Решение № 913 от 30.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000502149 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 1529/15.03.2024г, постановено по гр.д.№ 10825/2022г по описа на СГС, е осъдено МБАЛ „Доверие“, АД, с ЕИК 131372487, да заплати на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД на Ц. Д. Г. , ЕГН ********** сумата в размер на 30 000лв. /тридесет хиляди/, частично предявена от общата сума в размер на 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на допусната лекарска грешка при операция на 10.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2021г. до окончателното плащане, като е отхвърлена исковата претенция за разликата над 30 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв., частично от общата сума в размер на 100 000лв., като неоснователна. Осъдена е МБАЛ „Доверие“ АД да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Ц. Д. Г. сумата 4575лв. разноски пред СГС. Осъдена е Ц. Д. Г. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на МБАЛ „Доверие“ АД сумата от 1005,50 лв. – разноски по делото пред СГС.

Решението е обжалвано от МБАЛ „Доверие“, АД, чрез адв.Р.Р. от САК, в частта му, с която е уважена исковата претенция за разликата над 10 000лв. до 30 000лв., частично предявена от общата сума от 100 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 22.12.2021г, с доводи, че е неправилно и необосновано.

Възразява, че определеният размер е завишен и, че съдът не се е произнесъл по наведените възражения, както и не е изложил мотиви за кредитиране на оспорената съдебнопсихиатрична експертиза, с което е допуснал процесуално нарушение. Позовава се на заключението на експертизата, че е установено, че ищцата е с повишена раздразнителност, ригидност по отношение на адаптация към нови взаимоотношения, нива на депресия и гранично ниво на тревожност, като към момента на изследването от вещото лице не са установени завишени тенденции на депресираност или тревожност, преживян тежък психически срив, както и не е установила, че е приемала медикаменти.

1

Позовава се, че свидетелските показания на дъщерята на ищцата следва да се отчитат при евентуална заинтересованост по смисъл на чл.172 ГПК, както и, че свидетелката е заявила, че не знае да има промяна в отношението на колегите на майка й към нея и работата й, че майка й е продължила да ходи на почивки, но не и на планина, че заедно не са ходили, тъй като скоро е родила дете, внуче на ищцата, че ищцата има значителни промени в крака и походката, движи се бавно, но вкъщи по-спокойно, навън се притеснява и продължава да ходи наведена и бавно. Сочи, че е установено, че ищцата често е напускала страната с цел почивка, че не е отсъствала често от работа с отпуск по болест, че през 2022г е претърпяла счупване на бедрената шийка и страда от остеопороза, от емболия и тромбоза на артерии на долните крайници, не са установени други извършвани рехабилитации.

Заявява, че не оспорва, че със сила на пресъдено нещо лекар-служител на ответната болница е допуснал лекарска грешка по време на извършена на ищцата операция, в резултат на което е претърпяла трайна увреда, като е спорно дали изплатеното обезщетение в размер на 50 100лв. е справедливо по размер и кореспондира с претърпените от ищцата неимуществени вреди, по което възражение първоинстанционният съд не се е произнесъл.

Поддържа, че следва да се отчете, че е поел отговорността за настъпилото увреждане, не е обжалвал първоинстанционното решение, изплатил е присъденото обезщетение, като с това е съдействал за възстановяването на ищцата.

Излага доводи, че ищцата не е изгубила трудоспособността си и доходите си, не е освидетелствана от ТЕЛК, не е настъпила промяна в социалните й контакти. Относно установената промяна в походката й от вещите лица, поддържа, че същата не е довело до загуба на двигателна активност, а само до невъзможност да ходи бързо и да тича.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част.

Ответната страна по жалбата-Ц. Д. Г. е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна.

Депозирала е насрещна въззивна жалба срещу решението в частта му, с която е отхвърлена исковата й претенция за разликата от 30 000лв. до 40 000лв., с доводи, че е занижено определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Поддържа, че следва да се съобрази невъзможността за пълно възстановяване, видимата съществена разлика в размера на двата й крака, която прогресивно нараства, последвало падане и счупване на другия крак поради нестабилната походка, инфлационният индекс на цените след 2019г, възможността за настъпване на инвалидност.

Ответната страна по насрещната въззивна жалба-МБАЛ „Доверие“ АД е оспорила същата с доводи, че е неоснователна. Поддържа, че не следва да се съобразява последвалото падане на ищцата, тъй като същото не е резултат от настъпилото увреждане, а е резултат от други заболявания. Излага доводи, че е изплатил дължимото обезщетение на ищцата в размер на 50 100лв, както и 10 000лв., които са били върнати от пострадалата. Поддържа, че обезщетението следва да се съобрази с икономическата обстановка към датата на настъпване на увреждането.

Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

Ищцата по делото-Ц. Д. Г. е посочила в исковата молба, че на 09.10.2017г. е постьпила за лечение в МБАЛ”ДОВЕРИЕ” АД, като оплакването й било свързано с образувание с формата на топче, намиращо се в дясна ставна цепнатина, като изпитвала болка при допир до същото. Направени били само кръвни изследвания и назначена операция, която била извършена на 10.10.2017г. от д-р Ю. Б.. След операцията нямала чувствителност в долната част на крака, за което съобщила на лекуващия лекар, който я уверил, че ще се възстанови. Била изписана на 12.10.2017г. Към момента на изписването й и 2 след това продължавала да няма усещания в долната част на крака. Придвижвала се с помощта на патерици, нямала стабилност в глезена изпитвала силни болки. Състоянието на ищцата се влошило и след преглед в „МЕДИКО ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР ОРИОН”, където било направено изследване ЕМГ, е установено „периферно-стволова увреда на „ПЕРОНЕУС ДЕКС” в областта на „КАПИТУЛУМ ФИБУЕЛЕ“, което е в следствие на извършената й операция в МБАЛ”ДОВЕРИЕ”АД. В резултат на увреждането десният крак на ищцата от коляното надолу е с увреден нерв. Последвало лечение в през м. ноември 2017г. във ВМАклиника по „ФИЗИКАЛНА и РЕХАБИЛИТАЦИОННА МЕДИЦИНА”, където е установена отточна дясна глезена става, оток в областта на оперативен цикатрикс в летералната горна 1/3 на дясна подбедрица, липса на дорзална флексия на дясното ходило и пръсти. Били потвърдени и вече констатираните данни от ЕМГ за увреда на десния фибуларен нерв след отстраняване на шваном. Въпреки проведената следоперативна рехабилитациия и лечение състоянието й останало непроменено и на 01.03.2018г. в „МЕДИКО ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР ОРИОН”, било повторено първоначалното изследване ЕМГ, като резултатите потвърдили оставане на първоначалната увреда, въпреки проведеното лечение. Това било причината за пореден път на 16.05.2018г. да постьпи в „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ -МЕСЕВРИЯ”, където били постигнати подобрения по отношение на възбудната и отпадна симптоматика, увеличаване на подвижността на сегмента. Навела е твърдения, че страда от причинената й увреда - физически болки и страдания от деня на операцията, които продължавала да търпи. Преживяла силен стрес и страх, че не може да върви нормално. Пострадал и социалният й живот, спряла да излиза с приятели, ежедневието й се променило и преминавало в болнични и рехабилитация. Наложило се да се учи да прохожда отново. Посочила е, че с решение по гр.д. № 16970/19г. на СГС е бил уважен предявен от нея частичен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 50 100 лв., представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди вследствие на допусната лекарска грешка.

Изложила е доводи, че въпреки проведените терапии и рехабилитации, не само не е настъпило подобрение, а е настъпила необратимост на нанесената увреда на н. перонеус декс и пълна безчувственост на пръстите на крака. Поради настъпилата невъзможност за излекуване ежедневно търпи физически болки, не може да върви бързо и трябвало постоянно да внимава да не падне.

Претендирала е да бъде осъдена МБАЛ „ДОВЕРИЕ” АД с ЕИК 131372487 на основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, чл.86 ЗЗД да й заплати сумата от 40 000 лв., частично от общата сума в размер на 100 000лв., представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди вследствие на допусната лекарска грешка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане – 22.12.2021г до окончателното плащане.

Ответната страна-МБАЛ „ДОВЕРИЕ” АД, чрез адв.Р. Р. – САК, е оспорила предявеният частичен иск с доводи, че е неоснователен. Не е оспорила, че страните са обвързани от СПН на влязло в сила решение по гр.д. № 16970/19г. на СГС, с което ответното лечебно заведение е осъдено да плати на ищцата сумата от 50 100 лв., частично предявена от общата сума от 100 000 лева — обезщетение за нанесени неимуществени вреди, вследствие на допусната лекарска грешка, ведно със законната лихва от датата на увреждането 10.10.2017 г. до окончателно изплащане, като е заплатил присъдената сума. Навела е довод, че така платеното обезщетение е справедливо и съответства на претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и на икономическата обстановка в страната. Оспорила е твърдението на ищцата, че причинените й вреди по справедливост се оценяват на 100 000 лева. Възразила е, че твърдените дискомфорт и измененията в походката при ищцата са в причинно –следствена връзка с процесното събитие. Оспорила е твърденията на ищцата, че продължава да чувства физически болки и страдания. По отношение на акцесорния иск за присъждане на законна лихва е възразила, че е нередовен, тъй като не е посочен претендиран 3 размер.

Изложила е доводи, че процесното събитие не се е отразило на трудоспособността на ищцата и тя продължава да работи, т.е. процесното събитие не е довело и не е причинило икономически неблагоприятни последици за ищцата. Ищцата е продължала да изпълнява трудовите си задължения, върнала се е на работа, което й е позволило да се грижи за семейството си и не е довело до значителни икономически последици за нея.

С решението си първоинстанционният съд е осъдил МБАЛ „Доверие“, АД, с ЕИК 131372487, да заплати на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД на Ц. Д. Г. , ЕГН ********** сума в размер на 30 000лв., частично предявена от общата сума в размер на 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на допусната лекарска грешка при операция на 10.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2021г. до окончателното плащане, като е отхвърлена исковата претенция за горницата над 30 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв., частично от общата сума в размер на 100 000лв., като неоснователна и са присъдени разноски. В частта му, с която е уважена исковата претенция за сумата от 10 000лв., решението е влязло в сила като необжалвано.

Между страните по делото не се спори, че на 09.10.2017 г. Ц. Д. Г. е постъпила за оперативно лечение в ответната болница по повод оплакване от образувание странично на дясно коляно от три години, болезнено при допир и натиск. Видно от приетия Лист за преглед на пациент от 09.10.2017г. прегледът на ищцата е бил осъществен от д-р Ю. Б. и назначена терапия: оперативно лечение.

Безспорно е, че д-р Ю. Б. към месец октомври 2017 г. се е намирал в трудово правоотношение с ответната болница, изпълнявайки длъжността "лекар, ортопедтравматолог", с място на работа: МБАЛ "Доверие" АД, отделение по ортопедия и травматология.