Решение № 660 от 28.09.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Перник, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Колева при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20261720104084 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу А. М. Р..

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 904,23 евро, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Ю. Г.“, бл. *, вх. *, ап. *** за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 16.02.2026 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 154,09 евро, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2023 г. до 1

04.02.2026 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 545/2026 по описа на РС-Сливен. Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Според него „Топлофикация Перник“ АД не е надлежният носител на претендираното право и не защитава законен интерес, а се стреми да събере задължения, които са възникнали в резултат на неправомерно прилаган механизъм за начисляване на топлинна енергия. Твърди се, че дружеството подменя законово уредените отношения по топлоснабдяване с практика по „доставка“ на топлинна енергия до абонатната станция, като по този начин се заобикалят принципите на свободния пазар, договорното начало и реалната продажба на енергия.

Поддържа, че съгласно Закона за енергетиката правомощията по снабдяване с топлинна енергия принадлежат на топлопреносното предприятие, а не на „Топлофикация Перник“ АД в качеството му на търговско дружество. Според изложеното, дружеството е изградило собствена система от вътрешни правила чрез т.нар. „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди“, които противоречат на закона и на нормативната уредба относно лицензирането на дейностите в енергетиката.

Възразява, че количествата топлинна енергия, за които се претендира заплащане, не са реално закупени от потребителите, а се определят от характеристиките на сградната инсталация и впоследствие се разпределят между собствениците в сградата. Според ответника това представлява принудително създаване на задължения, а не резултат от действително възникнали договорни отношения. Твърди се, че чрез тази практика дружеството фактически произвежда задължения за клиентите независимо от тяхното реално потребление или воля за закупуване на топлинна енергия.

Оспорва съществуването на валидно облигационно отношение между страните.

Според него приложените общи условия не могат да заместят индивидуален договор и не създават валидна правна връзка. Излага се становище, че след приемането на Наредба № 3 от 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката тези общи условия са загубили правното си основание и не могат да бъдат противопоставяни на потребителите. Оспорва твърденията на ищеца, че продажбата на топлинна енергия се извършва при публично известни общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ и че не е необходимо сключването на индивидуални договори. Според ответника законът предвижда общи условия на договорите, а не самостоятелни общи условия за продажба, поради което ищецът неправомерно е подменил законовата уредба.

Ответникът счита за невярно и твърдението, че задължението на топлофикационното дружество е да доставя топлинна енергия до имота на клиента. Според него дори приложените от ищеца общи условия предвиждат доставка до абонатната станция, която е собственост и под контрола на самото дружество. Поради това доставените количества представляват вътрешен оборот за дружеството, а не реално прехвърляне на енергия към отделните потребители.

Оспорва се и доказателствената стойност на представеното извлечение от сметка, като се твърди, че то представлява едностранно съставен вторичен документ, който не доказва съществуването на действително възникнало задължение.

Моли производството да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК с оглед прилагането от страна на ищцовото дружество на недействителен акт „общи условия за продажба на ТЕ“.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По искането за спиране на производството на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът е констатирал, че не са налице основания за спиране на делото в цитираната хипотеза. За да се приложи нормата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, е необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство. Извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощие инцидентно да установява осъществяването на фактически състав, уреден 2 в наказателноправна норма, съответно, приложение следва да намери правилото на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Наличието на действителни общи условия е материална предпоставка от значение за основателността на исковата претенция, а липсата на такава би довело до отхвърляне на същата. Релевираният довод – че ищецът прилага недействителни общи условия, не съставлява престъпно обстоятелство, относимо към основанието за спиране на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото действителността на договорите е институт на гражданското право.

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период.

С доклада по делото съдът е обявил, че служебно известен фактът, че са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г., поради което посоченият правно релевантен факт – служебно известен на съда, е отделен като ненуждаещ се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. Същевременно Общите условия са 3 приобщени и като доказателства по делото, а в производството е представено и Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР за одобрение на общите условия като част към лицензията й от 08.01.2001 г. за дейността пренос на топлинна енергия. Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник. В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.