Решение № 17314 от 09.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17314 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110138443 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявени от А. В. К., ЕГН ********** срещу „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми след изменението по чл. 214 ГПК, а именно: сумата от 10840,12 евро (21201,44 лева) – главница, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди – следствие от настъпило на 14.02.2025 г. застрахователно събитие – ПТП по застраховка „Каско на МПС” със застрахователна полица № Е2460011968 на МПС марка „Мерцедес”, модел „АМГ ГТ 63 С 4МАТИК”, с *********, собственост на ищеца; и сумата от 285,03 евро (557,48 лева) – обезщетение за забава за периода от 14.02.2025 г. до 26.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 27.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско на МПС” със застрахователна полица № Е2460011968 с период на действие от 11.09.2024 г. до 10.09.2025 г. за лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „АМГ ГТ 63 С 4МАТИК”, с *********.

Твърди се, че на 14.02.2025 г. около 06.40 часа по време на движение в гр.

София, по ул. Ралевица с посока към ******** – при излизането от ул. ****** към бул. ********, автомобилът поднася на заледен пътен участък и се удря в крайпътна мантинела. Вследствие на това на л.а. „Мерцедес“ са причинени имуществени вреди. Предвид настъпилото ПТП ищецът сочи, че се е обадил на телефон 112, но от там му обяснили, че при положение, че няма пострадали от ПТП лица, то няма необходимост от посещение на органите на пътна полиция. В тази връзка и ищецът се свързал единствено със застрахователя, който изпратил представител, за да опише щетите – като била образувана щета под № 2503004732. На следващо място ищецът твърди, че сам отстранил 1 уврежданията по автомобила – като закупил преден спойлер на стойност 1800.95 лева и заплатил сумата от 9270 лева – за ремонт на сервиз „Авто маниак“ ЕООД /където били извършени вкл. бояджийски и тенекеджйски услуги/. След подаване на уведомление и представяне на съответните документи обаче, ответното дружество застраховател отказало да заплати стойността на щетите. С тези аргументи се иска ответникът да бъде осъден да възстанови претърпените от ищеца вреди.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените от ищеца искове по основание и размер. В тази връзка на първо място се твърди, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника по сключената застраховка „Каско на МПС” като се признава, че е била налице валидна такава между страните към датата на процесното ПТП. Посочва, че след подаване на уведомление от застрахованото лице за заплащане на застрахователно обезщетение е била образувана щета № 2503004732. Твърди се обаче, че ПТП не е посетено от органите на МВР, поради което и водачът не е тестван за употреба на алкохол и наркотици – като именно ищецът е отказал посещението на „Пътна полиция“. Обръща се внимание, че при ПТП настъпило след употреба на алкохол/наркотици застрахователят не дължал заплащане на обезщетение. Оспорва се механизмът на ПТП, като се излагат и доводи за липса на причинна връзка между твърдения механизъм на ПТП и вредите. На последно място искът се оспорва и като прекомерно завишен.

Претендират се разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

По отношение на иска по чл. 405 КЗ:

Основателността на претенцията по чл. 405 КЗ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. съществуване на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответното застрахователно дружество по имуществена застраховка „Каско“; 2. в срока на застрахователно покритие да е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3. причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди; 4. размера на вредите. В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи наличието на тези факти.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, в това число наличието на изключен риск, както и положителния факт на плащането при наличието на твърдение в тази насока.

Основният спорен между страните въпрос се състои в наличието на изключен риск в разглеждания случай, а именно дали е налице хипотезата, уредена в клаузата на чл. 1.2., Раздел III „Изключени рискове“ от ОУ.

Съгласно посочената клауза не са покрити рискове, загуби или повреди при управление на СПС под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества от водача или когато е отказал или с действията или 2 бездействията си е осуетил извършването на алкохолна проба при ПТП, или напуснал самоволно ПТП.

Както бе посочено наличието на изключен риск следва да се установи пълно и главно от страна на ответното застрахователно дружество.

Ищецът твърди, че при позвъняване на телефон 112 му е отказано да бъде изпратен екип на пътна полиция на мястото на произшествието. По делото обаче е прието Удостоверение рег. № 433200-32563/20.03.2025 г., издадено от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, от което се установява, че причината произшествието да не бъде посетено от КАТ е друга, а именно водачът е отказал посещение от екип на пътна полиция, респ. оставил сигнал само за информация. Посоченото удостоверение представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързващата съда доказателствена сила, че посочените в него факти са се осъществили така, както е посочено.

Същевременно от писмените доказателства по делото и заключението по допуснатата САТЕ се установява, че предвид уврежданията по лекия автомобил, следва извод, че същият не е имал възможност да се придвижва безопасно на собствен ход, в който случай съгласно разпоредбата на чл. 125, т.

8 ЗДвП посещението на ПТП от екип на пътна полиция е задължително.

Предвид изложеното се извежда извод, че е налице хипотезата, уредена в клаузата на чл. 1.2., Раздел III „Изключени рискове“ от ОУ, а именно, че с поведението си, изразяващо се в това, че е отказал посещение на ПТП от екип на пътна полиция, при това в хипотеза, в която това е било задължително, съгласно разпоредбата на чл. 125, т. 8 ЗДвП, ищецът е осуетил възможността да бъде тестван за алкохол и наркотици.

Клаузата на чл. 1.2., Раздел III „Изключени рискове“ от ОУ е уговорена в интерес на застрахователя, като към случаите на установена употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества от водача са прибавени и случаите, в които с поведението си водачът е осуетил възможността да бъде тестван за такава употреба, защото в тези случаи е практически невъзможно застрахователят да установи този факт. Отказът на ищеца мястото на произшествието да бъде посетено от екип на пътна полиция, съдържа в себе си и осуетяване на възможността същият да бъде тестван за употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, доколкото при посещение на екип на КАТ със сигурност като задължителна рутинна процедура на водачът щеше да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, евентуално с насочването му за медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване на тези показатели.

Ето защо според настоящият съдебен състав в разглеждания случай е налице изключен риск, който освобождава застрахователя от задължението му за плащане на застрахователно обезщетение, респ. исковата претенция се явява неоснователна и като такава същата следва да се отхвърли.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на 3 пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.

Предвид извода за неоснователност на главния иск, следва извод за неоснователност и на обусловената акцесорна претенция.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има само ответникът. Същият претендира и доказва разноски в общ размер на 818,07 евро за адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се присъдят в цялост.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. В. К., ЕГН ********** срещу „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми след изменението по чл. 214 ГПК, а именно: сумата от 10840,12 евро (21201,44 лева) – главница, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди – следствие от настъпило на 14.02.2025 г. застрахователно събитие – ПТП по застраховка „Каско на МПС” със застрахователна полица № Е2460011968 на МПС марка „Мерцедес”, модел „АМГ ГТ 63 С 4МАТИК”, с *********, собственост на ищеца; и сумата от 285,03 евро (557,48 лева) – обезщетение за забава за периода от 14.02.2025 г. до 26.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 27.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 818,07 евро, представляващи разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4