Решение № 155 от 17.08.2020, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№

2020г., гр. Велинград

РАЙОНЕН

СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав съдия Иванка Пенчева при участието на секретаря Донка Табакова, като разгледа докладваното от съдия Пенчева гр. дело № 179 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл.108 ЗС за установяване, че Община

Велинград, ЕИК ********* е собственик по отношение на Н.Т.Ж., А.Т.Г. и И.Ю.Т., на ПИ с идентификатор №

***, по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед

РД-18-1214/06.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, ***, с площ от 128 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за търговски обект, комплекс, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - 3127, квартал 134, парцел XI, при съседи: имоти ***, ***, ***, ***, който е идентичен с имот, находящ се в гр.

Велинград, кв. Лъджене, ***, представляващ дворно място, съставляващо ПИ № 3127 в кв. 134 по регулационния план на гр. Велинград, одобрен с Решение № 91/16.04.2004 г. на ОбС Велинград, с площ по акт за собственост 150 кв.м., на осн. чл.2, ал.1, т.4 от ЗОбС /редакцията от 21.05.1996г./, евентуално на основание § 42 ПЗР на ЗОС обн. ДВ бр. 96 от 05.11.1999г. и за осъждане на ответниците- да предадат фактическата власт върху имота, владян без основание.

Твърди се, че Община Велинград е придобила собствеността върху имота след отчуждаването му със Заповед за отчуждаване № 1399/09.11.1980г., изменена със заповед № 932/18.05.1982г. имот, от наследниците на А.П., починал през 1974г. /негов собственик, съгл. записванията в разписната книга на Община Велинград/- С.П.-съпруга и низходящите - Д.П., М.Д.и И.Г. .

Отчуждаването на осн. чл.98 от

ЗТСУ /в сила от 01.06.1973г. отм. с § 20 от ПЗР на ЗУТ - ДВ, бр. 1 от 2.02.2001 г., в сила от 31.03.2001г./ било за обществени нужди - разширение на улица и строителство на универмаг и имотът, с влизане в сила на заповедта за отчуждаване, станал държавна собственост.

С разделяне на собствеността между държавата и общините през 1996г. преминал в патримониума на Общината по силата на чл. 2, ал., т. 4 ЗОбС /ред. От 21.05.1996г./.

Твърди се, че имот пл. № 3127, заснет по плана на гр. Велинград от 1978г. е бил с по-голяма площ, като с регулационен план е бил отреден за обществени мероприятия - разширение на улица „Св. св. Кирил и Методий“ и парцел VI- за универмаг, комунално-битови услуги и жилищно строителство в кв.104.

Твърди се, че по-голямата част от имота е попаднала в разширението на улицата. Западната част от имота, която представлявала настоящия имот е останала незасегната от разширението на улицата. Строителство на универмаг не започнало. По предходният план тази част на имота съставлявала УПИ XI-3127, била урегулирана и отредена „за търговски дейности“ с частично изменение на регулацията одобрено със Заповед № 657/14.07.2003г. на кмета на общ. Велинград. През 1984г. върху имота бил изграден комплексен приемателен пункт на „Торгус“ ЕООД /общинско предприятие на общ. Пазарджик/, като към момента на изграждането сградата е имала статут на временен строеж, поради липса на отреждане в регулационния план. Към този момент мероприятието, за което е бил отчужден имотът било реализирано частично - за разширение на улица, а построяването на универмаг не било реализирано и е отпаднало. Тази част от имота придобила самостоятелен статут едва към момента на отреждането на парцел за нея, предвиден за търговска дейност през 2003г.

Твърди се, че с влизане в сила на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ, ЗС отчуждените собственици Д.П., М.Д.и И.Г..са подали молба по чл. 4 от Закона-вх.№42-04-1107/25.03.1992г./ за възстановяване на останалата, незасегната от благоустройственото мероприятие част от процесния имот /отчужден по ЗТСУ/, по която е постановено и Решение № 130/24.04.1992г. от Кмета на Общината за отказ за възстановяване, поради реализиране на мероприятието.

Сочи, че решението за отказ не е обжалвано в законоустановените срокове и е влязло в сила.

