Решение № 824 от 24.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. Пловдив, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330110531 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Д. Я. и Ж. С., чрез пълномощник **** С. П., е предявил против Ю. В. В., ЕГН: ********** от град П., ул.

„Д. Ц.” № **, ет. *, ап. *, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 1295/ 2025 г. на ПРС, VII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 604/ 27.01.2025 г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 2 155, 86 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за обект на потребление с ИТН: **** и адрес- град П., ул. „Д. Ц.” № **, ет.

*, ап. *, за периода 01.11.2023 г.- 30.04.2024 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 266, 72 лева за периода 03.01.2024 г.- 23.01.2025 г., законната лихва, считано от 24.01.2025 г.- датата на подаване на заявлението, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 98, 45 лева.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лизенция за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на ТЕ на потребители се осъществявала при публично известни ОУ, одобрени от ДКЕВР.

Ответникът като собственик на имот с адрес: гр. П., ул. „Д. Ц.” № **, ет. *, ап. *, пък имал 1 качеството на потребител на топлинна енергия и като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът доставил до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на ТЕ- „Нелбо“ АД, разпределил за имота на ответника ТЕ. Начислената ТЕ била доставена и разпределена в съответствие с изискванията на ЗЕ и съответните Наредби, съгласно приложена справка. Ответникът не бил осигурил достъп на представителите на „Нелбо“ АД до отоплителните тела и изводите за гореща вода, за отчитане на показанията на уредите и водомерите, поради което в случая се начислявала служебна консумация, според Наредбата за един обитател. Ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати начислените му суми, в резултат на което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което се образувало частно гр. дело № 1295/ 2025 г. на ПРС, VII гр. с-в, като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в двете производства. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя допълнително и писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на ответника особен представител в производството е подал отговор, с който оспорва иска. Твърди се, че между страните нямало сключен договор за продажба на ТЕ и ответникът нямал качеството на битов клиент на дружеството. Оспорва се извършването на реална доставка на ТЕ до обекта, като представените с исковата молба документи били частни и нямали материална доказателствена сила. Не се установявало и дали в случая имало служебно начисление на ТЕ или пък същата била реално потребена. В с.з. особеният представител поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано частно гр. дело № 1295/ 2025 г. на ПРС, VII гр. с-в, по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение рег. № 604/ 27.01.2025 г. срещу ответника да заплати следните суми: главница в размер на 2 155, 86 лева за периода 01.11.2023 г.30.04.2024 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 266, 72 лева за периода 03.01.2024 г.- 23.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2025 г.- датата на подаване на заявлението, както и разноските по заповедното производство- държавна такса в размер на 48, 45 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Искът е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на 2 разглеждане по същество.

Като писмени доказателства са приети справка за доставена ТЕ на абоната по количество и стойност, препис- извлечения от сметка, както и общи условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди.

Видно от нотариален акт за дарение № ***, том **, дело № ****/ ***** г. на **** при ПРС, ответницата е придобила в собственост от родителите си недвижим имот с адрес: гр.

П., ул. „Д. Ц.” № **, ет. *.

С писмо от трето неучастващо делото лице- топлинният счетоводител „Нелбо“ АД са представени констативни протоколи относно процесния обект, касаещи неосигурен достъп до имота за извършване на месечен отчет на уредите за дялово разпределение за периода м. ноември 2023 г.- м. април 2024 г.

В настоящото производство е приета съдебно- техническа експертиза, по която в. л. след извършена проверка на съответната документация е дало заключение, че абонатната станция, обслужваща жилищния блок е работела за процесния период, всички 5 бр. отоплителни тела са присъединени към топлопреносната мрежа, като има и 1 бр. водомер, до отчета на който не е бил осигурен достъп. Разпределението на начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно утвърдена методика.

Прието е заключение и на съдебно- счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на количеството консумирана топлинна енергия от абоната за процесния период, възлиза на сумата от 2 155, 86 лева, а лихвата за забава- на 266, 72 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.

На следващо място, според чл. 153 ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. От представения нотариален акт се установява, че процесният имот е собственост на ответника, поради което същият се явява потребител на услугата по силата на закона и като такъв дължи насрещното й заплащане за това, че тя му е била предоставяна.

В заключението на вещото лице по СТЕ е посочено, че в имота функционирали общо пет отоплителни тела- четири радиатора и една лира, които имали монтирани индивидуални 3 разпределителни устройства. Имало и водомер за гореща вода, като дяловото разпределение в ЕС се извършвало чрез ежемесечен визуален отчет. За процесния период обаче абонатът не е оказал достъп за отчет на ИРУ и водомера, поради което дяловото разпределение в случая се извършва от „Нелбо“ АД по реда на чл. 70 ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяване (НТ).

Задължение на клиента е да осигури достъп за отчета, като при неизпълнение ТЕ се разпределя служебно, защото до сградата е доставена такава, която е отчетна от общия топломер и тя трябва да бъде заплатена. При неосигурен достъп начислението става по чл.

69 ал. 2 т. 2 от НТ, където е предвидена разходна норма на потребление на гореща вода на 1 обитател от 140 литра на денонощие. Това е механизъм, който замества реалното отчитане и е нормативно предвиден, като абонатът в случая не е възразил срещу изравнителните сметки в съответните срокове.

Обектът на ответника се намира в сграда в режим на ЕС, присъединен към топлопреносната мрежа, като в блока е доставяна ТЕ за отопление и битово- гореща вода.

Доколкото сградната инсталация е обща част в ЕС, която затопля не само отделните апартаменти, но и общи части, всички собственици на имоти следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация ТЕ и да я заплащат. Според в. л., тази ТЕ е определена по специална формула от методиката за дялово разпределение, пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите. Експертът в заключението си е посочил конкретното количеството ТЕ в имота, като е установил, че няма разлика между установеното такова от топлинния счетоводител и начисленото от ищеца.

Според приетата ССчЕ в счетоводството на ищеца не се установяват данни за извършени плащания от ответника на процесните суми. В табличен вид в заключението са отбелязани начислените суми за ТЕ, които са изчислени съобразно действащите цени за периода. Общият размер на главницата и лихвата за процесния период напълно съвпадат с търсените по исковата молба.

Без значение за изхода от спора е обстоятелството дали ответникът е получавал или подписвал фактурите за начислената му топлинна енергия. Релевантно в случая е това, че при проверката си по изготвяне на ССчЕ в. л. не е установило нередовно водено счетоводство на ищеца по съответните документи, което представлява достатъчно основание да се приеме достоверността на отразеното в тях като дължими суми. Още повече, че задълженията на абоната за заплащане на консумираната от него ТЕ не произтичат от факта на получаване на фактурата, а от това, че е потребител на услугата, поради което дори и да не е получавал съответните месечни уведомления за стойността на доставената ТЕ, той не се освобождава от задължението си по общите условия да я заплаща в установените за това срокове, при забава на което му се начислява допълнително и съответното обезщетение под формата на мораторна лихва. В тежест на потребителя е да докаже изпълнение чрез погасяване на задълженията си, но по делото е безспорно, че липсва извършено от ответника плащане, поради което и претенциите се явяват напълно основателни и доказани по размер изцяло.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществуват вземания за 4 главница и лихви, които произтичат от валидно възникнало правоотношение между страните, по отношение на които претенции вече е била издадена заповед за изпълнение.

Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени и се претендират според представения списък по чл. 80 от ГПК- внесена държавна такса в размер на 44, 84 евро, депозити за две в. л. по ССчЕ и СТЕ в общ размер на 332, 34 евро, депозит за особен представител на ответника в размер на 277, 25 евро, както и юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде определено в размер от 75 евро, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.