Решение № 517 от 13.11.2019, Районен съд - Ловеч

Р Е Ш

Е Н И

Е

№ гр.Ловеч, 13.11.2019 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА

РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 946 по описа за 2019 год,за да се произнесе съобрази:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от П.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник – адв. В.В. АК – Плевен, със съд.адрес: ***, оф.7 срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”МВР, с адрес за призоваване: гр.София, ул.”Пиротска”№171А.

Заявената искова претенция е с посочено правно основание по чл.178, ал.1, т.2, вр.чл.179, ал.2 от ЗМВР във вр. чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът излага в ИМ, че в процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е работил на длъжност

« командир на екип» в Района служба «Пожарна безопасност и защита на населението» гр.Ловеч при Областна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението» гр.Ловеч – Главна дирекция

«Пожарна безопасност и защита на населението» гр.София – МВР. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от

22.00 до 06.00 часа и продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.

Изтъква, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Сочи, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определяя с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че в процесния период е действала Наредба № 6121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, брл.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143 като е отпаднал с Наредба №

8121з-592 от 25.05.2015 г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.

Посочва, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното врезе за съответното работно място.

Ищецът твърди, че за процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил нощни дежурства, както следва:

- За 2016г. - м.05. – 48ч.; м.06 –

56ч.; м.07. – 48ч.; м.8 – 48ч.; м.9 – 32ч.; м.10 – 32ч; м.11 – 56ч.; м.12 – 56ч. - Общо – 376ч.;

- За 2017г. - м.01 – 48ч.; м.02.

- 32ч.; м.03.- 64ч.; м.04. - 16ч.; м.05.- 48ч.; м.06.- 56ч.; м.07. - 56ч.; м.08. - 56ч.; м.09.- 48ч.; м.10.- 56ч.; м.11.- 40ч.; м.12. - 56ч.- Общо - 576ч.;

- За 2018г. - м.01. – 32ч.; м.02

– 56ч.; м.03. – 16ч.; м.04. – 56ч.; м.05. – 64ч.; м.06. – 40ч.; м.07. – 48ч.; м.08. – 40ч.; м.09. – 48ч.; м.10. – 56ч.; м.11. – 40ч.; м.12. – 56ч. -Общо – 552ч.;

-За 2019г. - м.01. – 56ч.; м.02.

– 32ч.; м.03. – 48ч. - Общо – 136ч. или общо за периода 1640ч. нощен труд.

Посочва също, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащането на получените часове над тези установени за работното време. Твърди, че в конкретния случай, за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил общо 1640 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 234 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Сочи, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.13 лв. или за 234 часа труд му се дължи сумата от 1902.42 лв.

В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1902.42 лв, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2016 г. – 31.03.2019 г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея, ответникът, чрез процесуален представител – юрисконсулт Надя Янакиева, е депозирал писмен отговор, с който моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Претендирали са и разноски по делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Не оспорва, че за процесния период ищецът е държавен служител по служебно правоотношение в МВР, както и че същият е работил на смени при сумирано изчисляване на работното време. Счита, че няма основание да се приложи общата уредба по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която е предвидено нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Според ответника следва да се приложи специалната уредба по ЗМВР и издадената в изпълнение на този закон Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.

Навежда довод, че превръщането на нощните часове в дневни е установено единствено с цел увеличеното заплащане на нощния труд. Според ответника, дори и да се приеме, че по аналогия е приложима общата уредба, уреждаща заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация, а не специалният ЗМВР, коефициент за преобразуване на нощни часове в дневни не е предвиден. Позовава се на чл.67, ал.7, т.1 от ЗДС и чл.20 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, според които за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 и 6.00 часа се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0.25 лв. Изтъква, че за процесния период са действали Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г.на Министъра на вътрешните работи, с които е определен размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд, в размер на 0,25 лв. и прилага платежни бележки, удостоверяващи, че на ищеца са изплатени всички отработени часове нощен труд. На основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на посоченото в договора за правна помощ адвокатско възнаграждение.

В с.з.ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба до съда упълномощеният адв. В. е заявил, че счита иска за доказан по основание и размер и моли да бъде уважен по съображенията, изложени в исковата молба, имайки предвид направеното изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК. Претендирани да направените разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК. Представени са писмени бележки.

В с.з.ответникът- ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА

БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО”не изпраща представител в съдебно заседание. Представени са писмени бележки от процесуалния представител – юрисконсулт Надя Янакиева, в които е застъпено становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че за исковия период 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. страните са били обвързани от служебно правоотношение. Установява се, че ищецът е заемал длъжността „командир на екип” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.Ловеч при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – гр.Ловеч, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” в МВР – гр. София.

Страните не спорят, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, по предварително утвърден график, при сумарно изчисляване на работното време, като не е спорен също и фактът, че е полагал труд и през нощта – от 22.00 ч. до 06.00 часа.

Относно организирането и разпределението на работното време на служителите на РСПБЗН е издадена Заповед № УРИ:921з-809/31.10.2016 г.

Представена с отговора и приета като доказателство по делото е Заповед № 8121з- 791/ 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч, за полагане на труда на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители на МВР. Съгласно нареждане на Министъра на вътрешните работи по т.1 от посочената заповед, за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв.

На основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-икономическа експертиза с конкретно поставени задачи.

Съгласно заключението на в.л.Ц., общият брой часове, положен като нощен труд по графиците на дежурство и протоколите за отчитане на отработеното време между 22.00 часа и 06.00 часа от държавните служители, работещи на смени, на отчетен едномесечен и тримесечен период са 1 658 часа, посочен в колона 2 от приложената справка. Установено е,че в процесния период от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. от работодателя няма извършено преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане на сумарното работно време. В колона 3 от справката към заключението са посочени помесечно/тримесечно преобразуваните часове от нощен към дневен труд с коефициент 1.143 , които общо за процесния период са 1895 часа. Видно от справката /кол.4/, часовете извънреден труд, получени след преобразуването с горепосочения коефициент, за процесния период са 237 часа. Според експертизата, паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен е общо 1586.69лв. Вещото лице е установило, че за процесния период във ведомостите за заплати на ищеца са начислени и изплатени от работодателя за нощен труд 414.50 лв./по 0.25 лв. за всеки отработен час./

В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл.178, ал.1, т.3 във вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР – за заплащане на възнаграждение за извънреден труд при преизчисляване на положения нощен труд в периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Предявеният иск по естеството си е осъдителен, поради което съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест и следва да установи претендираните вземания по основание и размер.

Безспорно по делото е, че ищецът е заемал длъжността «командир на екип» при РСПБЗН – гр.Ловеч. В случая страните са обвързани от служебно правоотношение, като отношенията им се регулират от

Закона за Министерство на вътрешните работи. Този закон /ЗМВР/ се явява специален по отношение на ЗДСл и в него се съдържа правна уредба на статута на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Текстът на чл.179, ал.1 от МВР предвижда, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 06.00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.