Решение № 76 от 28.04.2022, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Троян, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Ваня Т. Маринова като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20214340101042 по описа за 2021 година

М. Н. ГР. от гр. Троян е предявила против „М.“ АД – гр. София, ЕИК ***, представител В.С. иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че с ответното дружество са сключили договор за кредит на 21.07.2021 г., по силата на който й е предоставена сумата от 2 000 лева. Г. счита, че клаузата на чл. 10 от договора - неустойка в размер на 2 995,20 лева, е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави и е сключена при неспазване на законовите разпоредби.

В подкрепа на твърденията си ищцата е ангажирала писмени доказателства, представляван е в процеса от адвокат Д.М. от АК – гр.

Пловдив, изразено е писмено становище по същество, че иска е основателен и доказан и моли съда изцяло да го уважи.

На основание чл. 131 от ГПК на ответното дружество е изпратено копие от ИМ и доказателства, в едномесечния срок е представен писмен отговор, с който изцяло се оспорва исковата претенция. Твърди, че в чл. 9 от Договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49.65 % и се изчислява съгласно Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 10 от Договора за потребителски кредит, кредитополучателят дължал неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 20, ал. 2 от договора. Същата се дължала, поради неосигуряването от страна на кредитополучателя на обезпечение на 1 кредита с поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на поставените в общите условия изисквания. Уговорената неустойка между двете страни била в размер, който е изцяло съобразен със законовите изисквания и е изчислен съгласно условията в договора. В с. з. не се явява представител, изразено е писмено становище по същество.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № 136870 от 21.07.2021 г., Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 136870, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените писмени доказателства се установява, че на 21.07.2021 г. М.Г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 1 от процесния договор на Г. е предоставен кредит в размер на 2 000 лева, като същата се е задължила да върне сума в размер на 2 859,52 лева, при годишен процент на разходите /ГПР/ – 49,65% и годишен лихвен процент /ГЛП/ – 36,99 %. Съгласно договоринте клаузи н а ищцата е начислена неустойка в размер на 2 995,20 лева. От представения погасителен план се установява, че дължимата месечна вноска при необезпечен кредит възлиза на 243,95 лева, от които 124,80 лева е неустойка. Видно от плана посочените вноски са погасими за 24 месеца, като по този начин общото задължение по договора възлязло на 5 854,72 лева.

Страните са се договорили, че кредитополучателя дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не представи обезщетение по реда на чл. 20 от договора.

В исковата претенция Г . излага, че описаната клауза на чл. 1 0 от процесния договор – неустойка, начислена в размер на 2 995,20 е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 143 ал. 1 от ЗЗП

С оглед на така изложената фактическа обстановка от правна страна съда извежда следното:

Съдът намира така предявения иск изцяло за основателен и доказан.

Процесната договорена клауза за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД , тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. В 2 настоящия случай ищцата въвежда възражение за нищожност на посочената по-горе клауза, с която за заемополуателят е уредено задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението му за предоставяне на обезпечение съгласно реда и условията предвидени в чл. 20 о т договора, поради противоречието й с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Предвидената неустоечна клауза в процесния договор за паричен заем излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредотодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Въведените в договора изисквания за вида обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.

Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се явява нищожна, При тези изводи съда счита, че предявения иск следва изцяло да бъде уважен като основателен и доказан и следва процесната клауза от договора за кредит, да бъде обявена за нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.

Относно разноските – при хипотезата на чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени сторените разноски. Представен е списък по чл. 80 3 от ГПК. Ще следва ответника да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 119,81 лева – заплатена държавна такса, а при хипотезата на чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА на пълномощника на ищцата – адв. Д.М. да заплати адв. възнаграждение в размер на 439,65 лева. Съгласно чл. 38 от ЗА - адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай, която хипотеза с оглед приетите по делото доказателства не е опровергана от ответника. Съда е определил посочения горе размер на адв. възнаграждение съгласно Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, че клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 136870, сключен на 21.07.2021 г. между М. Н. ГР., ЕГН **********, адрес: *** /пълн. адв. Д.М. от АК – Пловдив, адрес: ***/ и „М.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес: ***, представител В.С. е НИЩОЖНА, като противоречаща на добрите нрави, сключена при неспазване на нормите на нормите на чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес: ***, представител В.С.

ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. ГР., ЕГН **********, адрес: *** /пълн. Адв. Д.М. от АК – Пловдив, адрес: ***/ сумата 119,81 – сто и деветнадесет лева и 81 стотинки, сторени съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес: ***, представител В.С.

ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.М. от АК – Пловдив, адрес: *** сумата 439,65 – четиристотин тридесет и девет лева – адв. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 4