Решение № 1910 от 09.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1910 гр. София, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110155326 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ООД, ЕИК: 111111, със седалище и адрес на управление: АДРЕС ет.4, представлявано от АЦ срещу М. С., ЛНЧ **********, с адрес: АДРЕС с която се моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че съществува изискуемо вземане на ищеца - сума в размер на 4639,30 лева /четири хиляди шестстотин тридесет и девет лева и 30 стотинки/, представляваща дължимо обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/16.09.2021 г./ до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №54078/2021 г. на СРС.

В исковата молба се твърди, че на 22.02.2021г. между ищеца и ответника е сключен трудов договор №531 с начало на изпълнение 22.02.2021г. за длъжността „специалист продажби“, с място па работа АДРЕС с месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2319,65 лева със срок за изпитване - 6 месеца. Сочи се, че от 09.06.2021 г. работникът не се е явявал на работа без уважителни причини, за което е съставен Констативен протокол. В изпълнение па разпоредбите па КТ са му поискани писмени обяснения за неявяването му на работа, чрез ЧСИ БЯ. Работникът не е дал писмени обяснения, поради което по отношение на него е започнало дисциплинарно производство. Със Заповед. №464/29.06.21 г. на ответника е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ и му е прекратен трудовия договор. Препис от Заповедта е връчена на Работника по посочения в трудовия договор адрес чрез ЧСИ.

Сочи се, че на основание чл.221 ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие, което според чл.8.1. от Трудов договор №531 от 22.02.2021 г. е в размер на две месечни брутни заплати или в размер на 4639.30 лева /четири хиляди шестстотин тридесет и девет дева и 30 стотинки/

Прилагат се писмени доказателства.

Претендират съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 ГПК не е 1 депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован на основание чл. 41, ал.2 ГПК, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения:

В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил и не е изпатил представител в първото съдебно заседание по делото, като не е направено искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовките за съдебно заседание (редовно връчени на ответника) са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че исковете са вероятно основателни. В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения осъдителен иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.

Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.

78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер на 104 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 870 лева.

Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство доказателства следва да се присъдят разноски в размер на 659 лева Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ФИРМА“ ООД , ЕИК: 111111, със седалище и адрес на управление: АДРЕС ет.4, представлявано от АЦ срещу М. С., ЛНЧ **********, с адрес: АДРЕС иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ във вр. с чл.

422 ГПК, че М. С. дължи на „ФИРМА“ ООД сумата в размер на 4639, 30 лева /четири хиляди шестстотин тридесет и девет лева и 30 стотинки/, представляваща дължимо обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ, ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/16.09.2021 г./ до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №54078/2021 г. на СРС.

ОСЪЖДА М. С., ЛНЧ **********, с адрес: АДРЕС да заплати на основание чл.

78, ал. 1 ГПК на „ФИРМА“ ООД, ЕИК: 111111, със седалище и адрес на управление:

АДРЕС ет.4, представлявано от АЦ, съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, в размер на 974 лева и съдебно-деловодни разноски за ч.гр.д. №54078/2021 г. на СРС в размер на 659 лева.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2