Присъда № 31 от 18.11.2025, Районен съд - Попово

МОТИВИ по НОХД № 238 по описа за 2025 г. на РС - Попово

Производството по делото е образувано по внесен от Районна прокуратура – Т., Териториално отделение – Попово обвинителен акт против Ю. Х. К., ЕГН **********, за това, че на 29.10.2025 г., около 15.10 часа, в гр. ******** – срещу дом № 5, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „*****“, модел „318 И“, с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,45 на хиляда, установена по надлежния ред със съдебно-химическа експертиза № 134/30.10.2025 г. на НТЛ при ОДМВР – Т., – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Т., Териториално отделение – Попово, поддържа повдигнатото обвинение, като пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъдат наложени съответните наказания, предвидени в закона.

Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв.

Б. К. от Адвокатска колегия – Т..

При предварителното изслушване подс. призна фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдебното производство се проведе по реда на глава XXVII- съкратено съдебно следствие по чл. 370 и сл. от НПК.

Защитникът на подсъдимия, адв. Б. К. от АК – Т., моли съдът при определяне на наказанието да отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, направените самопризнания и съдействието му за разкриване на обективната истина, както и материалното му положение, и да определи наказание в минималния предвиден от закона размер, като приложи разпоредбата на чл. 58а от НК във връзка с проведеното съкратено съдебно следствие.

В последната си дума подсъдимият заявява, че искрено съжалява за извършеното и моли съда за снизхождение и налагане на минимално наказание, обещавайки, че подобно деяние няма да се повтори.

След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ю. Х. К., ЕГН **********, е ****., с постоянен адрес: гр. *****, адрес за призоваване: гр. ****. Той е не******.

На 29.10.2025 г., следобед, в гр. Опака подсъдимият К., решил да управлява моторно превозно средство, въпреки че преди това бил употребил алкохол.

Около 15.10 часа подсъдимият се качил в собствения си лек автомобил марка „*****“, модел „318 И“, с рег. № *****, и потеглил по ул. ****** в посока центъра на града.

В този момент по същата улица патрулирали полицейските служители П. Г. П. – полицейски инспектор при РУ – Попово, и И. И., които забелязали управлявания от подсъдимия автомобил. Те спрели автомобила за проверка в района срещу дом № 5. При извършената проверка органите на реда установили самоличността на водача, който бил видимо повлиян от употреба на алкохол.

На мястото пристигнал и мл. автоконтрольор П. П. П., който извършил проверка на водача с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, фабричен № 0050. Уредът отчел положителен резултат – 2.57 промила алкохол в издишания въздух. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване № 289443, след което той бил отведен в ЦСМП – Попово, където дал кръвна проба за химически анализ.

От заключението на Съдебно-химическа експертиза № 134/30.10.2025 г. на НТЛ при ОДМВР – Т., се установява, че в изследваната проба от кръв на подсъдимия е налице етилов алкохол с концентрация 2.45 на хиляда.

Автомобилът „***** 318 И“ с рег. № ***** бил иззет като веществено доказателство по реда на НПК. Подсъдимият бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа.

Впоследствие срещу него било образувано БП № 373/2025 г. по описа на РУ – Попово.

Така приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал.

1

Събраните по делото доказателствени материали са непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са категорични, непосредствени, обективни и допълващи се помежду си. Явяват се и допълващи към направените самопризнания от подсъдимия, поради което съдът не намира за нужно поотделното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи:

От обективна страна подсъдимият Ю. Х. К. е осъществил фактическия състав на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 29.10.2025 г., около 15.10 часа, в гр.

******** – срещу дом № 5, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „*****“, модел „318 И“, с рег. № *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,45 на хиляда, установена по надлежния ред със съдебно-химическа експертиза № 134/30.10.2025 г., изготвена от НТЛ при ОД на МВР – Т..

От субективна страна за съставомерността на деянието се изисква умисъл у извършителят, т.е. съзнание за всеки от обективните елементи от състава на престъплението, а именно както управление на МПС, така и наличие на алкохол в кръвта. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното, като не само е съзнавал обществено опасният характер на деянието си и неговите последици, но наред с това е искал и тяхното настъпване, при което е реализирал намерението си. Подсъдимият съзнавайки, че е употребил алкохол, умишлено е управлявал МПС. Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено виновно, при форма на вината при пряк умисъл.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, към датата на инкриминираното деяние /29.10.2025 г./, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и „глоба“ от 1000 до 5000 лева.

При определяне вида и размера на наказанието съдът, след като съобрази целите по чл. 36 НК и степента на обществена опасност на деянието и дееца, прие като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и съдействието му за разкриване на обективната истина.

Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете високата концентрация на алкохол – 2.45 на хиляда, значително надвишаваща законовия праг от 1.2 на хиляда.

С оглед превеса на смекчаващите обстоятелства съдът намери, че от една страна е необходимо, а от друга - достатъчно да се определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от петнадесет месеца, което, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали с една трета, и наложи на подсъдимия наказание от десет месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

При индивидуализацията на кумулативното наказание „глоба“ съдът, съобразявайки смекчаващите обстоятелства и материалното положение на подсъдимия, определи минималния, предвиден в закона размер от 1000.00 лв.

По отношение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, съдът, на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, определи същото за срок от десет месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 59, ал. 4 НК приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 29.10.2025 г.

По отношение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ съдът обсъди приложението на чл. 343г, ал. 2 от НК, (в сила от 29.07.2025 г.), съгласно която разпоредба, когато това наказание се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок е не по-малък от срока на лишаването от свобода и го надминава за срок от една до пет години.

На пръв поглед тази разпоредба създава впечатление за императивно изискване съдът винаги да определя по-дълъг срок на лишаването от право да управлява МПС от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Тълкувана обаче систематично и във връзка с чл. 49, ал. 2 от НК, тя не следва да се разбира като абсолютно задължение, а като възможност, предоставена на съда да надвиши този срок, когато конкретните обстоятелства го налагат.

2

Разпоредбата на чл. 49 НК е обща, но определя пределите на наказанията по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7, като допуска срокът им да надвишава срока на лишаването от свобода наймного с три години, а ако деецът е бил в пияно състояние – с пет години, освен ако в особената част на НК е предвидено друго. Новата редакция на ал. 2 на чл. 343г не съдържа изрично изключване на тази обща уредба, поради което двете норми следва да се прилагат съвместно, като чл. 343г, ал. 2 определя минималното изискване – лишаването от право да не бъде за по-кратък срок от срока на лишаването от свобода, а чл. 49, ал. 2 НК максималната възможна граница.

Така възприетото системно тълкуване съответства и на целите на законодателя.

Изменението има за цел да засили превенцията спрямо водачите, управляващи МПС под въздействие на алкохол или наркотични вещества, но не и да обвърже съда с механична зависимост между двата вида наказания. Задължителното им надвишаване във всички случаи, включително когато лишаването от свобода е условно, би довело до несъразмерност и би противоречало на принципа, че наказанието трябва да съответства на тежестта на престъплението и на личността на дееца.

В конкретния случай подсъдимият Ю. Х. К. бе осъден на десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години.

С оглед на чистото съдебно минало, направените самопризнания, изразеното съжаление и условния характер на присъдата, съдът прие, че е справедливо наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ да бъде наложено за срок, равен на срока на лишаването от свобода - десет месеца. Налагането на по-дълъг срок само на формално основание би довело до несъразмерност между санкцията и обществената опасност на деянието и дееца.

Поради това съдът намери, че целите на наказанието по чл. 36 НК се постигат и без надвишаване на срока по чл. 343г, ал. 2, като постанови лишаването от право да управлява МПС за десет месеца, считано от влизане на присъдата в сила, при приспадане на времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

По веществените доказателства:

По делото е установено, че управляваното МПС, а именно лек автомобил марка „*****“, модел „318 И“, с рег. № **, е собственост на подсъдимия.

На основание чл. 343б, ал. 5 от НК, съдът прие, че след като подсъдимият Ю. Х. К. е признат за виновен в това, че е управлявал собствения си автомобил след употреба на алкохол с концентрация над 1.2 на хиляда, следва да се приложи и разпоредбата на закона, предвиждаща отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението.

По разноските

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на ОД на МВР – Т., сумата от 152,54 лева - възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебнохимическата експертиза.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 31 гр. Попово, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Мая Й. Ангелова и прокурора Д. Ст. И. като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Наказателно дело от общ характер № 20253520200238 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Ю. Х. К., ЕГН **********, български и турски гражданин, роден на 06.01.1981 г., с постоянен адрес: гр. ***, адрес за призоваване: гр. ***, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 29.10.2025 г., около 15.10 часа, в гр. ***, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ“, модел „318 И“, с рег. № Т 1513 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,45 на хиляда, установена по надлежния ред със Съдебно-химическа експертиза № 134/30.10.2025 г., изготвена от НТЛ при ОД на МВР – Т., с което е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 36, вр. чл. 58а, вр. чл. 54 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1000.00 лв. /хиляда лева/.