Решение № 362 от 03.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Пловдив, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000484 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 292 от 24.06.2025 година, постановено по т. дело № 274/2023 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Света София“ №7, ет.5, да заплати на П. П. К., ЕГН **********, с адрес от гр.

*************, ул. „******* ********“ № 25, сумата от 150 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните увреждания, причинени му при ПТП, настъпило на 21.12.2020 г. на път 1-8 - Пловдив - Пазарджик, както и сумата от 2 213 лева - обезщетение за претърпените имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 20.04.2023г - датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие, до окончателното им изплащане. Отхвърлен е предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 150 000 лева до претендираните 180 000 лв., както и 1 акцесорната претенция за присъждане на законна лихва за 21.12.2020г до 19.04.2023г. вкл. периода от

Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“, ЕИК 121265177, да заплати на адв. Г. Д., САК, със служебен адрес гр. ***** ул. „***** ******“ № 16, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство в размер на 10 739 лв.

Осъден е П. П. К., ЕГН **********, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“, ЕИК 121265177, сумата от 2 505.63 лв. разноски за първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част от исковете.

Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“, ЕИК 121265177, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 6 592.52 лв. - държавна такса и депозит за вещо лице.

Решението е постановено с участието на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, като трето лице – помагач на страната на ответника.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“, ЕИК 121265177. Решението е обжалвано в частта, с която на ищеца П. П. К. е присъдено обезщетение за причинените му при ПТП неимуществени вреди в размера над 90 000 лева до 150 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.04.2023 година до окончателното й изплащане.

Оплакванията са за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Те се свеждат до неправилно определяне на обезщетението за неимуществени вреди в завишен, несъответстващ на принципа за справедливост размер от 150 000 лева, с оглед на конкретните факти и обстоятелства. Становището е, че установените по делото травматични увреждания, получени от ищеца и дори неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване за в бъдеще, не обуславят определения размер на обезщетението. Твърди се, че обезщетения в такъв размер се присъждат от съдилищата при фатален изход, свързан със значителни, необратими и тежки последици за близките на починалото лице.

2

В случая ищецът бил жив, получените увреждания били средни телесни повреди по смисъла на закона, поради което липсвало основание за обезщетение в толкова завишен размер. Липсвали доказателства за застрашаване живота на ищеца в който и да е момент след ПТП, нямало трайни, необратими увреждания, което следвало да се прецени при определяне размера на обезщетението. Определеният размер не бил съобразен с размерите, определяни от съдилищата в сходни случаи.

Недопустимо било обезщетението да се превръща в източник на неоснователно обогатяване. Поддържа се, че съдът не е отчел в достатъчна степен значението на предшестващите ПТП заболявания на ищеца – хипертонична болест на сърцето и захарен диабет и тяхното отражение върху процеса на възстановяването му.

По тези съображения се сочи, че определеният размер не е адекватен и не съответства на реално причинените неимуществени вреди. Той не бил съобразен и с икономическите и социални условия в страна към датата на ПТП и с начина и стандарта на живот на ищеца към този момент.

Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърли искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 90 000 лева до 150 000лева, ведно със законната лихва от 20.04.2023 година, като се присъдят на жалбоподателя направените разноски.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от П. П. К., чрез процесуалния му представител адвокат Г. Д..

Становището е за неоснователност на въззивната жалба. Развити са подробни съображения за неоснователност на изложените в нея оплаквания. Искането е да се потвърди решението в обжалваната част.

Третото лице – помагач на страната на ответника Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, не е изразило становище във въззивното производство.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е събраните по делото процесуално допустима, подадена е от лице,

3 имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителното първоинстанционно решение по иска за обезщетение за неимуществени вреди частично. При подаване на въззивната жалба е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съобразявайки т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС и конкретните оплаквания, изложени във въззивната жалба, съдът намира, че решението е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.

Въпросът, който следва да бъде обсъден, е свързан със справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищеца П. П. К. във връзка с процесното ПТП.

Със събраните по делото доказателства е установено, че ПТП е станало на 21.12.2020 година. Към този момент ищецът е бил на навършени 65 години. Той е пострадал в качеството си на водач на товарен автомобил Фолксваген Транспортер Т, ударен челно от лек автомобил Тойота РАВ 4, който от своя страна се е отклонил след удар с друг автомобил – лек автомобил Хонда Сивик.

На този етап от производството са безспорни обстоятелствата, свързани с наличието на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество по предявения иск по чл. 432 от КЗ, а именно виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил Хонда Сивик, с рег. №**********, застрахован в ЗАД „ОЗК – Застраховане“ по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП, както и сезиране на застрахователното дружество със застрахователна претенция от ищеца за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди на дата 19.04.2023 година, по която е заведена щета с №***********2023.

