Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 259 от 23.03.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 345/2026
Вид
Определение № 259
Подписан
23.03.2026
В сила
23.03.2026
Състав
Алексей Боянов Трифонов, Димитрина Ангелова, Андрей Ангелов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. София, 23.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600345 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Апелативен съд - София е депозирана въззивна частна жалба от осъдения Е. Г. Д. срещу определение от 20.02.2026г. по НЧД № 653/2026г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 44 състав, с което е оставена без уважение молбата на Д. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му по НОХД № 650/2019г. по описа на Софийски окръжен съд - Наказателно отделение, 7 състав наказание лишаване от свобода.

В жалбата се излагат аргументи за наличие и на двете изискуеми от чл. 70, ал.1 НК предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Освен изтичане на сочения от разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 НК срок на фактическо изтърпяване на ½ от срока на наложеното наказание, жалбоподателят коментира наличие на множество доказателства за своето поправяне по време на престоя си в затвора - получаване само на награди и липса на наказания. Изразява желанието си да се ресоциализира, за да полага грижи за свое влошено здравословно състояние, изразимо в получено в условията на пенитенциарното заведение заболяване - диабет тип 2. Моли атакуваното определение да бъде отменено и постановено друго, с което той да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието му лишаване от свобода.

1

Жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок от активно легитимирано лице, поради което е и допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Е. Д. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от десет години с присъда № 34/11.12.2019г. по НОХД № 650/2019г. на Софийски окръжен съд Наказателно отделение, 7 състав, с която е признат за виновен в извършване на деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 115 НК. Със съдебния акт е приведено, на основание чл. 68, ал.1 НК, наказание лишаване от свобода в размер на една година, наложено му по НОХД № 91/2016г. по описа на Районен съд - Самоков за престъпление по чл.144, ал.3 НК.

Той е постъпил в пенитенциарното заведение на 06.11.2019г. На 06.03.2020г. е изтърпял приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от една година и от тази дата е започнал да търпи това за срок от десет години, наложено му по НОХД № 650/2019г. на Софийски окръжен съд – Наказателно отделение, 7 състав. Към датата на произнасяне на първоинстанционния съд в производството по чл. 439 НПК Е. Д. фактически е изтърпял 5 години, 11 месеца и 14 дни, от работа - 2 години, 2 месеца и 12 дни, като остатъкът за изтърпяване на наказанието му е 1 година, 10 месеца и 4 дни. Както правилно е отчел Градски съд, изпълнена е едната от двете задължителни предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване - фактически да е изтърпян срок, не по-малък от ½ от размера на наложеното му наказание.

Подобно е отношението на настоящия състав и към преценката на контролирания съд, че не е налице другата изискуема от чл. 70, ал.1 НК предпоставка - дадени от осъдения доказателства за неговото поправяне.

Действително, Е. Д. е награждаван нееднократно за проявена от него подчертана дисциплинираност, справяне с възложените му трудови задължения, както и за мотивиране на позитивната му линия на поведение.

Действително, по време на изтърпяване на наказанието си осъденият е работил и работи последователно на различни позиции. Полаганият от него труд, обаче, е довел и до позитиви, облекчаващи положението му - редуциране на срока на общия размер на наказанието от 10 години, както и до неговото награждаване. Разбира се, не следва да се игнорира афишираното от Д. позитивно отношение към труда, но то се преценява и в контекста на 2 цялостното поведение на осъдения в мястото за лишаване от свобода и постигнатите резултати от корекционната работа с него.

На този фон основната преценка на съда за произнасяне в позитивен смисъл по отношение молба на едно осъдено лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатък от наложено му наказание лишаване от свобода, е свързана с резултатите, заложени като очаквани при изпълнение на плана на присъдата. При постъпването в пенитенциарното заведение за осъдения Д. е изготвен първоначален доклад от заторническата администрация и са визирани цели и задачи на предстояща корекционна дейност по установени като проблемни зони. Сочените области, върху които следвало да бъдат насочени усилията по превъзпитателната работа, касаещи злоупотреба с алкохол, междуличностни проблеми и умения за мислене на Д., върху които би могло да се въздейства, не са претърпели значителни промени от момента на постъпване на осъдения в затвора – София до настоящия момент. Въпреки престоя на Е. Д. от 06.11.2019г. до момента, който не е малък в темпорално отношение, стойностите на риска от рецидив са минимално снижени - от първочално констатираните 37 точки на 32 точки. Всъщност по повод предходна молба на Д. по чл. 437, ал.2 НПК, бил изготвен текущ доклад от администрацията на ЗОЗТ „Кремиковци“ на 24.04.2025г., в който като стойност на риска от рецидив за него е посочена 32 точки. Тази стойност не е променена осем месеца по - късно - в понастоящем изготвения за нуждите на това производство доклад рискът от рецидив е с непроменени стойности.

Скринингът на риска от вреди не индикира данни за сериозни вреди за другите лишени от свобода, за служителите на затвора или за самия осъден, но този риск е в средни стойности за обществото, който фактор е от съществено значение при преценката дали едно лишено от свобода лице притежава готовност за своя социализация в обществото. По време на престоя му в пенитенциарното заведение, затворническата администрация е използвала инструментариума, даден й от Закона, за да поощри Д. към запазване на позитивната линия на поведението му, чрез промяна на първоначално определения режим от „строг“ на „общ“ /със заповед №47/26.07.2023г. на Началника на затвора/ и последващо негово преместване /със заповед № 02/03.01.2024г./ в затворническо общежитие от открит тип. Пряко ангажираните с работата с Д. длъжностни лица от пенитенциарното 3 заведение, обаче, наблюдават известен регрес в спазване от негова страна на установените правила в местата за лишаване от свобода, когато той вече е поставен в условия на облекчен надзор и охрана.

Към момента е препланирана изпълняваната му присъда като са фиксирани две зони, върху които да продължава корекционната дейност отношение към правонарушението и умения за мислене. Възпитателната работа върху тези зони все още не е приключила, още повече, че лицата, които имат пряко наблюдение върху поведението на Д. /затворническата администрация/ декларират, че при запазване на позитивната насока в него, ще бъде използвана възможността, дадена от ЗИНЗС на началника на затвора режимът на изтърпяване на остатъка от наказанието му да бъде заменен с „лек“. Въпреки заявения в доклада на ИСДВР известен напредък в корекционната работа с Е. Д., все още са налице дефицитни зони, свързани с мобилизиране на усилията му по спазване на изискванията за поведение в местата за лишаване от свобода.

Изложените от жалбоподателя доводи за влошаване на здравословното му състояние в пенитенциарното заведение и необходимост от полагане на грижи за стабилизирането му извън него, не са сред основанията за постановяване на условно предсрочно освобождаване. При обезпеченост на тези твърдения със съответни обективни доказателства /каквито понастоящем в затворническото досие не са налице/ те биха могли да мотивират постановяване на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода при условията и по реда, визирани в чл. 447 - 448 НПК.

Изложеното обосновава извода, че ресоциализацията на лишения от свобода би била преждевременна, ако жалбата срещу отказа на първостепенния съд да постанови условно предсрочно освобождаване, бъде удовлетворена. Поради това и настоящият състав стои на позицията, че е правилен извода на Градски съд да откаже да удовлетвори молбата на Е. Д. да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на наложеното му по НОХД № 650/2019г. по описа на Софийски окръжен съд Наказателно отделение, 7 състав наказание лишаване от свобода.

Воден от изложените мотиви съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 20.02.2026г. по НЧД № 653/2026г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 44 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5