Счита, че постановеното по-късно Решение № 40 от 11.06.1998г. от Кмета на Община Велинград, с което правото им на собственост било възстановено, на основание отново подадена молба за възстановяване на собствеността след изменението на ЗВСНОИ с ДВ бр.№107/18.11.1997г. с §2, съгл. който преклузивните срокове по чл. 4 се възстановяват и започват да текат от деня на влизане на закона в сила, е нищожно и не е произвело правно действие, предвид че не са налице законовите предпоставки за подаване на молбата.

Твърди, че Община Велинград е участвала като трето лице помагач в производство по иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет правото на собственост върху същия имот, на основание реституция по ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ, ЗС и наследствено правоприемство, с главни страни Н.Т.Ж., М.А.Д.и Т.А.Г., настоящи ответници и ищци в предходното производство и ответници А. В.М.и И. В.М., на страната на ответнците М., по което с влязло в сила на 18.05.2018г.

Решение № 70 от 21.02.2017г., постановено по в. гр. д. № 475/2016 г. на Окръжен съд Пазарджик, правото на собственост на ищците и настоящи ответници бил отречено със сила на пресъдено нещо. Счита, че с влязлото в сила решение е прието, че имотът е собственост на Община Велинград. По тези причини, следвало да се приеме, че имотът никога не е напускал патримониума на Държавата и с влизане на Закона за общинската собственост е придобит от общината по силата на чл. 2, ал.1, т.4 от ЗОбС / редакцията от 21.05.1996г./. В условията на евентуалност, при допуснато на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска, претендира собствеността на осн.

§ 42 от ЗОбС обн.

ДВ бр. 96 от 05.11.1999г.

Твърди се, че ответниците оспорват правото на собственост на ищеца, като се снабдили с нотариални актове за право на собственост върху процесния имот-1../Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на Нотариус Симеон Даскалов, акт № 82, том 2, peг. № 3709, дело № 274/2018 г., с който Н.Т.Ж. и А.Т.Г., били признати за собственици на основание наследство по закон от общите им наследодатели Т.А.Г. и И.А.Г. на по 1/3 ид.ч. за всеки един от тях и 2./Нотариален акт за дарение на недвижим имот на Нотариус Георги Халачев, акт № 59, том 2, per. № 1539, дело № 255/21.09.2016 г., с който М.А.Д., чрез пълномощника си И.Ю.Т. дарила на И.Ю.Т. 1/3 ид. ч. от имота.

Твърди се, че А.Г. и Н.Ж. са наследници на претендиращия реституент И.Г. , участвали са в предходното производство, по което Община Велинград е трето лице помагач и са обвързани от влязлото в сила решение, с което правата им по наследство и реституция са отречени, поради което съставеният констативен нотариален акт не ги легитимира като собственици.

Счита, че по същите съображения предходното влязло в сила решение поражда действие по отношение на правоприемника на М.А.Д.-И.Ю.Т. на осн. чл. 226 ГПК и същия не е придобил правото на собственост по дарение.

Ответниците Н.Т.Ж. и А.Т.Г., в срока по чл.131 ГПК, оспорват иска по основателност. Считат, че ищецът не е придобил имота по силата на чл.2, ал.1,т.4 от ЗОбС в първоначалната й редакция, с доводи, че не са налице законовите предпоставки за това. Съгласно цитираната разпоредба общинска собственост са незастроените парцели, а процесния имот е бил застроен с масивно строителство още от 1984г. Макар редакцията на разпоредбата да била изменена през 1999г. и изискването имотът да е незастроен да е отпаднало, то към този момент ответниците вече са придобили собствеността върху имота.

Оспорват твърденията на ищеца относно придобивното основание и с довод, че след като е построената върху имота масивна сграда през 1984г. от КСПП гр.Пазарджик и същата е предадена през 1985г. на кооперативна организация, която след това се е преобразувала в общинска фирма „Търговия и услуги- гр. Пазарджик“,после на 28.06.1991г. в ОФ „Торгус", след това в ЕООД, е налице хипотезата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС, а именно към датата на влизане на закона в сила сградите са били собственост на кооперативна организация, поради което не е станал общинска собственост и прилежащият терен.