Конкретните увреждания, причинени на ищеца, свързаните с тях болки и страдания, вида на проведеното лечение, продължителността на възстановителния период и сегашното му състояние се установяват от приложената по делото медицинска документация, от съдебно-медицинската 4 експертиза, от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част, по-конкретно в отговора на въпрос № 9, както и от показанията на свидетелката Ю.Х., разпитана в съдебно заседание на 19.03.2025 година. Свидетелката Ю.Х. е жената, която живее на съпружески начала с ищеца П. К. от 40 години. Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.

172 от ГПК, цени нейните показания наред с всички други доказателства по делото, въпреки възможната им заинтересованост, доколкото тя има найпреки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца и установените от нея обстоятелства не се опровергават от останалите доказателства по делото, а съответстват на тях.

От съвкупната преценка на описаните доказателства е видно, че на ищеца при процесното ПТП и в пряка причинна връзка с него са причинени повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза, повърхностна травма на други части от главата, травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема, закрито счупване на дъното на лявата тазобедрена става, разкъсване на лонното съчленение и пареза на левия малкопищялен нерв.

В медицинската документация досежно счупването на дъното на лявата тазобедрена става е отразено, че става дума за многофрагментна фрактура / множество фрактурни линии/, преминаващи през левия ацетабулум с дислокация на фрагментите и рамус инфериор на лява пубисна кост.

Непосредствено след ПТП – на 21.12.2020 година, ищецът е приет за лечение във Второ хирургично отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, където е останал три дни – до 23.12.2020 година. В издадената епикриза е посочено, че окончателната диагноза е травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема. Като придружаващи заболявания са отразени първична хипертония и неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения.

Веднага след изписването си от хирургично отделение, ищецът е постъпил на лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на същата болница, с престой там от 23.12.2020 година до 05.01.2020 година. На 30.12.2020 година е извършено оперативно наместване и метална фиксация на костните фрагменти на счупеното дъно на лявата тазобедрена става.

Операцията е извършена под обща анестезия. В епикризата, издадена от КОТ 5 е отразено, че е налична пареза на левия фибуларен нерв/ предназначен да осигурява сетивността в предната и странична част на подбедрицата и даващ възможност за повдигането на пръстите и вдигането на ходилото/. Ищецът е изписан от болница с препоръка за превръзки на 2-3 дни, леглови режим за 45 дни и консултация и лечение на парезата на фибуларния нерв. В тази епикриза като придружаващо заболяване е вписано хипертонично сърце без застойна /сърдечна/ недостатъчност.

След изписването му от болница ищецът е извършил множество консултативни прегледи, изписвани са му терапии. Прегледите от ортопед са на 04.02.2021 г., на 25.02.2021 г., на 08.04.2021 г., на 29.04.2021 г., на 07.06.2021 г., на 17.06.2021г. и на 19.07.2021 година. На 08.02.2021г., 08.04.2021г., 15.04.2021г., 16.07.2021г. са извършени прегледи от невролог.

От посоченото състояние на ищеца в издадените амбулаторни листове е видно, че към датите на прегледите е установено затруднено придвижване и самообслужването, болезнени изтръпвания на перониалната мускулатура на лява подбедрица, като наред с диагнозата „счупване на ацетабулума“ е поставена и диагнозата „други уточнени полиневропатии“.

Освен това ищецът е провел консултации с физиотерапевт и физиотерапевтични курсове на 21.06.2021г., 28.06.2021г., 07.09.2021г., 13.09.2021г.

В амбулаторните листове, издадени от физиотерапевт на 28.06.2021 година и ортопед на 19.07.2021 година е посочено, че при ищеца има болка и скованост в двете тазобедрени стави, затруднено движение наляво ходило, затруднена походка по равно, при слизане и качване по стълби, вертебрален синдром в лумбален дял на гръбначния стълб, ограничени и болезнени движения, парещи болки по лява подбедрица, хипотрофия на подбедрената и бедрена мускулатура на ляв долен крайник. При прегледа от ортопед на 07.09.2021 година и от физиотерапевт на 13.09.2021 година / девет месеца след ПТП/ не е установено подобрение в състоянието на ищеца. Установена е отслабена дорзална флексия на лява глезенна става, затруднена походка, персистиращи органичени движения в лявата тазобедрена става. Посочено е, че след проведената физиотерапия оплакванията на ищеца са редицурани минимално.