Решение № 260050 от 05.05.2021, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260050 гр.Свищов,

5.05.2021 год.

Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 5.05.2021 г., в състав:

Председател:

ТЕОДОРА СТОЯНОВА при секретаря Татяна Тотева, като се разгледа с докладваното от съдията гр.д.1007/2020 година, за да се произнесе взема предвид:

ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД Постъпила е искова молба от „Е.Ф.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** и адрес за кореспонденция гр.Варна, бул.“Мария Луиза“№21, ет.2, представляван от Е.Р.Д., чрез пълномощник адв.И.М.Л. против В.И.В.. Твърди, че ответникът В.И.В. с ЕГН ********* е имал сключен договор за телекомуникационни услуги с „БТК“ЕАД от 8.11.2016г., въз основа на които са издадени три фактури: фактура с

№**********/22.07.2017г. за отчетен период 22.06.2017г.-21.07.2017г., фактура с №**********/22.08.2017г. за отчетен период 22.07.2017г.-21.08.2017г. и фактура с №**********/22.08.2017г. за отчетен период

22.08.2017г.-21.09.2017г., които не са заплатени от него. Поради неплащане на задълженията на 16.10.2018г. „БТК“ЕАД сключила договор за прехвърляне на вземанията със „С.Г.“ ООД, по силата на който са прехвърлени вземанията и по гореописаните фактури. Ищецът „Е.Ф.К.” ЕООД от своя страна изкупил вземането от „С.Г.“ ООД с Договор за продажба на вземане от 26.08.2019г. Длъжникът е уведомен на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД за закупеното вземане с писмо от 11.09.2019г. , въпреки това не е заплатил дължимото. Длъжникът не е заплатил задълженията си по потребени услуги в размер на 6,73лв. (шест лева и 73 ст.) – главница по фактура с №**********/22.07.2017г. за отчетен период 22.06.2017г.-21.07.2017г.; 1,85 лв. ( един лев и 85ст.) – лихва от

09.08.2017г. до 27.04.2020г.; 27,79лв. (двадесет и седем лева и 79 ст.) – главница по фактура с №**********/22.08.2017г. за отчетен период 22.07.2017г.-21.08.2017г.; 7,43 лв. ( седем лева и 43ст.) – лихва от

09.09.2017г. до 27.04.2020г.; 27,79лв. (двадесет и седем лева и 79 ст.) – главница по фактура с №**********/22.08.2017г. за отчетен период 22.08.2017г.-21.09.2017г.; 7,19 лв. ( седем лева и 19ст.) – лихва от

10.10.2017г. до 27.04.2020г.; ведно със законната лихва по всяка фактура от датата на подаване на заявлението –

15.07.2020г. до окончателното изплащане. За посочените суми - главница,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда – 15.07.2020г. ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 694/2020г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение № 445/17.07.2020г. Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение и е подал възражение, поради което ищецът предявява настоящия установителен иск . Моли съда да осъди ответника да му заплати претендираните суми, както и направените разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В съдебно заседание се представлява от адв.П.Д. , който взема становище, че искът е неоснователен и недоказан. Счита, че не е изяснено дали процесното вземане е предмет на цесионната сделка, сключена между „БТК“ЕАД и „С.Г.“ ООД, при положение че не е представено Приложение 1, в което са описани конкретните задължения. От друга страна не е доказано, че на ответника са изпратени съобщения за двете цесии.

Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно

Заповед за изпълнение на парично задължение №445/17.07.2020г. по ч.гр.д. 694/2020г. на СвРС - В.И.В. следва да заплати на кредитора „Е.Ф.К.” ЕООД сумата 6,73лв. (шест лева и 73 ст.) – главница по фактура с №**********/22.07.2017г. за отчетен период 22.06.2017г.-21.07.2017г.; 1,85 лв. ( един лев и 85ст.) – лихва от 09.08.2017г. до 27.04.2020г.; 27,79лв. (двадесет и седем лева и 79 ст.) – главница по фактура с

№**********/22.08.2017г. за отчетен период 22.07.2017г.-21.08.2017г.; 7,43 лв. ( седем лева и 43ст.) – лихва от

09.09.2017г. до 27.04.2020г.; 27,79лв. (двадесет и седем лева и 79 ст.) – главница по фактура с №**********/22.08.2017г. за отчетен период 22.08.2017г.-21.09.2017г.; 7,19 лв. ( седем лева и 19ст.) – лихва от

10.10.2017г. до 27.04.2020г.; ведно със законната лихва по всяка фактура от датата на подаване на заявлението –

15.07.2020г. до окончателното изплащане .

Не се спори, че ответникът и "БТК" ЕАД на 8.11.2016г. са сключили договор, по силата на който са му предоставени мобилни услуги номер ***. В самият договор ответникът е посочил адрес, като е декларирал, че именно това е адресът за кореспонденция между него и "БТК" ЕАД. По този договор, ответникът не е погасила част от задълженията си, за които са издадени следните фактури: фактура с №**********/22.07.2017г. за отчетен период 22.06.2017г.-21.07.2017г., фактура с

№**********/22.08.2017г. за отчетен период 22.07.2017г.-21.08.2017г. и фактура с №**********/22.08.2017г. за отчетен период

22.08.2017г.-21.09.2017г.

Кредиторът по договорите

"БТК" ЕАД на 16.10.2018 година е сключил със "С. Г. Груп" ООД, договор за цесия, по силата на който е прехвърлено вземането, което "БТК" ЕАД има от ответника.

