Определение № 373 от 07.07.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 373 гр. В., 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500297 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 413 ал.2 във вр с чл.274 и сл.ГПк.

Образувано по частна жалба от „***” АД,със седалище и адрес на управление: град С *-***, *****, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори С.Г. и Т.М., чрез пълномощник юрк. Н. П.

Твърдят, че разпореждане рег. №1390/09.06.2026г., в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумата от 712.50 евро, представляваща комисион за управление съгл. чл.6 от Допълнително споразумение №1 от 01.09.2020г. за периода от 28.03.2021г. до 28.03.2026г. и за сумата от 81.82 евро - разноски е неправилно и незаконосъобразно, по следните причини:

На основание чл. 2 от Договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 10.07.2019г. банката отпуска на юридическото лице „***“ ЕООД, ЕИК ********* кредит от 80 000 лв.

Дружеството - кредитополучател няма качество на потребител, тъй като според легалното определение на понятието „потребител“, дадено в §13, т.1 от ДРЗЗП - „потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Твърди се, че поради това мотивите в отхвърлителната част на разпореждането с позоваване на чл.10, ал.2 от ЗПК е неправилно.

1

Молят съда да отмени собственото си разпореждане на основание чл.253 от ГПК и присъди в полза на банката сумата от 712.50 евро, представляваща комисион за управление съгл. чл.6 от Допълнително споразумение №1 от 01.09.2020г. за периода от 28.03.2021г. до 28.03.2026г. и за сумата от 81.82 евро-разноски.

В.ският окръжен съд, като взе предвид изложените възражения намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

Съдът приема, че е налице частна жалба против разпореждане рег № 1390/09.06.2026г., в частта с която е отхвърлено заявлението за сумата от 712.50 евро, представляваща комисион за управление съгл. чл.6 от Допълнително споразумение №1 от 01.09.2020г. за периода от 28.03.2021г. до 28.03.2026г. и за сумата от 81.82 евро - разноски , а не е искане за оттегляемост на определение по смисъла на чл.253 ГПК.

Постановеното разпореждане, предмет на обжалване, не попада в обхвата на цитираната разпоредба, същото е неоттегляемо и не може да бъде изменяно или отменяно от същия съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за връчване на насрещната страна.

Съдът намира, че частната жалба е редовна и допустима, а по същество е основателна.

Производството пред РС-К. е по реда на чл.418 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), образувано по постъпило заявление от *** АД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление ********** за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците "***" ЕООД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление ********** и Е. Т. Я. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплатят при условията на солидарност на кредитора *** АД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление **********, сумите: 38 979,31 EUR (тридесет и осем хиляди деветстотин седемдесет и девет евро и 31 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 03.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 6 172,34 EUR (шест хиляди сто 2 седемдесет и два евро и 34 цента), представляваща договорна лихва за периода от 28.03.2021 г. до 28.04.2026 г., 10 278,55 EUR (десет хиляди двеста седемдесет и осем евро и 55 цента), представляваща мораторна лихва ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ЗАБАВА ВЪРХУ ПРОСРОЧЕНИТЕ ПЛАЩАНИЯ за периода от 28.03.2021 г. до 28.04.2026 г., 395,64 EUR (триста деветдесет и пет евро и 64 цента), представляваща мораторна лихва - ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ЗАБАВА НА ИЗИСКУЕМАТА ГЛАВНИЦА за периода от 29.04.2026 г. до 02.06.2026 г., 712,50 EUR (седемстотин и дванадесет евро и 50 цента), представляваща друго - комисион за управление съгл. чл.6 от Допълнително споразумение № 1 от 01.09.2020 за периода от 28.03.2021 г. до 28.03.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 961,15 EUR (деветстотин шестдесет и едно евро и 15 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 100,00 EUR (сто евро).

С разпореждане №1390/09.06.2026г., по чгрд № 887/2026г. РС-К. е уважил подаденото заявление, срещу двамата ответници , единият от които е търговец, като е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК в полза на заявителя *** АД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление ********** срещу длъжниците *** ЕООД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление ********** и Е. Т. Я. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, съгласно която длъжниците "***" ЕООД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление ********** и Е. Т. Я. ЕГН: **********, настоящ адрес ********** да заплатят при условията на солидарност на кредитора *** АД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление ********** сумите: 38 979,31 EUR (тридесет и осем хиляди деветстотин седемдесет и девет евро и 31 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 03.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 6 172,34 EUR (шест хиляди сто седемдесет и два евро и 34 цента), представляваща договорна лихва за периода от 28.03.2021 г. до 28.04.2026 г., 10 278,55 EUR (десет хиляди двеста седемдесет и осем евро и 55 цента), представляваща мораторна лихва ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ЗАБАВА ВЪРХУ ПРОСРОЧЕНИТЕ ПЛАЩАНИЯ за периода от 28.03.2021 г. до 28.04.2026 г., 395,64 EUR (триста деветдесет и пет евро и 64 цента), представляваща мораторна лихва - ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ЗАБАВА НА ИЗИСКУЕМАТА ГЛАВНИЦА за периода от 29.04.2026 г. до 3

02.06.2026 г., , както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 949,04 EUR (деветстотин четиридесет и девет евро и 04 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 30,29 EUR (тридесет евро и 29 цента).