Ако се приемело, че КСПП и следващите организации не били кооперативни, а търговски дружества, то от 1984г. до 1998г. имотът бил предоставен на общинско предприятие, впоследствие преобразувано в търговско дружество, ползвал се е от него, а в последствие изградените върху имота сгради били продадени на други търговци, като върху тях ответниците установили владение.

Предвид че имотът се е ползвал от търговски дружества, придобИ.ето му от Общината било изключено по силата на чл.2 ал.4 ЗОбС, действащ от приемане на закона до настоящия момент.

След като имотът не бил с общински или държавен статут било допустимо придобИ.ето му по давност и заявяват, че са го придобили с кратката 5-годишна давност /евентуално с обикновената 10-годишна/, считано от възстановяване на собствеността с приложеното от ищеца Решение на кмета на Община-Велинград от 1998г., до завеждане на иска по чл.108 срещу трети лица А. В.М.и И.В.М., визирани в приложените от ищеца съдебни решения.

Възразяват, че представеното от ищеца Решение

№ 130 от. 24.04.1992г. на Кмета на Община Велинград е влязло в сила и не следва да се приема като доказателство за отречени права.

В допълнително представена молба уточнение вх.

№ 1994 от 24.04.2019 г. към насрещната искова претенция, релевират възражения за недопустимост на предявения от Община Велинград иск с правно основание чл.

180 ЗС по отношение на имот с идентификатор***, с доводи за липса на правен интерес от водене на делото, предвид че между страните не е имало правен спор.

Сочи се, че исковата молба е нередовна-не била посочена цена на иска, не било представено удостоверение за данъчна оценка на имота, не били внесени дължимите държавни такси, имотът не бил индивидуализиран по актуалния регулационен статут.

Считат, че Общината е обвързана от влязлото в сила Решение № 40 от 11.06.1998г. на Кмета на Община Велинград, издадена на осн. § 2 ПРЗ на ЗОСОИ, с което е отменена заповедта за отчуждаване на имота и същият е възстановен на реституираните собственици и предявеният иск е недопустим. Считат за недопустимо органът, издал решението да се позовава на неговата порочност, като предпоставка за предявяване на иск за собственост срещу лицата, които се ползват от него. Считат, че решението обвързва Общината, която е страна по него. Считат, че с предприетите срещу тях правни действия ищецът се опитва неправомерно да обобществи имота на ответниците. Заявяват, че от момента на влизане в сила на реституционното решение от 1998г. владеят имота на правно основание годно да ги направи собственици.

Счита за недопустимо предявяването на настоящия иск от кмета на общината, без за това да е взето решение от Общинския съвет.

Заявяват, че с решение на Общинския съвет от

1993г. е одобрено изготвяне на план за парцелиране на имотите, попадащи в квартала на частично реализираното мероприятие, с площи по малки от нормативно предвидените с позоваване на изключенията по действащите ЗТСУ и ПП на ЗТСУ, които позволявали урегулирането на имоти в отделни размери под минималните, ако се намират в централната градска част.

Оспорват твърденията, че Решение № 130 от 24.04.1992г. на Кмета на Община Велинград за отказ за възстановяване на имота е влязло в сила. Заявяват, че срещу него е подадена жалба, по която няма произнасяне до влизане в сила на измененията на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ,ЗС и единственото пораждащо правни последици е Решение № 40 от 11.06.1998г.

Считат, че с деактуването на имотите от Община Велинград през 1998г., същите са придобили статута на имоти частна собственост и са могли да бъдат придобИ.и по давност.

Позоват се на придобиване на имота по давност, считано на 11.06.2003г., при упражнявано петгодишно давностно владение, допълнително с аргумент за възможността да се придобиват имоти частна общинска собственост в този период по давност.

Считат, че влязлото в сила решение, на което се позовава ищеца, за да обоснове нищожността на правното основание, от което праводателите на ответниците черпят права, не ги обвързва, предвид че е водено между други страни и не се ползва със сила на присъдено нещо в отношенията между страните по настоящия иск, нито следва да бъде зачетена обвързващата сила на мотивите, макар и ищецът да е участвал като трето лице помагач на страната на ответниците М..

Разпечатката съдържа 45 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/626c7c9d-16a9-43ce-9fcf-7eab5de61653