Цедента е упълномощил цесионера да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД длъжника за извършеното прехвърляне. По делото е приложено на лист 28, уведомление за извършеното прехвърляне до длъжника В.И.В., но не са представени доказателства, че то е надлежно връчено на адресата.

С договор за прехвърляне на вземане от 26.08.2019 година "С. Г. Груп" ООД прехвърля вземането си на настоящия ищец

"Е.ф.к. " ЕООД. Цедента по този договор е изпратил уведомление за извършената цесия до длъжника В.И.В. , но не са представени доказателства, че то е надлежно връчено на адресата. Извършените прехвърляния до момента определят правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.

422 от ГПК.

При така установеното съдът прави следните изводи: Безспорно е че ответникът има задължение в размера обективиран в заповедта за изпълнение към "БТК" ЕАД, както и че това вземане е било прехвърлено по силата на два договора за цесия, на ищеца по делото. Няма твърдения от страна на ответника, че задължението му към първоначалния кредитор

"БТК" ЕАД, в посочения размер е погасено. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника и прехвърлянето ще има действие спрямо него от деня, когато съобщението бъде получено, като до този момент спрямо длъжника титуляр на вземането е цедента, а не цесионера. За да породи действие съобщението, следва да е направено от предишния кредитор.

Действително закона не указва в каква форма следва да бъде извършено съобщаването, но при всички случаи то следва да достигне до длъжника. В настоящия случай първоначалният цедент е упълномощил цесионера да извърши уведомяването. При последващото прехвърляне на вземането отново е изпратено уведомление до длъжника. Основното възражение е за липсата на уведомяване, но с предявяване на настоящия иск, договорите за прехвърляне на процесното вземане са породили своето действие по отношение на ответника, тъй като това и е станало известно в хода на делото - факт, който следва да бъде съобразен, на осн. чл. 235, ал.

3 от ГПК. Препис от исковата молба и приложенията към нея, в т. ч. и цитираните уведомления, са връчени на ответника по иска. Следователно, длъжникът е получил изходящото от цедента до него уведомление.

Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото.

Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.Дори и да се приеме, че съобщаването на цесията от страна на стария кредитор по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е нередовно, то това не освобождава длъжника от отговорност и възражението е противопоставимо на новия кредитор, само ако длъжникът вече е платил на цедента, която предпоставка в случая не е налице. Ето защо съдът счита, че е на лице надлежно уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на вземането и спрямо него цесията е породила действие и е на лице задължение на ответника към ищеца, което да подлежи на изпълнение.

В тази връзка несъстоятелно е и възражението, че по делото не е представено Приложение №1 към Договор за цесия, който "БТК" ЕАД на

16.10.2018 година е сключил със "С. Г. Груп"

ООД, поради което не може да се прецени , че е прехвърлено точно вземането, което "БТК" ЕАД има от ответника.Действително Приложение №1 не е представено, но в представеното Уведомление за цесия /л.28 от делото/ новият кредитор "С.

Г. Груп" ООД уведомява длъжника В. за извършеното прехвърляне, с конкретно описание на задължението му по суми и фактури, които са идентични с процесните. Същите фактури и суми са предмет на уведомлението за втората цесия, както и са вписани в приложението към нея.

Вземането е идентично и е прехвърлено с две цесии последователно , поради което ищецът има качеството кредитор спрямо ответника. Несъобщаването на цесията няма правопогасяващо действие. Длъжникът би могъл да възрази срещу несъобщената цесия, само ако е престирал /платил на стария кредитор.

Такова възражение ответникът не е противопоставил. Няма и твърдения за плащане към стария кредитор. Освен това, цесията следва да се счита съобщена с получаване на исковата молба с доказателствата към нея. Следователно, ответникът дължи плащане по процесните фактури.

Искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен от съда. На осн. чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и плащане на лихва за забава в размер на 16,47 лв., която е изчислена от падежа на задължението по всяка от фактурите до 14.07.2020г.- подаване на заявлението.

По разноските-ищецът е претендирал разноски, като направените от ищеца съгласно представен списък са 650,00лева, от които в исковото производство ДТ-25,00лева, 300 лв. адвокатско възнаграждение. както и по заповедното производство- 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение . С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Водим от горното , съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „Е.Ф.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** и адрес за кореспонденция гр.Варна, бул.“Мария Луиза“№21, ет.2, представляван от Е.Р.Д. , съществува вземане против В.И.В. с ЕГН **********, с адрес *** за сумата 6,73лв. (шест лева и 73 ст.) – главница по фактура с №**********/22.07.2017г., 1,85 лв.

( един лев и 85ст.) – лихва от 09.08.2017г. до 27.04.2020г., 27,79лв. (двадесет и седем лева и 79 ст.) – главница по фактура с №**********/22.08.2017г. , 7,43 лв.

( седем лева и 43ст.) – лихва от 09.09.2017г. до 27.04.2020г., 27,79лв. (двадесет и седем лева и 79 ст.) – главница по фактура с №**********/22.08.2017г. , 7,19 лв.

( седем лева и 19ст.) – лихва от 10.10.2017г. до 27.04.2020г.; ведно със законната лихва върху гланвицата по всяка фактура от 15.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението ,съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 445/17.07.2020 г. по ч.гр.д.

№ 694/2020 г. на Свищовския районен съд.

ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Е.Ф.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** и адрес за кореспонденция гр.Варна, бул.“Мария Луиза“№21, ет.2, представляван от Е.Р.Д. сумата 650,00 лева

, представляваща разноски в заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: