.2016 г., постановено по гр.д. № 13008 по опис на РС Варна за 2016 г. е утвърдено споразумение между родителите за прекратяване на брака им с развод по взаимно съгласие, на осн.чл.50 СК. Със същото решение е постановено бащата да заплаща месечна издръжка в полза на сина си чрез неговата майка и законен представител в размер на 120.00 лева, считано от постановява на решението – 06.12.2016 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на падеж 10-то число на месеца за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Издръжката се заплаща по банкова сметка на законния представител в „П. б.“ АД. На бащата е определен режим на лични отношения с детето, съдът се е произнесъл за 2 фамилното име на съпругата, което тя ще носи след развода. Семейното жилище е предоставено на съпруга, тъй като е негова лична собственост.
От удостоверение, издадено от „М. ****“ ЕООД от 19.03.2005 г. се установява, че майката Г. П. А. за периода една година назад преди издаване на удостоверението е получила общо брутно възнаграждение в размер на 10721.02 лева или средно 894 лева на месец. Същата е едноличен собственик на капитала на дружеството и съдът приема, че посочената сума не е доход от разпределена печалба, а осигурителен доход.
От служебна бележка, издадена от П. т. г. гр.В. се установява, че М. Г. Г. е ученик в дневна форма на обучение в 8Е клас през учебната 2024/2025 г.
От доказателствата, които са представени от ответника се установява, че съгласно удостоверение, издадено от „К. А. **“ ООД, гр.Варна Г. Д. Г. е получил за периода месец май 2024г.-месец април 2025 г. брутен доход както следва: месец януари 2025 г. - 391.64 лева, месец февруари 2025 г. – 1077.00 лева, месец март 2025 г. – 1077.00 лева и месец април 2025 г. – 1077.00 лева. За предходните месеци няма получени възнаграждения.
Представени са копия на входящи съобщения по мобилен номер за поръчани дрехи и аксесоари от онлайн магазин.
От удостоверение от сектор „Пътна полиция“-КАТ, ОД на МВР Варна се установява, че Г. Д. Г. е имал регистриран на негово име един лек автомобил, бивша собственост, който е придобит по наследство и е с прекратена регистрация – бракуване. От извършена проверка в АИС-КАТ не са установени данни за настояща собственост към датата на издаване на удостоверението.
От справка от Агенция по вписвания се установява, че ответникът притежава самостоятелен обект в сграда в гр.В., ул.“С. в.“ № **, ет.*, ап.**.
От служебна бележка изх.№ 16/27.05.2025 г., издадена от СК „Л.“-гр.Варна се установява, че Г. Г. заплаща ежемесечен членски внос на синът си М. в размер на 70 лева за членство и тренировки по кикбокс, както и годишна картотека, такси участия и разходи по състезанията в които синът му е взел участие от м.август 2021 г. до момента на издаване на служебната бележка. Към същата са приложени фактури за заплатени суми.
От служебна бележка, издадена от „Стаи за гости З.“, с.Б., обл.Р. се установява, че в периода 25-27 април 2025 г. Сдружение „СК Л.“, с.Т. са осъществили две нощувки за което са заплатили 1050 лева.
От проформа фактура № 1033 от 20.12.2023 г., издадена от от ел.магазин E. m. се установява, че същата е издадена на името на ответника Г. Г. за продукт Лаптоп на стойност 1540.83 лева и стойност на ДДС 308.17 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните 3 изводи от правна страна:
Законодателят е обусловил основателността на претенцията за изменение на размера на присъдена издръжка от доказване наличието на трайно и съществено изменение на обстоятелствата, а именно във възможностите на задълженото по изплащане на издръжката лице и на нуждите на издържаното дете.
Ответникът не оспорва твърденията, че е баща на детето и със съдебно решение е определено да заплаща издръжка в размер на 120.00 лева, чрез неговата майка и законен представител. Не оспорва че от определянето на издръжката е минал голям период от време, както и не оспорва, че детето живее с майката. Заявява, че редовно плаща издръжката, както и че плаща допълнителни суми извън нея. Твърди, че от подаване на молбата пред м.март заплаща издръжка в размер на 270.00 лева.
В настоящия случай от присъждането на издръжката до иницииране на настоящото производство са изминали 9 г. и в този период са настъпили изменения в нуждите на детето, което към момента е на 15 години.
Съдът приема, че с възрастта на детето са настъпили изменения в неговите нужди, които са обусловени както от необходимостта за обучение и за развиване на умения, за постигане на спортни успехи, така и за забавления. Следва да се отчете и променената икономическа обстановка в страната през изминалия период от време, както и че издръжката не е актуализирана няколко години и е под минималния размер, който е 270.00 лева. Съдът приема, че детето има нужда от средства за образование и извънучилищни занимания, което е предпоставка и база за пълноценното му физическо, психическо и емоционално развитие. Изложеното води до извод, че са настъпили изменения в неговите потребности за облекло, храна и други текущи разходи, налагани от ежедневието и възрастта му. Изложеното води до извод за основателност на предявения иск.
По отношение размера на издръжката, съдът намира следното:
На основание чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие тяхно дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Видно от представеното доказателство от работодателя му, ответникът има месечен доход от трудово правоотношение от м.януари 2025 г., когато е сключен трудовия договор с „К. А. **“ ООД, за което обстоятелство е извършена служебна справка и същото е в размер на 1077.00 лева. Г. не твърди да има задължения за издръжка към други лица.
Предвид изложеното, след като взе предвид събраните доказателства в производството, съдът намира, че необходимата месечна издръжка на непълнолетния е най-малко 480.00 - 500.00 лева. При определяне на издръжката съдът взема предвид и разходите, необходими за практикувания спорт от М. и участията му в състезания, като от доказателствата по делото се установи, че бащата участва в закупуването на 4 спортни дрехи, маратонки и аксесоари.
Съобразявайки доказателствата по делото и твърденията, които не се оспорват от насрещната страна, съдът отчита и обстоятелството, че бащата заплаща ежемесечно сумата в размер на 70.00 лева за тренировки и членство на детето в СК „Л.“, гр.Варна, както и че същият дава издръжка над определената от 120.00 лева. Не се оспорват твърденията, че бащата подкрепя сина си в неговото занимание като води детето на тренировки и състезания и съответно поема част от разходите. Към м.декември 2025 г. минималната издръжка, определена на осн.чл.142, ал.2 СК е 269.25 лева. С ПМС № 243 от 13 ноември 2025 г. е определена минимална работна заплата за страната, считано от 01.01.2026 г. в размер на 1213 лева, което е 620,20 eвро.
Следователно от 01.01.2026 г. минималната издръжка е 303.25 лева, което е 155.05 евро.
Съобразявайки доходите на задълженото лице, съдът намира, че издръжката следва да се увеличи, като за периода от подаване на исковата молба - 31.03.2025 г. до 31.12.2025 г. същата следва да е 270.00 лева /при минимална издръжка за периода 269.25 лева/, а от 01.01.2026 г. издръжката следва да се увеличи на 160.00 евро /при минимална такава 155.05 евро/.
Предявеният иск е частично основателен до размера на посочените суми, а за горницата до 500 лева /255.75 евро/ следва да се отхвърли, тъй като от доказателствата по делото се установи, че бащата не разполага с доходи за да заплаща издръжка в претендирания размер.
Ответникът е направил искане да бъде съобразен падежа за плащане на издръжката с обстоятелството, че той получава възнаграждението си на 10-то число на месеца. Съдът намира, че следва да определи нов падеж за плащане на издръжката 15то число на месеца за който същата се дължи.