Решение № 663 от 23.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Пловдив, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300500561 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Д. Б. Ш., ЕГН **********; против решение № 537/20,12,2023 г., постановено по гр. д. № 2491/2022 г. на РС Асеновград. С оплакване за незаконосъобразност поради необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и вместо това – отхвърляне на предявения иск.

Ответникът по жалбата „ЗД БУЛ ИНС“ АД – гр. София, ЕИК 831830482; заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 500 ал.

1 т. 3 от КЗ, предявен от „ЗД БУЛ ИНС“ АД – гр. София, ЕИК 831830482; против Д. Б. Ш., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че на 14,06,2018 г. в района на гр. Пловдив, при 1 движение по път **, км. 12+500 м. , ответникът – като водач на лек автомобил БМВ 320Д с рег. № ***, причинил ПТП като при навлизане в кръговото кръстовище се отклонил и ударил МПС марка Киа модел Сиис с рег. № *** – собственост на Р. В. В., управлявано от същия. От произшествието били причинени вреди за автомобила на ищеца.

Ответникът напуснал местопроизшествието и по този начин виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Към датата на произшествието по отношение на автомобила на ответника бил сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ – със ЗП № *** и въз основа на това ищцовото дружество заплатило обезщетение в размер на общо 348,08 лв. в полза на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД – застраховател по застраховка Каско на увреденото МПС.

Поради изложените обстоятелства и на основание чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ, от съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 348,08 лв., представляваща регресно обезщетение за заплатеното от дружеството обезщетение по щета № 1910037574, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 14,11,2022 г.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, предявения иск като неоснователен. оспорва

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, както и по неговата допустимост – в обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната проверка се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна правна норма. При изпълнение на задълженията си въззивният съд не констатира наличие на порок, обуславящ нищожност или недопустимост на обжалваното решение, не се констатира допуснато нарушение на императивна правна норма.

По оплакванията в жалбата:

С обжалваното решение РС е присъдил на ищеца търсената сума, приемайки, че ответникът е причинил виновно процесното ПТП, както и че е напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, поради което са налице предпоставките за реализиране на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.

2

С въззивната жалба се оспорва наличието на тези предпоставки.

Оспорва се ответникът да е участвал в процесното произшествие, оспорва се доказателствената стойност на представения протокол за ПТП, съставен четири месеца след настъпване на процесното произшествие, без протоколът да е подписан от участниците и без съставителят да е посетил местопроизшествието.

За да се приеме предявеният иск за основателен, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ настъпило ПТП по вина на ответника; 2/ ответникът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; 3/ да са настъпили в резултат на същото вреди; 4/ да е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение управлявания от ответника лек автомобил; 5/ да е извършено заплащане на обезщетение за причинените на третите лица вреди от страна на ищеца.

Видно от представения с исковата молба (на л. 7 от приложеното гр. д.

61575/2022 г. по описа на СРС) Протокол за ПТП № *** г. *** г., на 14,06,2018 г. в района на гр. Пловдив, при движение по път **, , на кръстовището на път ** и път I**04, км. 12+500 м. ,км. 12+500 м. , ответникът Д. Б. Ш. – като водач на лек автомобил БМВ 320Д с рег. № ***, причинил ПТП като при навлизане в кръговото кръстовище се отклонил и ударил МПС марка Киа модел Сиис с рег. № ***, управлявано от Р. В. В.. На последно посочения автомобил са причинени щети от удара в задна дясна част, посочени в протокола. След произшествието ответникът не оказал съдействие за установяване на вредите, напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.

Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Р. В. В. – водач на увредения автомобил. Той сочи, че ответникът спрял, установил, че по неговия автомобил повредите са незначителни, но отказал да съдейства за съставяне на двустранен протокол или да изчака идването на органите на МВР. Заявил, че много бърза, тъй като майка му е в болница, и напуснал местопроизшествието. Впоследствие свидетелят позвънил на телефон 112, поради отсъствието на другия водач, бил насочен да подаде жалба в съответното РПУ. По повод на подадената същия ден жалба била образувана преписка рег. № *** г. по опис на Първо РУ Пловдив. При 3 извършване на проверката е съставен посоченият по-горе Протокол и е издаден АУАН серия Д бл. № *** (вж л. 22 от приложеното гр. д. 61575/2022 г. по описа на СРС).

Неоснователно е възражението във въззивната жалба за липсата на доказателства относно това, че именно ответникът е управлявал автомобила и е причинил настъпването на процесното ПТП. Тези обстоятелства са удостоверени в Протокола за ПТП, съставен от инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при РДВР Пловдив. Противно на твърденията във въззивната жалба, протоколът е подписан от ответника, посочен в него като „водач 1“ (вж ППТП на л. 7, долу вляво).

Не се спори, че от произшествието за управлявания от Р. В. автомобил са настъпили щети (в тази насока пред РС е приета и автотехническа експертиза, установяваща наличието на причинна връзка между повредите и процесното ПТП). Не се спори също, че към датата на настъпване на произшествието по отношение на управлявания от ответника автомобил е бил сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ – със ЗП № *** и въз основа на това ищцовото дружество заплатило обезщетение в размер на общо 348,08 лв. в полза на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД – застраховател по застраховка Каско на увреденото МПС.

Поради това, че ответникът е напуснал местопроизшествието преди да бъде съставен двустранен протокол или да пристигнат органите за контрол на движението по пътищата, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ. Същата предвижда напускане на местопроизшествието преди идване на контролните органи като основание за регресна отговорност за виновния водач, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 т. 7 от ЗДвП, службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.

Несъгласие между участниците в ПТП е налице във всеки случай, в който те не са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието, което съгласие следва да бъде изрично заявено в надлежна форма. В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от НАРЕДБА № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за 4 финансов надзор и Гаранционния фонд, според която: „Когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в него има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3. Двустранен протокол не се попълва при условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство.“

По делото липсват доказателства за наличие на неотложна причина за ответника да напусне мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие. При това положение следва да се приеме, че ответникът неоснователно е предотвратил възможността за постигане на съгласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с произшествието. Недопустимо е от това си поведение причинилият ПТП да черпи благоприятни за себе си последици. Наред с това, напускането на местопроизшествието (извън всички допустими причини, които биха могли да бъдат изброени), всякога допуска съмнение за употреба на алкохол, упойващи вещества, неправоспособност и пр., доколкото липсата на водача препятства физически оборването на тази презумпция, а цитираните проверки са задължителни по закон. По аргумент от чл.

125, т. 5 от ЗДвП, в случай на съмнение за горното, се изисква задължително посещение на органите за контрол на движението по пътищата.

Поради изложените съображения следва да се приеме, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ основания за реализиране регресната отговорност на ответника, поради което предявеният иск е основателен. Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

На въззиваемия следва да се присъдят сторените за въззивното производство деловодни разноски, които се констатираха в размер на 400 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 537/20,12,2023 г., постановено по гр. д. № 2491/2022 г. на РС Асеновград.

ОСЪЖДА Д. Б. Ш., ЕГН **********; да заплати на „ЗД БУЛ ИНС“ АД 5

– гр. София, ЕИК 831830482; сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща деловодни разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6