Решение № 629 от 09.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Русе, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20224520105761 по описа за 2022 година

Адв.С. З. – пълномощник на „Юробанк България“ АД заявява, че на 02.03.2021г. представляваното от него дружество сключило със С. Т. К. Договор за потребителски кредит №FL1167745, по силата на който, на същата дата, предоставило на ответника заем в размер на 7403.20 лева за текущи нужди. Кредитополучателят приел да възстанови заемната сума, ведно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Пояснява, че кредитът е отпуснат по повод писмено заявление, отправено от С. К. до банката с искане сумата да бъде отпусната за срок от 48 месеца.

Въпреки установените между страните клаузи, кредитополучателят трайно преустановил погасяването на кредита. Не заплатил 6-та вноска с падеж 02.09.2021г. и 7-ма вноска с падеж 02.10.2021г., поради което и на основание чл.14 от Договора банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем. Уведомлението било връчено на кредитополучателя от ЧСИ В.М. по реда на чл.47 ГПК. Въпреки положените усилия, ответникът не бил установен на адреса, посочен в договора, а след справка за наличие на регистрирани трудови договори, се оказало, че не работи по трудово правоотношение.

Размерът на дълга възлизал на: 6719.76 лева – главница; 344.68 лева – възнаградителна лихва за периода 02.09.2021г. – 10.03.2022г.; 298.67 лева – мораторна лихва за периода 02.10.2021г. – 11.05.2022г.; 72 лева – такси за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г. и 60 лева – такса за връчване уведомление за предсрочна изискуемост.

За събиране на вземането, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение №1311/23.05.2022г., издадена по ЧГД №2617/2022г. по описа на РРС и изпълнителен лист срещу С. Т. К. за сумите: 6719.76 лева – главница по 1

Договор за потребителски кредит № FL1167745/02.03.2021г., дължима за периода 02.09.2021г. – 11.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022г. до окончателното й изплащане; 344.68 лева – възнаградителна лихва за периода 02.09.2021г. – 10.03.2022г.; 298.67 лева – мораторна лихва за периода 02.10.2021г. – 11.05.2022г.; 72 лева – такси за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г. и 60 лева – разходи по уведомяване за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г.; 149.90 лева – заплатена държавна такса и 590.79 лева – адвокатско възнаграждение.

Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което съдът, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

По изложените съображения адв.С. З. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. Т. К., ЕГН ********** дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“№260, представлявано от Д.Б.Ш. – изпълнителен директор и П.Н. Д.

– изпълнителен директор сумите: 6719.76 лева – главница по Договор за потребителски кредит № FL1167745/02.03.2021г., дължима за периода 02.09.2021г. – 11.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022г. до окончателното й изплащане; 344.68 лева – възнаградителна лихва за периода 02.09.2021г. – 10.03.2022г.; 298.67 лева – мораторна лихва за периода 02.10.2021г. – 11.05.2022г.; 72 лева – такси за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г. и 60 лева – разходи по уведомяване за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №1311/23.05.2022г., издадена по ЧГД №2617/2022г. по описа на РРС.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК адв.Л. В. – особен представител на ответника С. Т. К. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Намира претенциите за недоказани по основание и размер.

Счита, че кредитополучателят не дължи такси в общ размер 72 лева и такса за уведомяване – 60 лева, тъй като начисляването им е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.

Поддържа, че Общите условия на банката не обвързват ответника, тъй като липсват доказателства, обуславящи извод, че са приети от него.

Твърди, че клаузите в договора, свързани с определяне на лихви, разходи и неустойки са с неравноправен характер и следва да се приемат за нищожни.

Приема, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, съобразно договореното между страните.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Не е спорно, че страните по делото са обвързани от облигационни отношения, 2 основани на Договор за потребителски кредит № FL1167745/02.03.2021г., по силата на който, на 02.03.2021г., банката предоставила на ответника заем в размер на 7403.20 лева за текущи нужди. Кредитополучателят приел да възстанови заемната сума, ведно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.

В чл.14 от контракта се сочи, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Според чл.19 всички уведомления и изявления във връзка с договора е следвало да бъдат направени в писмена форма, като ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с куриер или по електронна поща, достигнат до адресите на страните, визирани в договора.

Прието е, че ако някоя от страните промени заявените адреси за кореспонденция е длъжна да уведоми насрещната страна като посочи новия си адрес, като до получаване на такова уведомление, всички съобщения достигнали до последния деклариран от съответната страна адрес ще се считат за получени.

