Определение № 21549 от 10.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8662/2025
- Вид
- Определение № 21549
- Подписан
- 10.06.2026
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 128, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 65 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21549 гр. София, 10.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110108662 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 129, ал. 3 ГПК.
Делото е образувано след като с определение № 175/06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 7136/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-6 с-в е допуснато изменение на предявения от Н. В. В. срещу „Обединена българска банка“ иск за заплащане от ответника на обезщетение за неимуществени вреди, който да се счита предявен за сумата от 1 500 лв., предявена частично от 150 000 лв., производството по делото е прекратено, изпратено на Софийски районен съд по подсъдност и е образувано настоящото дело.
Във връзка с направено искане от ищцата за предоставяне на правна помощ, след като е дал указания и установил относими към имущественото състояние на ищцата обстоятелства, съдът е постановил определение № 51380/16.12.2025 г. по гр.д. № 8662/2025 г., с което искането за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение. Указано е, че определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
Постановеното определение е връчено на 19.01.2026 г., като срокът за обжалване е изтекъл на 26.01.2026 г.
На 04.02.2026 г. по делото е постъпила молба от Н. В. В. с искане за продължаване на срока за обжалване поради предстоящо оперативно лечение.
С определение № 11614/24.03.2026 г., постановено по гр.д. № 8662/2025 г. по описа на СРС, 88 с-в, съдът е оставил искането за продължаване на срока за обжалване на определение № 51380/16.12.2025 г., постановено по гр.д. № 8662/2025 г. без уважение. На същата дата е постановено и разпореждане № 37762/24.03.2026 г., с което е указано на ищцата в едноседмичен срок от връчване на съобщение с настоящото разпореждане да представи препис от исковата молба с вх. № 100574/10.04.2023 г. /на СРС/, молба с вх. № 74859/11.08.2023 г. / на СГС/, молба с вх. № 104542/13.11.2025 г. /на СГС/, молба с вх. № 108575/22.11.2023 г. /на СГС/ за връчване на ответника по реда на чл. 131 ГПК, като я е предупредил, че при неизпълнение на дадените указания в срок исковата й молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено. Разпореждането е връчено на ищцата на 11.05.2026 г.
По делото е постъпила „молба и частна жалба“ с вх. № 155844/15.05.2026 г. /подадена по пощата на 13.05.2026 г./ от Н. В. В., в която се сочи, че поради влошено здравословно състояние и наложило се болнично лечение ищцата е пропуснала сроковете за обжалване по делото на определение № 11614/24.03.2026 г., постановено по гр.д. № 8662/2025 г. по описа на СРС, 88 с-в и разпореждане № 37762/24.03.2026 г., постановено по гр.д. № 8662/2025 г. по 1 описа на СРС, 88 с-в. Иска се възстановяване на пропуснатите срокове. Сочи още, че подава частна жалба срещу определение № 11614/24.03.2026 г., постановено по гр.д. № 8662/2025 г. по описа на СРС, 88 с-в, но такова приложение липсва. Приложени са болнични листове.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
В случая с разпореждане от 24.03.2026 г. съдът е дал ясни и конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба по чл. 128, т. 3 ГПК, като е предупредил ищцата за неблагоприятните последици от неизпълнение. Срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл на 11.05.2026 г., тъй като постановеното разпореждане е връчено на 04.05.2026 г. и изпълнение не е постъпило. След изтичането на срока на 13.05.2026 г. е подадената процесната молба с вх. № 155844/13.05.2026 г.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Нито в срока за изпълнение на дадените указания, нито към настоящия момент ищцата Н. В. В. е отстранила констатираните нередовности на исковата молба, като същата не е представила преписи от исковата молба и уточнителните молби за връчване на насрещната страна. Същата е предупредена за неблагоприятните последици от неизпълнение, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК.
По отношение на искането за възстановяване на срок за обжалване на определение определение № 51380/16.12.2025 г., постановено по гр.д. № 8662/2025 г. съдът намира, че същото е недопустимо, тъй като посоченият съдебен акт не подлежи на обжалване. С постановения съдебен акт е оставено без уважение искането за продължаване на срок за обжалване на определение № 51380 от 16.12.2025 г., постановено по гр.д. № 8662/2025 г.
Определението, с което съдът оставя без уважение искане за продължаване на срок за извършване на процесуални действия, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като не представлява акт на съда, преграждащ по-нататъшното развитие на делото /чл.
274, ал. 1, т. 1 ГПК/, нито е налице хипотеза на обжалване, изрично предвидена в закона /чл.
274, ал. 1, т. 2 ГПК/. Определението по чл. 63 ГПК може да бъде обект на инстанционен контрол само като част от инстанционния контрол върху последващи подлежащи на обжалване съдебни актове, чиято правилност е обусловена от законосъобразността на отказа на решаващия съд да продължи законен или определен от него срок за извършване на процесуално действие. При това положение следва да бъде направен извода, че защитата срещу определение № 51380/16.12.2025 г. по гр.д. № 8662/2025 г. по описа на СРС, 88 с-в би била само чрез обжалване на акта, с който евентуално е върната частна жалба срещу него.
Що се отнася до искането за възстановяване на срока за изпълнение на дадените с разпореждане от 24.03.2026 г. указания, съдът намира, че молбата е преждревременно подадена. Константна е съдебна практика на ВКС (Определение на ВКС по ч. гр. д. № 4360/2018 г., II г. о.; Определение на ВКС по ч. т. д. № 2555/2021 г., II т. о.; Определение № 48 от 10.06.1999 г. на ВКС по ч. гр. д. № 59/99 г., II г. о.; Определение № 59 от 10.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2682/2021 г., I т. о; Определение № 390 от 22.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 322/2011 г., IV г. о. и Определение № 2695 на ВКС по ч. гр. д. № 68/2026 г., IV г. О.), която настоящият състав споделя и според която допустимостта на молбата за възстановяване на срок изисква преценка на обстоятелствата дали е подадена в срока по чл.
64, ал. 3 ГПК и дали са спазени изискванията на чл. 65 ГПК, а основателността й изисква доказване на пропускане на срока поради особени непредвидени обстоятелства – такива, които обективно са попречили на страната да реализира свое процесуално право или да изпълни свое задължение в определения от закона или от съда срок. Възстановяването на 2 срок предполага установяване, че същият е пропуснат. По делото до настоящия момент не е бил постановен акт, който да установява, че срокът за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба е пропуснат. А произнасянето по молбата за възстановяване на срок, преди да е постановен акт за връщането на исковата молба би била недопустима.
В случая с връщане на подадената искова молба започват да текат два срока – за обжалване на разпореждането и за депозиране на искане за възстановяване на пропуснатия срок за отстраняване на нейните нередовности, като първо следва да бъде разгледан въпросът за законосъобразността на разпореждането за връщане, който ще разреши и стабилизира пропускането на срока с окончателен съдебен акт, обуславящ допустимостта на искането за възстановяването му.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 100574/10.04.2023 г. /съдържаща се на л. 2 и сл. от гр.д. № 19237/2023 г. по описа на СРС, 124 с-в/ на Н. В. В. срещу „Обединена българска банка“ АД поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване на констатирани нередовности в срок и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцата с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3