КРС е отхвърлил заявлението, в частта за сумата 712,50 EUR (седемстотин и дванадесет евро и 50 цента), представляваща комисион за управление съгл. чл.6 от Допълнително споразумение № 1 от 01.09.2020 за периода от 28.03.2021 г. до 28.03.2026 г. и за сумата 81,82 EUR (осемдесет и едно евро и 21 цента) – разноски, тъй като искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Със заявлението заявителят претендира сумата 712,50 EUR (седемстотин и дванадесет евро и 50 цента), комисион за управление съгл. чл.6 от Допълнително споразумение № 1 от 01.09.2020 за периода от 28.03.2021 г. до 28.03.2026 г. Видно от процесния договор за кредит, съгласно чл. 9.1 от същия кредитополучателят заплаща на банката следните такси и комисионни: комисион за управление - годишен комисион 0.70 % (нула цяло и седемдесет стотни процента) върху максимално разрешения размер на овърдрафта, дължим за първата година при отпускане на средствата от кредита и впоследствие ежегодно, при всяко револвиране, а съгласно чл. 6 от Допълнително споразумение № 1 към процесния договор за кредит страните се съгласяват чл. 9.1 към раздел "I — ИНДИВИДУАЛНИ УСЛОВИЯ" от основния договор „Комисион за управление" да се промени както следва:

„Комисион за управление в размер на 0.70% /нула цяло и седемдесет стотни процента/ годишно. Годишният комисион се събира ежемесечно върху размера на непогасената главница, в размер на 1/12 част от годишната такса." КРС се е позовал на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита, поради което е приел, че посочените клаузи са нищожни като противоречащи на закона и респективно , че длъжникът не дължи претендираната сума 712,50 EUR - комисион .

Заявлението по отношение на посочената претенция е отхвърлено като неоснователно.

В.ският окръжен съд, намира обжалваното разпореждане за неправилно поради следното :

Съгласно чл. 417, т. 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) ГПК заявителят може да 4 поиска издаване на заповед, независимо от цената на вземането, когато се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

Към заявлението от „***“АД е представено извлечение от счетоводните книги на банката,договори, анекси.

По правило проверката, която прави съдът по повод на заявление по чл. 417 ГПК е дали съществува право за принудително изпълнение - дали е налице предвиден от закона и редовен от външна страна документ и дали удостоверява изпълняемо право - годно за принудително изпълнение притезание, беше ограничена само в рамките на данните от документа, на който се основава искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и в полза на кого и срещу кого съществува правото за принудително изпълнение.

Със законодателните изменения ДВ бр. 100 от 2019 г. се допуснаха промени в законодателството и разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК предвижда, че съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Действително разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, но в случая не може да се приеме, че се касае за потребителски кредит по смисъла на ЗПК.

Кредитът е предоставен за оборотни средства като кредитополучателят и солидарния длъжник са декларирали, че са запознати със съдържанието на Общите условия, при които " ***" АД предоставя кредити на трети лица осъществяващи стопанска дейност. В случая един от Кредитополучателите е юридическо лице, което по правило е търговец и извършва търговска дейност, поради което кредитът, при липса на други данни, освен едностранно представените от заявителя документи, следва да се приеме, че е предоставен във връзка с търговската му дейност - за оборотни средства, текущи разплащания.

5

Предвид посоченото този състав намира, че разпоредбите на ЗПК в случая не намират приложение и на това основание неоснователно е отказано издаването на заповед за изпълнение.

Съгласно чл.122 ЗЗД кредиторът Банката, може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.

Тъй като задължението на ЮЛ не е ограничено от ЗПК, Банката има право да претендира пълния размер на сумата от ЮЛ, като РС не може служебно да намалява отговорността на ЮЛ по ЗПК. Защитата по ЗПк е персонално субективно право само на ФЛ потребител, а ЮЛ –солидарен длъжник не може да черпи права от потребителското качество на съдлъжника си ФЛ.

На следващо място документът, въз основа на който се иска издаването на заповед е редовен от външна страна, в него е посочено вземането за разходи за уведомяване, неговия размер, извлечението е подписано от двама представители на Банката.

Ето защо съдебният състав счита, че следва да се издаде исканата заповед, а разпореждането на КРС като неправилно в обжалваната част, следва да се отмени.

Заявителят има право на разноски за тази инстанция, които са в размер на 15 лева за внесена държавна такса, които му се дължат от длъжниците.

Мотивиран от изложеното окръжен съд В.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1390/09.06.2026 г. по ч.гр. д. № 887/2026г.

РС-К. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Длъжниците *** ЕООД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление ********** и Е. Т. Я. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплатят при условията на солидарност на кредитора *** АД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление ********** сумите: - 712,50 EUR (седемстотин и дванадесет евро и 50 цента), представляваща комисион за управление съгл. чл.6 от Допълнително споразумение № 1 от 01.09.2020 за периода от 28.03.2021 г. до 28.03.2026 г. и