Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 324 от 23.12.2019, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Гражданско дело 30/2019
Вид
Решение № 324
Подписан
23.12.2019
В сила
27.06.2024
Състав
ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 53 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 56, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.57 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.57, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 58, ал. 1 и ал. 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 58, ал. 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.209 · Наказателен кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 324

Б., 23.12.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Б.СКИ

РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА при секретаря-Таня

Бончева, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА гражданско дело № 30 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 541912 от 21.11.2018г. по гр.д.№ 52048/2018г. по описа на РС-С. е прекратено съдебното производство по делото и е изпратено по подсъдност на РС-Б..

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.57, ал.1 от Закон за платежните услуги и платежните системи от 2009г./отм. с ДВ, бр.20 от 06.03.2018г./ и чл.86 от ЗЗД като М.Х.М. ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв.В.Й. от САК, моли да бъде осъдена „П. И. б.“АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.Д. Ц.№*, с ЕИК:********* да му заплати сумата-главница от 9230лв., представляваща стойността на изпълнена на 24.11.2017г. от доставчика на платежни услуги неразрешена платежна операция-банков превод от собствената на ищеца банкова сметка: ***: ***, разкрита при ответника към банкова сметка *** - IBAN ***, както и сумата от 640лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 24.11.2017г. до 07.08.2018г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на предявяване на иска на 07.08.2018г. до окончателното заплащане, както и направените по делото разноски.

В с.з. ищецът лично и чрез пълномощник адв.В.Й. от САК/пълномощно на л.3 от гр.д.№ 52048/2018г. по описа на РС-С./ поддържа така предявените искове и моли да бъдат уважени като основателни и доказани. Моли да се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.109/.

Ответникът-„П. И. б.“АД с ЕИК:*********, чрез пълномощник юрисконсулт К.К. /пълномощно от

02.07.2018г.-л.75 гр.д.№ 52048/2018г. по описа на РС-С./, е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 5144903 от 17.09.2018г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва исковете като твърди, че не спори за това, че ищецът има сключени договори за откриване и водене на 3 броя банкови сметки и извършване на платежни услуги с IBAN ***, измежду които и процесната банкова сметка ***: ***; че ищецът е регистриран за електронно банкиране чрез подадено нарочно искане и предоставяне на клиентски профил/акаунт/ за онлайн платформата на ПИБ-„М. F.“; че ищецът ползва чрез М. Ф. активно банкиране като средство за идентификация е избрано Token устройство с оправомощен ползвател-ищеца със сериен номер № ********и че на 24.11.2017г. са извършени 3 броя платежни преводи, като последният е в 11.32.17 часа, изразяващ се във външен превод с референтен номер на превода ******************** от разплащателната сметка в лева на ищеца към сметка в Банка ДСК с IBAN ********************** с посочен получател O. I. и основание „захранване на сметка“. Ответникът оспорва, че извършените на 24.11.2017г. 3 броя трансакции са неразрешени от ищеца, т.е. че липсва съгласие от страна на ищеца да бъдат извършени. Оспорва обстоятелството, че описаните по-горе трансакции не са подписани от ищеца посредством използването на Токен устройството за идентификация и достъп до правата за активно банкиране. Твърди, че ответната банка е изпълнила задълженията си като е уведомила ищеца за извършените операции от сметката му и промяна на наличността на сметката му като веднага след информирането на представители на ПИБ АД за процесните преводи от ищеца е спряла достъпа му до М. Ф. и след подадена жалба от ищеца е подаден сигнал до компетентните органи за предприемане на необходимите действия по разследване на случая. През цялото време на ползване на системата на банката Виртуален банков клон и М. Ф. ищецът е осъществявал достъп до банковата си сметка посредством голямо количество IP адреси. Заявява, че ищецът не е положил дължимата грижа по опазване на неговите персонализирани защитни характеристики-потребителско име, парола за достъп до платформата, както и

ПИН. Банката е изпълнила всички изисквания за мерки и контрол на сигурността на плащанията в интернет. Моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.

В с.з. ответникът, чрез пълномощник юрк.И. Х.Х./ пълномощно на л.43/ оспорва исковете и поддържа направените възражения в писмения отговор.

Моли да се отхвърлят исковете като недоказани като твърди, че ищецът 6 месеца след извършване на оспорения паричен превод от сметката му е уведомил банката.

Моли да се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.110/. Прави възражение относно размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца като прекомерно по размер и затова, че няма доказателства за заплащането му. Представя писмени бележки с вх.№ 8862 от 17.12.2019г.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят за това, че между ищеца и ответната банка са сключени договори за откриване и водене на 3 броя банкови сметки и извършване на платежни услуги със следните IBAN кодове: **********************-депозитна сметка в евро; **********************-разплащателна сметка в евро и **********************-разплащателна сметка в лева.

Не е спорно и обстоятелството, че ищецът е регистриран за електронно банкиране чрез подадено нарочно искане и предоставяне на клиентски профил/акаунт/ за онлайн платформата на ПИБ-„М. F.“ и същият ползва чрез М. Ф. активно банкиране като средство за идентификация е избрал Token устройство с оправомощен ползвател- само ищеца.

Страните не спорят и затова, че на 24.11.2017г. са извършени 3 броя платежни преводи, както следва: в 11:03:07 часа е извършен вътрешнобанков превод от депозитната сметка в евро на ищеца към разплащателната му сметка в евро за сумата от 4200 евро; в

11:30:07 часа е извършен вътрешнобанков превод от разплащателната сметка в евро към разплащателната сметка в лева, за което преводът е превалутиран по фиксинга на банката към 24.11.2017г. и в 11:32:17 часа е извършен външен превод с референтен номер на превода ******************** от разплащателната сметка в лева на ищеца към сметка в Банка ДСК с IBAN ********************** с посочен получател O. I. и основание „захранване на сметка“.

Горното се установява и от събраните по делото доказателства: копия от платежно нареждане за вътрешнобанков превод от 24.11.2017г. на „П. И. б.“, от задължена и заверена сметка за покупко/продажба на валута от 24.11.2017г. на „П. И. б.“, от платежно нареждане за кредитен превод от 24.11.2017г. на „П.

И. б.“, от извлечение от сметка, от искане за регистрация на специализирано електронно кодиращо устройство (Token) във виртуален банков клон (e-f.) при ползване на предлаганите от ПИБ услуги чрез e-f., от приемо-предавателен протокол №00265810001 при продажба на специализирано електронно кодиращо устройство (Токеn) от 26.11.2014г., от декларация за използване на ТАН в комбинация с ПИН като средство за достъп и идентификация, равностойно на УЕП /усъвършенстван електронен подпис/ във Виртуалния банков клон на ПИБ (e-f.) от 26.11.2014г. на М.Х.М., от Договор №0026581/26.11.2014г. за покупко-продажба на специализирано електронно кодиращо устройство (Токеn), молба вх.№1255/17 от 30.11.2017г., извлечение от автоматизираната система на М. F. за периода от 06.11.2017г. до 24.11.2017г. на оправомощения ползвател-М.Х.М. с потребителско име –

„m.“, от Общи условия на „П. И. б.“ АД за електронно банкиране „М. F.“ и окончателни насоки относно сигурността на плащанията в интернет.

В този смисъл е и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 8109 от 22.11.2019г., изготвена от вещото лице Д.И.Н., която страните не са оспорили и съдът кредита като компетентна и обоснована.

Спорното между страните е кога ищецът е уведомил ответната банка за оспорените от него 3 броя платежни преводи, извършени на 24.11.2017г., описани по-горе, както и дали същите са разрешени от ищеца, подписани от него чрез използване на Токен устройството, както дали е налице проявена груба небрежност от ищеца за опазване на неговите лични данни при извършените платежни преводи на 24.11.2017г.

Видно от приложените по делото писмени доказателства- копия от молба с вх.№Ж-4071 от 30.11.2017г. от ищеца до Управителите на „П. И. б.“, от молба с вх.№02-2934 от 30.04.2018г. от ищеца до Главния изпълнителен директор на „П. И. б.“, писмо с изх.№1/02-2834 от 02.05.2018г. от „П. И. б.“ до М.Х.М., от молба с вх.№02-3279 от 22.05.2018г. от ищеца до Главния изпълнителен директор на „П. И. б.“, писмо с изх.№1/02-3279 от 25.05.2018г. от „П. И. б.“ до адв.В.Й., от молба с вх.№02-3461 от 01.06.2018г. от адв.В.Й., като пълномощник на М.Х.М. до Главния изпълнителен директор на „П.

