Решение № 3009 от 03.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3009 гр. Пловдив, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330113844 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.49 ЗЗД.

В исковата молба от С. А. Б. против Община Пловдив се твърди, че ищецът е собственик на лек автомобил „***“ модел „***“ с рег.№ ***, технически изправен, с преминат задължителен технически преглед, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев инс“ АД, както и с платена винетка. На ***г. около 4,35 ч. ищецът управлявал МПС в ***, по ***, кръстовището на ***, като се движил със скорост 45 км/ч. В автомобила се намирал и негов приятел, като в района на кръстовището попаднал в необезопасена дупка на пътното платно с размери 2,60м. по 1,40м. с дълбочина около 15 см. При удара се активирала лява странична въздушна възглавница, като след попадането в дупката МПС угаснало и се активирала някаква защита, което препятствало придвижването на собствен ход. Пътуващите в МПС го избутали, с цел осигуряване на безопасност, като ищецът позвънил на тел.112 и съобщил за инцидента. На място пристигнал екип на ***, които констатирали фактите на мястото на събитието, изпробвали водача за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна. Констатирани били щети по ходовата част на МПС – предно ляво и задно ляво колело. Гумите били сцепени, летите джанти – повредени. Счупен бил и халоген в предна лява част. На място били направени снимки с таблет, съставен бил протокол за ПТП № *** от ***г. Съдържа се в исковата молба позоваване на чл.3, ал.3 от Закона за пътищата, както и на чл.3 и чл.167 от Закона за движение по пътищата, като се сочи, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, в случая Община Пловдив, която е проявила бездействие, изразяващо се в 1 бездействие на служителите, натоварени да поддържат пътя и да сигнализират препятствията по него. Твърди се, че в резултат на ПТПна МПС са причинени имуществени вреди, подробно описани в исковата молба, като на МПС следвало да се извърши ремонт.

Общата сума на частите, подлежащи на смяна според ищеца възлиза на 2120.19 лв., разходите за механична работа – на 182.90 лв., разходите за ремонт на предна броня – 351.90 лв., или общо стойност от 2654.99 лв. без ДДС или 3186.10 лв. с ДДС. Следвало да се приеме и удръжка за самоучастие, като след нейното приспадане, стойността възлизала на 2929.80 лв. Поради това е направено искане за осъждане на Община Пловдив да заплати на ищеца посочената сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането й. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Община Пловдив, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Липсвали доказателства за обстоятелствата и механизма на настъпване на ПТП. Не било ясно как е определена цената на иска. Често при възникване на такъв тип вреди било налице виновно поведение на водача на МПС, възможно било и автомобилът да е ползван по неправилен начин. Не ставало ясно с каква скорост се е движило МПС. Направено е възражение за съпричиняване на резултата.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Протокол за ПТП № *** от ***г.

Представени са Свидетелство за регистрация Част I и Част II на МПС рег.№ ***, както и застрахователна полица от 28.11.2022г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с период на валидност 28.11.2022г. – 27.11.2023г.

По делото са представени също Удостоверение за техническа изправност на МПС, както и свидетелство за управление на С. Б..

Изискана и постъпила е от *** справка за водача С. Б..

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А., *** в *** ***, който разяснява, че е съставил протокола за ПТП, като това е документът, който се попълва при произшествие с материални щети. Съставял се в 3 екземпляра – за водача, за архива на „Пътна полиция“ и за втори участник. В случая втори участник нямало, тъй като произшествието било свързано с необезопасена дупка на пътното платно. Свидетелят бил нощна смяна, заедно със свой колега, когато получили съобщение от оперативната дежурна част за настъпило произшествие на ***, при което водачът на МПС попаднал в необезопасена дупка и имало материални щети. Установили при пристигане на място, че автомобилът бил спрял непосредствено на няколко метра от кръстовището на *** и ***. От лявата страна имало спукани гуми, били изскочили въздушните възглавници на автомобила.

Момчето им показало мястото, през което е минало, било насипано с чакъл, като явно от товарните автомобили, които минавали, дупката била станала много дълбока, имала ръб, била голяма и минавала точно през неговото платно на движение. Времето било тъмно, 2 водачът нямал възможност да я заобиколи. Даже и свидетелят я видял в последния момент.

Заснета била със зачисленото им техническо средство – таблет. В автомобила имало още едно момчето. Пробата на водача за алкохол била отрицателна. Настилката била суха. На водача не бил съставян акт, тъй като произшествието било по вина на администратора, който обслужвал пътя.

Разпитан е и св.***, който разяснява, че на ***г. със С. Б. с неговото *** били до ***, като след 12 часа решили да се прибират към *** и да минат по ***, а оттам по околовръстното.

Движили се с около 40-45 км/час, като след преминаване на светофара на *** свидетелят гледал напред, като колата подскочила, чу се все едно нещо се взривявало, изведнъж нещо ударило свидетеля и той се замаял. Колата изгаснала, пуснала сама аварийни светлини и на свободен ход стигнали до края на пътното платно. Успял да свали колана си и след като осъзнал какво става, видял, че са ги ударили въздушните възглавници от лявата страна, тъй като автомобилът бил с десен волан. Видели, че и двамата са добре и се обадили на тел.112.

