Решение № 111 от 22.07.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Разград, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20263300500146 по описа за 2026 година

Производството е по чл.267 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Й. Н. Й. против решение № 125/3.03.2026г. по гр.д. № 1550/2025г. по описа на РС Разград, в частта, с която в производство по прекратяване на брака с развод съдът е постановил съвместно ползване на семейното жилище от двамата бивши съпрузи. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови ново, с което да постанови ползване на семейното жилище само от него.

Не е постъпил писмен отговор от М. М. Й.. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следното: съгласно чл.56 ал.1 СК, при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В т. 10 от Постановление № 12 от 28.XI.1971 г., Пленумът на ВС се е произнесъл в кои случаи семейното жилище може да се ползва поотделно от двамата съпрузи: ако жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища – в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения към момента на развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението им, т. е. в зависимост от възможността да се обособят самостоятелни жилищни и сервизни помещения за всяка от обособените за живеене части, като 1 разпределянето на жилищните помещения между бивши съпрузи при общо ползване на сервизите е допустимо по изключение, само ако отношенията са търпими.

Отношенията между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна толерантност, изключваща физически или психически тормоз; когато между бившите съпрузи е установена поносимост, умереност, съществува възможност за диалог; когато липсва не само физическа, но и вербална агресия, а поведението им е насочено към избягване на конфликти, прояви на такт и решаване на възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки. Така установени отношения на търпимост, въпреки дълбокото и непоправимо разстройство на брака, позволяват съжителството в семейното жилище при общо ползване на сервизни помещения. В този смисъл е решение № 247 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 239/2009 г., IV г. о. Когато съпрузите са фактически разделени, но водят отделните си домакинства в едно жилище, на преценка подлежат фактите за пораждането на остри конфликти при съвместното ползване на общи помещения – така решение № 428 от 28.10.2011 г. по гр.д. № 524/2010 г. на ВКС, ІV г.о.

В обжалваното решение е постановено съвместно ползване на семейното жилище от бившите съпрузи. Съдът не е посочил как разпределя това ползване, не е изследвал и какво е разпределението на помещенията в къщата, както и дали сервизните помещения са общи или самостоятелни или дали могат да се обособят самостоятелни такива без преустройства, изменения и промяна на предназначението им. Предвид признанията на страните за неизгодни за всяка от тях факти, въззивният съд приема за установено, че семейното жилище представлява къща на два етажа, по пет стаи на етаж, но с общи части и обща кухня.

В случая въззиваемата не е доказала, че жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища, в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения към момента на развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението им. Напротив, счита, че цялата къща представлява семейно жилище именно поради общата кухня и другите общи части. При прилагане на тълкуването, съдържащо се в т.10 от ППВС № 12/1971г., се налага извод, че къщата като семейно жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи в общия случай.

Следва да се разгледа изключението – при положение, че не могат да се обособят самостоятелни жилищни и сервизни помещения за всяка от обособените за живеене части, разпределянето на жилищните помещения между бивши съпрузи при общо ползване на сервизите може да се допусне по изключение, само ако отношенията са търпими.

По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява, че отношенията между бившите съпрузи са крайно влошени и нетърпими, липсва толерантност или желание за диалог. Горните обстоятелства се установяват и от заетите по делото позиции от двете страни.

Причината за това положение е поведението на ответника, за когото с влязлата в сила част от първоинстанционното решение е прието, че негова е вината за дълбокото и 2 непоправимо разстройство на брака. В подкрепа на извода за силно влошените отношения между двамата са и представените решения по гр.д. № 1776/2025г. – производство по ЗЗДН, и по АНД № 816/2025г. – производство по обжалване на НП, издадено по чл.37 ЗНССП.

Въпреки, че с първото решение не е установен акт на домашно насилие от въззиваемата към жалбоподателя, а с второто Й. Й. е наказан за подаване на сигнал на тел. 112 за възникнал скандал със съпругата му, като е осъзнавал, че ситуацията не е била застрашаваща и не е изисквала намеса на органите на реда, съдебните актове подкрепят извода за нетърпимо съжителство, излизащо извън рамките на нормалните взаимоотношения между лица, живеещи в едно жилище и ползващи съвместно общи помещения в него.

В обобщение, не е налице изключението на т.10 от ППВС № 12 от 28.XI.1971 г., при наличието на което да е възможно предоставяне на ползването на семейното жилище с общи помещения, поотделно от двамата съпрузи.

Предвид липсата на данни за обособяването на отделни жилища със собствени сервизни помещения, както и установените нетърпими отношения между бившите съпрузи, семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на единия от тях.

Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и ако семейното жилище е собственост на един от съпрузите, то не може да бъде предоставено за ползване на другия съпруг /така цитираното по-горе решение № 247 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 239/2009 г., IV г. о./. Такава възможност е била предвидена в чл.107 ал. 2 СК (отм.) само в една тясна хипотеза – ползването на семейното жилище може да бъде предоставено за определен срок на невиновния съпруг, когато то е собственост на виновния за прекратяването на брака. Тази разпоредба е отменена. В сега действащата уредба на чл.56 ал.2 СК, когато семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, т.е. в хипотеза, в която от брака има ненавършили пълнолетие деца.

Видно от представения по делото нотариален акт от 8.10.1997г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство, и удостоверение за наследници, жилището е било на бащата на жалбоподателя, а към настоящия момент съсобственици са той и неговия брат св.В.Й.. Страните по делото нямат ненавършили пълнолетие деца. При това положение ползването на семейното жилище следва да се предостави на Й. Й..

Решението в обжалваната част следва да се отмени, като вместо него бъде постановено ново в горния смисъл.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отменя решение № 125/3.03.2026г. по гр.д. № 1550/2025г. по описа на РС Разград, в частта, с която в производство по прекратяване на брака с развод съдът е постановил съвместно ползване на семейното жилище от Й. Н. Й. и М. М. Й., като вместо това 3 постановява:

Предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в ***, на Й. Н. Й..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4