През м.март 2022г. ищецът изготвил уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор, което изпратил до ответника чрез ЧСИ с рег.№833. Съдебният изпълнител връчил уведомлението, по реда на чл.47 ГПК. Въпреки положените усилия – посещения на два адрес, залепяне на уведомления, справки за наличие на регистрирани трудови договор, местонахождението на ответника не било установено.

Ангажирани са доказателства, от които е видно, че на 07.03.2022г. банката заплатила на ЧСИ с рег.№833 сумата 60 лева.

За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение №1311/23.05.2022г., издадена по ЧГД №2617/2022г. по описа на РРС и изпълнителен лист срещу С. Т. К. за сумите: 6719.76 лева – главница по Договор за потребителски кредит № FL1167745/02.03.2021г., дължима за периода 02.09.2021г. – 11.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022г. до окончателното й изплащане; 344.68 лева – възнаградителна лихва за периода 02.09.2021г. – 10.03.2022г.; 298.67 лева – мораторна лихва за периода 02.10.2021г. – 11.05.2022г.; 72 лева – такси за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г. и 60 лева – разходи по уведомяване за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г.; 149.90 лева – заплатена държавна такса и 590.79 лева – адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което съдът, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

В хода на производството е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно дадено. След извършена справка в счетоводството на банката, вещото лице е констатирало, че на 02.03.2021г. заемната сума (7403.20 лева) е усвоена от ответника. Установено е, че кредитополучателят е заплатил само 5 вноски от общо 48, като последното плащане е от 05.08.2021г. Изчислен е: остатъка от дължимата главница – 6719.76 лева; дължимата 3 възнаградителна лихва за процесния период – 344.68 лева; мораторната лихва за спорния период – 298.67 лева; дължимите такси – 72 лева и разходите за уведомяване на длъжника – 60 лева. Констатирано е, че счетоводството на банката е водено редовно.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 6719.76 лева – главница по Договор за потребителски кредит № FL1167745/02.03.2021г., дължима за периода 02.09.2021г. – 11.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022г. до окончателното й изплащане; 344.68 лева – възнаградителна лихва за периода 02.09.2021г. – 10.03.2022г.; 298.67 лева – мораторна лихва за периода 02.10.2021г. – 11.05.2022г.; 72 лева – такси за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г. и 60 лева – разходи по уведомяване за периода 07.09.2021г. – 11.05.2022г., предмет на заповед №1311/23.05.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №2617/2022г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело №2617/2022г. по описа на РРС е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което на 28.10.2022г. заявителят (ищец в настоящото производство) е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, като са му указани последиците при непредявяване на иска.

Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

Претенцията на „Юробанк България” АД се основава на договор

№

FL1167745/02.03.2021г., сключен със С. Т. К.. С договора за кредит, банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят – да ползва сумата и да я възстанови, съобразно уговореното. В случая, ищцовото дружество следва да установи, че въз основа на валидно сключен договор за кредит е предоставило на заемополучателя определена сума, но поради неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на ответника, има изискуемо вземане към него в претендирания размер. Последният следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право, а именно, че няма задължение за връщане на заетата сума, предвид въведените в хода на производството твърдения.

С оглед ангажираните в хода на производството писмени доказателства съдът приема, че страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение, основано на посочения по-горе договор за банков кредит. Безспорно е обстоятелството, че банката е предоставила на кредитополучателя сумата 7403.21 лева, при условията, визирани в контракта.

4

По релевираното от ответната страна възражение, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането:

Установено бе, че след 05.08.2021г. С. К. е преустановил погасяването на месечните вноски и това е довело до предсрочна изискуемост на вземането. Предсрочната изискуемост е уговорена при настъпване на определени обстоятелства, визирани в чл.14 от Договора (непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита).

Ищецът претендира незаплатените суми по кредита на основание настъпила предсрочна изискуемост, поради което съдът следва да обсъди дали са налице предпоставките – изпадане длъжника в забава и уведомяването му за предсрочната изискуемост. В чл.14 от Договора страните изрично са договорили, че банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски. От приетата по делото експертиза е видно, че след 05.08.2021г. не са заплащани погасителни вноски. Не са ангажирани доказателства от ответната страна, които опровергават това обстоятелство, поради което съдът намира за доказано, че кредитополучателят е неизправна страна в правоотношението, респективно за банката е възникнало правото да обяви за изискуем целия дълг.

Разпечатката съдържа 43 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/626dce96-df38-4d12-8273-98a5db5fcaf9