И. б.“, писмо с изх.№1/02-3461 от 06.06.2018г. от „П.

И. б.“ до адв.В.Й., се установява, че ищецът е подавал многократно молби до ответната банка във връзка с оспорените от него три броя платежни операции, извършени на 24.11.2017г., като първата по време е молба с вх.№Ж-4071 от 30.11.2017г., депозирана в офис на банката в Б.. На тази молба ответникът е отговорил с писмо с изх.№1/02-2834 от 02.05.2018г. / л.17 от гр.д.№ 52048/2018г. по описа на РС-С./, в което изрично е посочено на ваш вх.02-2834/30.04.2018г. и във връзка с Ж-4071/30.11.2017г.

Поради гореизложеното съдът приема, че ищецът е уведомил ответната банка за оспорените от него 3 броя платежни операции, извършени на 24.11.2017г. писмено за първи път на 30.11.2017г. с депозираната от него молба в офис на банката в Б., т.е. след 5 дни от узнаването.

Горното се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.В. В. Н. и св.К. М. М., съпруга на ищеца, от които показания се установява, че същият работи като шофьор в Г. при график 12 седмици работи и 4 седмици почива и на 08.10.2017г. е заминал за Г., за да работи и в края на месец ноември 2017г. извънредно е пристигнал в България с оглед неправомерно направен превод от сметката му в ответната банка без негово съгласие, за което в периода от 29.11.2017г. до 02.12.2018г. е бил в страната и е посещавал офиси на банката, за да ги уведомява. От показанията и на двамата свидетели се установява, че същият работи с Токен устройство, което носи в себе си и нито една от тях не е виждала самото устройство. От показанията на св.К. М. се установява, че заедно с ищеца живеят в Б., имат 27-годишна дъщеря, която към 24.11.2017г. е била студент в гр.С. и на нея ищецът по принцип не е правил преводи по сметката й, а само на св.К. М. и също така разплащал битови сметки, тъй като отсъствал от страната по 12 седмици. Св. М. заявява, че не познава лицето О. И. и към 24.11.2017г. в къщи са ползвали домашен интернет с доставчик В., като преди 2010г. са ползвали интернет с доставчик А. н..

От приложеното копие от удостоверение с рег.№01-10-03167/1 от 23.05.2019г. на Банка ДСК, се установява, че лицето О.

И., роден в Л., е титуляр на банковата сметка в Банка ДСК ЕАД, по която на 05.12.2017г. са постъпили суми от разплащателната сметка в лева на ищеца при ответната банка с основание „захранване на сметка“.

Видно от приложеното копие от

Постановление на прокурор при РП-Б. от 02.10.2019г. по сл. дело № 34/2018г. по описа на ОСлО при СОП, се установява, че има образувано досъдебно производство за това, че на 24.11.2017г. в Б. в клон на ПИБ АД, със цел да набави имотна облага, е възбудено заблуждение у неустановен служител на банката, че се нарежда превод на парична сума от сметката на М.Х.М. към сметка с конкретен номер, открита в Банка ДСК ЕАД и с това е причинена имотна вреда на М.Х.М. в размер на 9230лв., престъпление по чл.209 от НК, като наказателното производство е спряно до разкриване на извършителя.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вх.№ 6086 от 03.09.2019г., изготвена от вещото лице Т.А.Т., се установява, че на 24.11.2017г. са извършени 3 преводи, 2 вътрешни преводи „Вътрешен банков превод“ и „Покупка/продажба на валута“ и 1 кредитен превод, които са извършени и подписани с Токен устройството и с парола, като те са от сметките на ищеца от IP адрес 84.22.27.28, който адрес е с локация в Б. и доставчик е фирма А. н., като този IP адрес 84.22.27.28 е използван многократно за периода от 01.08.2016г. до 24.11.2017г.