До 10 мин. дошъл патрул с 2 полицаи, обяснили им, че се ударили в дупка. Те я видели, измерили, асфалтът на дупката бил изрязан под остър ъгъл. Нямало никакви знаци за намаляване на скоростта. Тествали шофьора за алкохол, отрицателна била пробата, снимали МПС, с две скъсани гуми, изкривени предна лява джанта и задна лява джанта, имало и други повреди. Автомобилът не можел да запали, обадили се на приятел, който дошъл от ***, докарал им две резервни джанти с гуми, сменили ги и с въже, на аварийни светлини ги закарал до ***. Пътят бил осветен. Пътната настилка била суха, но дупката не се виждала.

Нямало конуси, нямало знаци за ремонтни дейности. Дупката била по крайна лява част на дясна лента и в началото на насрещно движещите се автомобили.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно автотехническа експертиза, според което от техническа гледна точка най-вероятен е следният механизъм на настъпване на ПТП – на ***г. водачът С. Б. е управлявал собствения си л.а. „***“ с рег.№ *** по платното за движение на *** в ***, като при приближаването на кръстовище, образувано от същата улица и *** в непосредствена близост до ***, автомобилът с левите колела преминава през несигнализирана и необезопасена негативна неравност с остри ръбове. В резултат от пропадането на автомобила в дупката на платното за движение с размер 2,60 м дължина, 1,40 м широчина и дълбочина около 15 см са нанесени материални щети на автомобила. При осъществяване на механизма на ПТП увреда и необходимост от подмяна и ремонт в посочената степен на описаните авточасти са технически възможни. Има причинноследствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредите на сочените от ищеца автомобилни части. Увредите добре отговарят и е напълно възможно да са следствие на ПТП – преминаване през негативна неравност с удар в изходния й ръб. Общата стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с изследваното ПТП по среднопазарна стойност възлизат на 2 822.66 лв. При вариант, че водачът е управлявал автомобила с максимално допустимата скорост на движение на съответния път от 50 км/час, то автомобилът се намира на 47,38 м преди неравността. От тази позиция неравността е по-малка от праговата големина на обект, 3 така че да бъде забелязан от водача на автомобила и да го избегне с екстрено задействане на спирачната система. Следователно водачът е нямал техническа възможност при управление на автомобила с изискуемата максимално допустима скорост по закон за съответния път от 50 км/час да забележи дефекта на пътното платно своевременно и да го избегне.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От представения по делото Протокол за ПТП № *** от ***г., съставен от М. А. – *** в *** при *** се установява, че на посочената дата е настъпило произшествие, при което лек автомобил марка и модел „***“ с рег.№ *** е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно на ***, кръстовище с ***. Не се спори, че автомобилът е управляван от собственика му С. А. Б..

С отговора на исковата молба е наведено възражение, че липсват доказателства за обстоятелствата и механизма на ПТП, като приложеният протокол за ПТП нямал материална обвързваща сила за отразените в него обстоятелства. Действително представеният протокол за ПТП няма характер на официален свидетелстващ документ по отношение механизма на ПТП и тежестта за установяване на последния, доколкото този правнорелевантен факт е оспорен от ответника, е на ищеца, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК. Механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно от доказване от страна на ищеца, посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин, както обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП, така и претендираните вреди, а така също и причинноследствената връзка между ПТП и вредите. Според показанията на св.***, които съдът възприема като обективно дадени, с приятеля му С. Б. се движили с около 40-45 км/час, като след преминаване на светофара на *** свидетелят гледал напред, колата подскочила, чуло се все едно нещо се взривявало, изведнъж нещо ударило свидетеля и той се замаял. Колата изгаснала, пуснала сама аварийни светлини и на свободен ход стигнали до края на пътното платно. Свидетелят осъзнал какво става, видял, че са ги ударили въздушните възглавници от лявата страна, тъй като автомобилът бил с десен волан. Пътната настилка била суха, но дупката не се виждала. Нямало конуси, нямало знаци за ремонтни дейности. Дупката била по крайна лява част на дясна лента и в началото на насрещно движещите се автомобили.

Показанията на свидетеля се подкрепят и от гласните доказателства чрез разпит на св.А., съставил протокола за ПТП, които съдът възприема като обективно дадени, според когото при пристигане на място е извършен оглед на произшествието и заснемане на дупката с предоставеното на полицейския екип техническо средство. Същият разясни, че мястото, през което автомобилът бил минал, било насипано с чакъл, дупката била станала много дълбока, имала ръб и минавала точно през платното за движение на увредения автомобил.

Описаният механизъм на ПТП съответства на събраните гласни доказателства, както и на заключението по САТЕ, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните. Вещото лице е категорично, че при вариант, че водачът е управлявал автомобила с максимално допустимата скорост на движение на съответния път 4 от 50 км/час, то автомобилът се намира на 47,38 м преди неравността. От тази позиция неравността е по-малка от праговата големина на обект, така че да бъде забелязан от водача на автомобила и да го избегне с екстрено задействане на спирачната система. Следователно водачът е нямал техническа възможност при управление на автомобила с изискуемата максимално допустима скорост по закон за съответния път от 50 км/час да забележи дефекта на пътното платно своевременно и да го избегне. Поради това съдът намира за неоснователни изложените в писмения отговор възражения, че е налице виновно поведение на водача на МПС, както и че описаните вреди са следствие на неправилно поведение на водача и неправилно ползване на автомобила, тъй като се опровергават от доказателствата по делото. Поради това съдът намира, че механизмът е установен и съвпада с посочения в исковата молба.